Малък, спретнат завод, заобиколен от зеленина, а в далечината - мол. Или модерно и лъскаво сити с всички екстри на цивилизацията. Нещо като Хонконг, Маями или Лондон. Може би там ще има място и за нов стадион и летище. А защо не площадка за фотоволтаици, които да захранват с ток част от София.
Всичко това никнеше през годините на мястото на "Кремиковци". Идеите за използването на близо 20-те хиляди декара на комбината станаха отново актуални през последните месеци покрай вече обявената разпродажба на имуществото му.
Чакащите нови собственици терени се оказаха подходящи и за писта на Формула 1. Там неправителствени организации предложиха да се пренасочат инвеститорите от Абу Даби, на които иначе държавата от раз предложи летището в Доброславци. Табаните са много по-подходящи, обявиха в началото на месеца от няколко граждански инициативи и екосдружения.
В района едва ли ще свистят мотори. По-вероятно е дълго да се чува шумът на флексове. Оптимистите за продажбата накуп на производствената площадка на завода твърдят, че само от скрапа там купувачът й може да си върне инвестицията.
Ако вземе обявените за продан 7579 дка, новият собственик може да прави с терена каквото поиска - да възкреси производството, да нареже и разпродаде всичко, да си построи търговски център. Нито едно обаче няма да е толкова лесно.
За да се събори производствената площадка, трябват специални проекти и специална техника. Тя е строена, за да издържи и на атомна бомба. Всичко, което виждате над земята там, си го представете в същите мащаби и под нея, коментира синдикът Цветан Банков. Той не се нае да прогнозира колко години трябва да минат, за да се рекултивира теренът. Според еколози трябват поне няколко години.
Не смея да коментирам, реагира синдикът на въпроса коя е най-екзотичната идея, която е чувал за ново предназначение на терена. "Нито един, който е дошъл на оглед, не е споделял идеи. Всичко, което се тиражира, е от хора, които със сигурност няма да участват в търга", категоричен е Банков.
На оглед през завода през последните месеци минала интернационална върволица. "Дойдоха над 40 - от индийци до американци. От Европа само от Швеция май не дойдоха, но се обадиха облигационери оттам. Всички питат, но не споделят", разказва синдикът. Неофициално преди време се заговори, че интерес отново проявяват украинския милиардер Константин Жеваго, братът на предишния собственик Прамод Митал - Лакшми Митал, че и от стоманодобивното поделение на индийския гигант ТАТА.
От кандидати на първия търг - на 13 септември, обаче нямаше и помен. Цената от 565 млн. е висока, защо да идват, като знаят, че на второто наддаване ще бъде намалена с 20%, което прави 113 млн. по-малко, коментираха присъстващи на наддаването.
Освен производствените активи в пакета попадат и други сгради, ТЕЦ, четири гари, локомотиви, всякакви вещи. В списъка например фигурира луксозен стол с дамаска, оценен на 97 лв. Наред с всичко купувачът ще се сдобие и с бюро за ръководител. То струва много по-евтино - 15,30 лв.
Земята на площадката от 7 579 942 кв. м е оценена на 68,219 млн. евро, или 133 425 000 лв., т.е. 9 евро на квадратен метър. Изготвеният доклад на оценителите показва, че аналогични сделки с промишлени терени в района вървят между 12 и 23 евро на квадрат.
Дали и вторият търг ще се провали, ще стане ясно през ноември, за когато се очаква да бъде насрочена новата дата. Точният ден се очаква да бъде определен тази седмица.
Истинската надпревара за земите на комбината обаче се очаква преди това. Производствената площадка е само 1/3 от всички терени на завода, напомни Банков. Скоро предстои обявяване на търгове за останалите активи.
Те ще се продават като обособени части. Оценките им ще са готови до края на месеца. Само един от трите рудника на комбината, който носи името му, например е 8-9 хил. дка. При средните цени в района той ще излезе над 90 млн. евро. Отделно заводът има търговски бази и земи в Своге, Марикостино и др.
ВЯРА ИВАНОВА
Диков: Модерно производство и бизнес център
Високотехнологично производство и бизнес център е визията на главния архитект на София Петър Диков за бъдещето на земята под комбината "Кремиковци".
"Има два варианта за "Кремиковци". Една част от терена да продължи да се използва, защото там има между 700 000 и 1 млн. тона скрап. Върху останалата част може да се развиват високотехнологични производства и да се направи бизнес център. Вторият вариант е всичко да се разчисти и цялата територия да се превърне в голям високотехнологичен парк с офис площи", предлага Диков.
Във високотехнологичния парк можело да се изгради и мултимодален терминал с логистичен център. Терминалът ще се използва за прехвърляне на товари от автомобилен към жп превоз.
Според главния архитект не еудачно на мястото на комбината да се прави затвор. Общината предлагала друг терен от 500 дка край Костинброд.
Диков е категоричен, че в следващите години "Кремиковци" ще се превърне в един от най-атрактивните райони в столицата не само за бизнес, но и за живеене. "При почистване на терена на комбината според еколозите е възможно дори да се построят и жилища. В самите села в района обаче има достатъчно ресурс за развитие на жилищно строителство", обясни Диков.
ДАРИНКА ИЛИЕВА