Малък портрет на един видински емигрант

https://www.24chasa.bg/region/article/6252658 www.24chasa.bg

Англия. В търсене на по-добър живот за себе си и семейството си. Натам се е запътила видинчанката Елина Боровичанова - един от първите членове на гражданско обединение "Единни за промяна", добър приятел и колега.

Елина е поредния българин, който след броени часове ще потегли от терминал 2 на столичната аерогара. Тя, съпругът й Митко и двете им големи вече момичета са поредното видинско семейство, което ще се прибави към иначе сухата статистика за огромната миграция, заляла като стихия Видинския край. Зад всеки един от тях, зад всяка една бройка, отчетена някъде в нечий таблици, стои по една съдба, по една вяра, че когато родният ти край го превърнат в твоя мащеха, то трябва да откриеш сили, за да потърсиш едно по-стойностно бъдеще за децата, за близките си.

"Длъжна съм да опитам", обяснява решението си Елина и допълва, че едва ли би заминала за Англия, ако не бе заедно със съпруга и децата. Само преди дни по-малката Веси отпразнувала абитуриентския си бал, а на по-голямата Гери й предстои дипломиране в Англия, където завършва висшето си образование.

Ако попиташ някой от приятелите й, то той веднага ще ти каже, че Елина е много, много слънчев човек. И то не само заради усмивката, която почти не слиза от лицето й, а може би, защото е събрала в себе си всички онези качества, които определят добрия човек. А той има простички мечти, които обаче биват потъпквани от сивото и трудно ежедневие в една страна, в един край, където добротата, таланта и уменията не са на почит.

През целия си активен живот Елина, която е завършила международен туризъм, е овладявала различни професии и твърди, че с много труд, усилия, компромиси и не малко лишения е успяла заедно със съпруга си да отгледа и даде добро образование на двете си момичета. Очакването обаче, че с годините Видинско ще се превърне в място, където младите имат шанс да се реализират, да успеят, малко по-малко е гаснело, отстъпвайки място на пустошта, на разрухата, на обезлюдяването.

Трудно се пише за човек, за приятел, с който предстои да си вземеш довиждане, и с който не знаеш кога отново ще те срещне живота. Някога и някъде. С една жена с усет за изящните неща. Човек търсещ красивото около себе си, омайващ се от очарованието на природата и малките, но стойностни неща, които я правят щастлива.
Трудно е да си вземеш довиждане с Елина.