Във Върхари виждали жираф преди 6500 г.

https://www.24chasa.bg/Article/625918 www.24chasa.bg
Находките показват, че жителите на селището са поддържали интензивни търговски и културни връзки със съвременниците си от всички краища на Балканите.

"Те такова животно нема", рекъл шопът, като видял жирафа в зоологическата градина.

Преди 6500 г. жителите на днешното момчилградско село Върхари не само са били наясно, че такова животно има, но и са го изобразили пластично с най-големи подробности. Археолозите, които втори сезон правят разкопки там, откриха майсторски изработена фигурка на жираф от глина.

"Това не е някое митологично създание, а натуралистично изобразено животно, което скулпторът е виждал с очите си. В онази епоха жирафи все още са се срещали в най-северните райони на Африка, където по крайбрежието е имало савана, а не пустиня. Въобще не е изключено хора от Балканите да са пътували дотам. От Върхари до брега на Егейско море са 70-ина километра, два дни пеша. Корабоплаването също не е било проблем. Тогава морското равнище е било с 5-6 метра по-ниско, сушата по-просторна, а водните площи - доста по-малки. Така, плавайки от остров на остров, е можело да се стигне до африканския бряг

Археологът Явор Бояджиев смята, че авторът на тази пластика е виждал жираф с очите си и затова го е изобразил така реалистично.
Археологът Явор Бояджиев смята, че авторът на тази пластика е виждал жираф с очите си и затова го е изобразил така реалистично.

От онова време имаме глинен модел на лодка или кораб. Трябва да си преосмислим представите за тогавашните хора. Те не са някакви първобитни диваци", обяснява ст.н. д-р Явор Бояджиев - археолог от Националния археологически институт с музей на БАН. Той ръководи разкопките.

Антропоморфна фигурка от каменно-медната епоха, открита при разкопките на Върхари.
СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ
Антропоморфна фигурка от каменно-медната епоха, открита при разкопките на Върхари. СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Според него праисторическите жители на Върхари кръстосвали целите Балкани, за да търгуват с продукцията си. Били изкусни занаятчии. Произвеждали и изнасяли в огромно количество мъниста за украса и оръдия на труда от яспис, опал, халцедон, ахат и други полускъпоценни камъни. В района те се намират в изобилие. Правили сечива и от кремък, включително и от вносен, който идвал чак от Североизточна България. В замяна получавали пшеница, която тук не вирее. Археолозите я откриват в големи количества и на купчини - така, както е била в чувалите или зърнохранилищата.

Ръководителят на археологическия екип Явор Бояджиев показва големите вкопавания в основите на праисторическите жилища на Върхари.
Ръководителят на археологическия екип Явор Бояджиев показва големите вкопавания в основите на праисторическите жилища на Върхари.

Праисторическото Върхари възникнало 4600-4500 г.пр.Хр. и просъществувало около век. Било огромно за времето си селище с площ над 50 декара. За първи път на Балканите такова голямо населено място е проучено по цялата му дължина - простира се на повече от 250 метра от север на юг. Северните му граници били охранявани от река Върбица, още по-пълноводна на времето. За да се предпази селището от прииждащите води, бил изкопан грамаден ров - широк повече от 15 метра и дълбок над 3. Иригационното съоръжение най-вероятно е изпълнявало и отбранителни функции, защото има данни, че пръстта от него е била натрупана на вал. Археолозите се натъкнаха на фортификационната система преди броени дни.

"Съоръжение от това време с подобни размери не е откривано досега на Балканския полуостров", въодушевен е Бояджиев.

Върхари има необичайна за каменно-медната епоха архитектура. Застроено е със сгради от по 400-500 кв. метра всяка. "Това са огромни структури. Най-импозантната от тях, намираща се в центъра на селището, има П-образна форма, а размерите й са над 25 на 25 м. Вкопана е на 3 м дълбочина, на дъното са изградени три зърнохранилища, пълни с пшеница. Праисторическа сграда с подобни мащаби не е известна досега в Европа. Останките от съоръженията показват много високо ниво на строителни умения", смята археологът.

В основите си постройките имат вкопавания на по няколко нива, които вероятно са служили за зимници - крайно необходими при тогавашния значително по-топъл климат. Някои подземни "тераси" са чак на 5 метра под тогавашния терен и са толкова големи, че са си истински полуетажи, на които вероятно е живяно.

