Дилма Русеф: Чувствам се донякъде българка

https://www.24chasa.bg/Article/622495 www.24chasa.bg
Дилма Русеф поздравява хората на митинг в Порту Алегре.

678 дни, или 1 година, 10 месеца и 7 дни. Толкова време измина от 17 ноември 2008 г. - момента, в който "24 часа" подаде заявка за интервю с Дилма Русеф, до деня, в който то стана факт - 24 септември 2010 г.

За този период бяха проведени няколко десетки разговора първо с министерството на Русеф, после с партията й, а накрая - с предизборния й щаб.

Най-напрегнати се оказаха последните 7 часа. Голямото чакане започна в 14,30 часа бразилско време (20,30 българско) и завърши с вземането на интервюто в 21,30 часа местно време (3,30 българско време на 25 септември).

Ето кратка хронология на тези часове, дадени в бразилско време.

Дилма с новородения си внук Габриел

12,00 ч. Дилма Русеф, придружена от президента Инасиу Лула, пристига в Порту Алегре.

Кандидат-президентката се снима с работници в корабостроителница в Порту Алегре. Клекналият вдясно е сегашният държавен глава Инасиу Лула.

13,15 ч. На телефона на пратеника на "24 часа" звъни Моника Гуглиану - секретар на Русеф за връзка с чужди медии. "Момшил (с ударение на О, а несъществуващото в португалския език Ч е заменено от Ш), чакаме ви в 14,30 часа в хотел "Пласа Сао Рафаел".

Тя има милиони симпатизантки, защото може да стане първата жена президент на Бразилия.

13,15 ч. Явявам се точно на мястото. Там е и колегата Мишел Пейра от френското сп. "Пари мач". Моника ни очаква.

Дилма подкара и електрокар в града.

13,30 ч. "Ей сега ще тръгнем, не се отдалечавайте."

Тръгваме чак в 16 часа и пристигаме в хотел "Дьовил". Там от 17 часа Русеф има среща с партийния актив на Порту Алегре. Обещано ни е, че ще дойде да говори с "24 часа" и "Пари мач" около 16,30 ч.

17,15 ч. Срещата още не е започнала. "Ще дойде при вас след това", уверява Моника и ни качва в една хотелска стая.

18 ч. "Идва!", казва човек от охраната.

18,15 ч. "Тъкмо излезе от асансьора и тръгна насам, и президентът я повика при себе си", казва охранителят.

19 ч. "Няма да стане. Съжалявам", казва Моника.

19,30 ч. Моника ни натоварва на микробус от кортежа на Дилма Русеф и тръгваме към митинга на площад "Монтевидео".

20,15 ч. "Със сигурност няма да стане, по-добре си вървете", казва Моника. Опитваме се да я умилостивим, като й обясняваме, че ще трябва да си напишем оставките още от Бразилия.

20,30 ч. "Ще стане! Тя обеща!" С тази вест Моника се връща от неизвестна посока.

21,18 ч. "Не, няма да говори. Тя няма навика да говори след митинг. Съжалявам, че ви разочаровах", въздъхва Монка.

21,30 ч. Появява се Дилма Русеф и разговаря поотделно и с двете медии.

- Госпожо Русеф, какви чувства изпитвате към България, родината на баща ви?

- Чувство на нежност и любов. И дори ще ви кажа, че до известна степен се чувствам българка, макар никога да не съм идвала в родината на баща ми. За съжаление така и не видях моя брат Любен, който почина преди две години. Знам, че вие сте се срещали и писали за него, за което съм ви изключително благодарна. Баща ми почина, когато бях само на 15 години, не успях да науча и български покрай него. Някога знаех само няколко думи, но вече съм ги забравила.

- Да ви очакваме ли в България?

- Без никакво съмнение ще дойда на визита.

- Като президент на Бразилия ли?

- Дай Боже.

- Позволете ми да ви предам едно писмо и един скромен подарък от първата ви братовчедка Цанка Каменова, която живее в София, както и поздрави от друга ваша първа братовчедка - Надежда Христова, която е в Канада. Те ви желаят успех на изборите.

- Много им благодаря. Нека роднините ми в България да ме очакват скоро. С нетърпение чакам момента, в който най-после ще се запозная с тях.

- Завърши митингът ви в Порту Алегре. Какво означава за вас този град?

- Той заема особено място в моя живот. Заселих се тук през 1973 г., след като излязох от затвора. Тук се формирах като политик. Тука хората ме подкрепиха, гласуваха ми доверие. Това са най-прекрасните хора на света. Те са честни, смели, трудолюбиви, искрени. Наричат се гаушус (с ударение върху първото У). Имат изключителна сила и са много емоционални. Никога не крият истинските си чувства. Тук се роди дъщеря ми Паула. А само преди две седмици тя ме дари с внуче - прекрасно момченце на име Габриел. Той е поредният пръкнал се на този свят гаушу, в чиито ръце е бъдещето на Бразилия. Ето колко причини имам да съм изключително щастлива в слънчевия Порту Алегре.

- Тези дни американското сп. “Нюзуик” публикува статия, според която бразилският държавен глава Инасиу Лула е най-популярният президент в света. Как се чувствате като негова дясна ръка и като евентуална наследничка на поста?