Според Явор Бояджиев глината от вкопаванията е използвана за направата на масивните стени, които са можели да носят голяма тежест във височина. Затова той не изключва постройките да са били поне двуетажни. Предпочита да ги нарича не къщи, а комплекси заради огромните им размери и защото са съчетавали различни функции - във вътрешното разпределение на пространството се различават и жилищни, и производствени зони. В комплексите обаче не се откриват никакви белези за социално азслоение.

Нищо не показва, че някои са били по-богатски от други. "Със сигурност е имало вождове и жреци, но разликата между тях и останалите в никакъв случай не е била голяма", казва Явор Бояджиев.

Според него градоустройството на Върхари също е странно. Някои вкопавания са свързани помежду си и сякаш преминават от сграда в сграда. Зад един от най-големите комплекси в северната част пък има празно пространство, което може и да е площад. Но и там се откриват ямички, пещи, струпвания. Следва втори огромен комплекс, след него още няколко. Разграничени са с празни пространства помежду им, но не може да се каже категорично дали това са точно улици.

Явор Бояджиев не е сигурен дали всяка страда е принадлежала на отделно семейство, но смята, че в нея са живели нашироко поне по 10-12 души. Това прави около 1000 човека население на праисторическото Върхари, което за епохата си е не просто село, а голям град.

Според археолога той очевидно е бил процъфтяващ заради специализираното индустриално производство на кремъчни сечива и мъниста и заради средищното си място, което благоприятства търговията. Върхари е на пътя за Егейска Тракия, който и навремето е бил много оживен. А река Върбица осигурявала евтин воден транспорт.

Че обитателите на Върхари са кръстосвали целия Балкански полуостров, показва и изключителното разнообразие на керамиката и култовата пластика.

"Всичко от епохата, откривано досега на Балканите, го има и на Върхари, но накуп. Намираме антропоморфна пластика от онова време, типична за Северна България и Румъния, за Молдова и Украина, за Македония и Сърбия - общо към 15-20 вида, които произхождат от много широк ареал. Има и такива, които на други места не се срещат. Няма свидетелства за някакъв местен стандарт, а по-скоро за страхотна художествена комбинативност. И, естествено, за много силно развита търговия", разказва Явор Бояджиев.

Колежката му Стоилка Игнатова допълва, че Върхари вероятно е било и голямо пазарище, към което се стичали хора от целите Балкани: "Има много индикации за търговски размени, които са правени тук, на място. Чрез керамиката са представени различни култури, стигнали до тук с търговците, които си носили стоката, а чрез нея и традициите си. Вероятно някои и са се заселвали заради добрата суровина за изработка на съдове, сечива, накити."

Само стотина години след възникването си селището загива от пожар. Най-вероятно е било подпалено при нападение.

"Откриваме много бойни брадви, което показва, че животът никак не е бил мирен. Селище с такива мащаби има много врагове, които искат да се докопат до богатствата му", обяснява Бояджиев. Според него вероятно нападението е било от север. "Находките показват, че връзките на Върхари са предимно с Беломорието на юг, а не с Тракия. Възможно е то да е преден пост на население, идващото от Егея, а обитателите на Тракия да са го атакували, за да контролират те местните суровини", смята археологът.

Предците на цар Приам били от Джебелско

Предци на цар Приам от Омировата "Илиада" вероятно са живели в района на днешното Върхари, преди да мигрират към Мала Азия и да основат Троя.

Има основания да се твърди, че предшествениците на троянците са от района на джебелското село, смята археологът Явор Бояджиев.

Елемент от керамиката, характерна за най-ранните археологически пластове на легендарния град, се открива и край Върхари, но от много по-ранен период.

"Т.нар. тунелести дръжки на украсената керамика досега се смятаха характерни за Троя, която възниква през ранната бронзова епоха около 3200-3100 г.пр.Хр. А на Върхари тези тунелести дръжки се появяват с около 1000 години по-рано. Вероятно ги правят първо тук, а после традицията се придвижва на юг.

Тукашното население има повече връзки с Беломорска Тракия. Установено е със сигурност, че това е една от посоките, в които то се преселва, когато в края на каменно-медната епоха от североизток започват да гоатакуват степните народи. От Върхари до Бяло море са само 70-ина километра, а Троя е точно отсреща. В онази епоха корабоплаването не е било проблем. Напълно вероятно е малка група от района на Върхари да е стигнала до малоазийския бряг и да се е заселила там. Тя е била претопена от местните, но част от традициите й са се запазили и са предавани на поколенията. Затова ги откриваме в троянската цивилизация", обяснява Явор Бояджиев.