- За мене е истинско щастие да работя с най-популярния президент в света. И съм изпълнена с чувство за сигурност - и заради качествата му, и заради неговия проект за бъдещето на Бразилия. Програмата за нулев глад върви добре. Създадохме близо 15 милиона работни места. Можем и повече. Вече осем години крачим с него рамо до рамо в управлението на нашата родина. Гордост е да знаеш, че ти вярват толкова много хора. Знаете ли, днес, 24 септември 2010 г. (денят, в който е взето интервюто - бел. ред.), е един исторически ден за Бразилия. Имам честта да разговарям с вас именно в такъв ден. Днес бразилското правителство увеличи собствените си капитали в националната петролна компания “Петробраз” и от 40 на сто вече притежава 48 на сто от акциите. Това е нещо велико и огромната заслуга е на президента Инасиу Лула. Вече държавата е най-големият акционер в компанията. Знаете ли какво искаха да направят предшествениците ни? Смятаха дори да преименуват компанията на “Петробракс”! Защо ли? Възпитана жена съм и не ми е удобно да ви обяснявам. (Предшествениците са искали името на компанията да се изписва с хикс накрая, за да не се асоциира с английската дума bras, която е множествено число от bra, т.е. сутиен. Всъщност съставката “браз” идва от Бразилия - бел. ред.) А днес след новината за закупуването бяха продадени акции за над 70 милиарда долара! Това надмина всички очаквания. “Петробраз” е вече втората в света петролна компания по стойността си след американската “Ексон”. Светът от доста време вече говори за бразилската икономика. В бъдеще ще се говори още повече.

- Какво да очакваме от вас като президент след 3 октомври?

- Чакайте, моля ви, поне до 3 октомври 2010 г. все още съм само кандидат-президент. Да, знам, че ще ми кажете какви са социологическите проучвания и така нататък. Но нека изчакаме. Знам, че няма да ми е лесно. Просто трябва да продължа започнатото от сегашния президент Инасиу Лула.

- Той иска да направи Бразилия постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Ще успеете ли да направите това вие като държавен глава?

- Дай Боже да успея. Това ще бъде още едно признание за могъществото на Бразилия.

- Как смятате да се справите на поста като първата жена - президент на петата по територия и население страна в света?

- Самото ми издигане за кандидат подсказва, че обръщаме все повече и повече гръб на дискриминацията. Ще продължа с още по-голяма сила и настойчивост борбата срещу това вредно явление. То няма място нито в Бразилия, нито където и да било по света.

- На какво ви научиха годините нелегална борба и престой в затвора?

- На съпротива срещу злото. Дори докато по време на следствието ме измъчваха с ток, се кълнях, че ще продължа да се съпротивлявам. Диктатурата, особено военната, от която пострадах не само аз, но и още десетки милиони бразилци, отиде в небитието именно заради нашата съпротива.

- Като споменахте за мъченията, сами предизвикахте следващия въпрос. Знаете ли за случая с петте български медсестри в Либия, прекарали 8,5 години в затвора и измъчвани също като вас с ток?

- Разбира се.

- Какво бихте им казали?

- Само едно - че всичко е вече зад гърба им. Животът е прекрасен, когато човек е на свобода.

Дилма Вана Русеф Линярес

е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте, столица на бразилския щат Минас Жераис. Неин баща е българинът Петър Стефанов Русев (1900-1962), напуснал родината си през 1930 г. и заселил се в Бразилия след Втората световна война.

На младини Русеф е градска партизанка и създава бойната група "Палмарес".

Под нейно ръководство групата извършва серия нападения срещу военни, както и обири на банки. Най-големият й удар е отмъкването на 2,5 млн. долара от дома на губернатора на щата Сао Паулу през 1969 г. На следващата година Дилма Русеф е заловена и жестоко измъчвана. Лежи 3 години в затвора.

След излизането си на свобода Русеф се заселва в Порту Алегре - столицата на най-южния бразилски щат Риу Гранде ду Сул.

Именно в този град започва политическата й кариера. Дилма Русеф е дълги години министър на енергетиката на Риу Гранде ду Сул.

През 2003 г. новоизбраният бразилски президент Инасиу Лула назначава Русеф за федерален министър на мините и енергетиката. През 2005 г. тя е издигната за шеф на кабинета на държавния глава, като за първи път постът получава министерски ранг.

А през пролетта на 2010 г. Дилма Русеф бе номинирана за кандидат-президент на Бразилия от името на Трудовата партия на Лула. Изборите са на 3 октомври.

Дилма Русеф е разведена, има дъщеря.

Кандидат-президентката на Бразилия даде специално интервю за “24 часа” в град Порту Алегре веднага след предизборния си митинг на централния площад “Монтевидео”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Водещата се мести окончателно в Америка Наталия Симеонова почти сигурно може да се счита за американка. Водещата на "Море от любов" и "Предай нататък", които отдавна не огряват ефира на Би Ти Ви, трайно се премести във Флорида, където дъщеря й Виктория е била приета да учи "Връзки с обществеността",

50 бона искал от бизнесмена Акиф Тодор Давидов с обвинение за изнудване и закани за убийство Скандалното гадже на ромската перла Софи Маринова Тодор Давидов-Гринго го чакат до 8 години затвор, ако се докажат обвиненията към него за изнудване за 50 бона и заплахи за убийство на айтоския бизнесмен Асен Атанасов-Акиф.

„Хлапета“ на Александър Чобанов е най-новото увлечение на Юлиан Вергов. Освен че е първокласен актьор с многобройни интереси, Вергов е и страстен почитател на българската художествена литература. Актьорът, който обожава книгите, не веднъж е споделял, че четенето му дава дълбок емоционален комфорт, който няма как да получи в забързаното си