Наталия Дончева: Още се чудя защо заминах за Франция

https://www.24chasa.bg/Article/626771 www.24chasa.bg
Наталия в ролята на Елен Тибо СНИМКИ: АРХИВ НА ПРОДУКЦИЯТА

Наталия Дончева е българска актриса, дъщеря на известния актьор на Сатиричния театър Пламен Дончев. Играла е във филмите "Време за път (1987) и "Адио, Рио" (1989). През 1989 г. заминава за Париж, където живее и работи. Играе главната женска роля в новия филм на Станимир Трифонов "Стъклената река".

- Наталия, как се озова в екипа на българска филмова продукция?

- От 15 години не бях се връщала в България. Изведнъж баща ми се обади и ми каза, че ме търсят от София за някакъв филм. Попита ме дали мога да замина. Стори ми се малка странно, защото в България не бях направила кой знае какво, че хората да ме знаят. Режисьорът Станимир Трифонов ми каза, че видял мои снимки в сайта ми, и понеже му трябвало актриса, която живее във Франция и знае няколко езика, ме потърсил. Поиска да се срещнем и ми изпрати билет за София.Беше безкрайно вълнуващо за мен, когато заминах за снимките и разбрах колко много ми липсва България. Бях скрила този копнеж в част от мозъка си, за да не ми е мъчно и да не ме боли.

- Какво те привлече в героинята ти Елен Тибо? Тя също живее в Париж.

Наталия Дончева в сцена от "Стъклената река" СНИМКИ: АРХИВ НА ПРОДУКЦИЯТА

- Изпратиха ми синопсиса. Беше описана историята на Елен Тибо, която води самотен и скапан живот във Франция. Не вярва на това, което й говори баща й за богомилските корени на рода й и за тайната, оставена в някакво българско село. Но след смъртта на баща си заминава за България, защото във Франця една жена не може да живее сама. Заминава заради лични мотиви. И едва когато се озовава в селото, разбира, че като открие корените си, може да намери душата си.

- Имаш ли актьорски ангажименти във Франция?

- Точно преди да получа синопсиса на "Стъклената река" играх главна роля в пиеса, посветена на Джон Малкович - „Истерия" в театър на "Шан-з-Елизе". Играхме в Париж 6-7 месеца, а после направихме турне в продължение на 7 месеца. Беше авантюра за година и половина. И изведнъж дойде тази покана за "Стъклената река". Моята героиня във филма има характер и съдба, обратни на това, което играех в "Истерия"

- Как ти се видя България?

- По времето, когато снимахме в село , имаше голяма мизерия. Хората нямаше какво да ядат на обед. Но въпреки проблемите всичко беше невероятно. Затова ми е сложно да говоря за богомилите - много неща се омесиха. Някои неща ми останаха неясни, когато прочетох книгата. Имаше нещо в тази история, което ме озадачаваше - защо разказваме този филм, коя е последната фраза, която ще бъде запомнена. По врама на снимките имах чувството, че сюжетът се измени. Станимир остави артистите да импровизират. Работихме по различен начин, но имаше много импровизации.

- По какво се различаваше твоят начин на игра от този на българските ти колеги?

- Има голяма разлика между българските и френските актьори. Българите горят с емоциите, с чувствата. Във Франция първото важно нещо е думата на автора - понякога тя е по-важна от емоцията. Гледала съм много спектакли и мога да направя разлика между английския, френския, българския и руския театър.

Има нещо безкрайно студено във френските спектакли. Когато други режисьори идват да поставят тук, се случва нещо учудващо - френските актьори искат да играят в емоцията, но не си го позволяват.

Със Стефан Вълдобрев си говорехме много. Имахме нужда да си говорим за всичко. С Иван Ласкин беше по-различно. Очаквахме се един другиго - какво той ще направи, какво аз ще направя, как ще се разбираме. Докато във Франция всичко трябва да бъде обяснено, сега се оставях в нещо, което не е обяснено. Богомилите не ми бяха много ясни. Макар че в Париж бях проучила много неща за тях, оставаше нещо необяснимо. Богомилството не е като в католическата религия - в нея ясно се показват целта на вярата и причината за събитията.

- Как започна кариерата ти във Франция?

- Във ВИТИЗ учих две години - 1987 и 1988-а, в класа на проф. Димитрина Гюрова. Пез 1989-а заминах за Франция и кандатствах в консерваторията. Учих две години и след това започнах да работя. Сега имам агент - голямата агенция SIWEAR. Имам шанса да прескачам в театъра от киното и обратно.

Играх в 5 филма, два от които бяха телевизионни. Взеха награди на фестивала в Биариц. В единия - "Сянката на едно ченге" партнирах на Орелиен Рокуа, известен театрален актьор, с когото много отдавна мечтаех да играя. Получи се черен, жесток филм.

Другият - комедията "Разносвачът", продуцирана от Люк Бесон, излезе преди няколко месеца. След това ме ангажираха в английския сериал „Д-р Мартин". Играх самотна учителка, която е шантава - не обича децата и ги бие от време на време. Живее на остров и когато там пристига нов доктор, двамата се влюбват.

- Имаш ли семейство?

- Живея от 13 г. с режисьора Арно Селиняк. Отгледах двете му деца и кучето му. През лятото той замина да работи в Индия и ще остане там още 5-6 месеца. Преди година и половина си купих къща в Париж. Още се чудя защо заминах, когато бях едва на 19 години. Аз пристигнах тук на 2 ноември 1989 г., а стената падна на 8 ноември. В България останаха много хора, които обичам. Но е трудно да се върна в държава, в която не живеят майка ми и баща ми.

Филмът е заснет от режисьора Станимир Трифонов и оператора Емил Христов по едноименния бестселър на Емил Андреев, обявен от фондация "ВИК" за роман на годината през 2005-а .

Наталия Дончева играе роля, подобна на Джулия Робъртс в текущия екранен хит - "Яж, моли се и обичай". Нейната Елен Тибо има осигурен живот в Париж, но душата й е пустиня. Когато една жена се усети с пуста душа, тръгва да пътува, надявайки се да намери равновесието между чувствата и разума. Таткото на Елен (запазен периметър за Стефан Данаилов) я уверява, че корените на тяхната фамилия се крият в българското село Градище, където прстигнал праоснователят им, богомил. Нищо повече не се знаело за него, защо Елен да не прескочи до там да разучи нещата. Красивото момиче пуска тези думи през едното си ухо, те излизат през другото, но баща й ги повтаря като клетва на смъртния си одър. Така Елен отпътува за България и се забутва в скапаното селце Градище. там се запознв с двама елитни мъже - иманярът Иван Ласкин, който е надушил, че нещо има из тези скали, и свещеникът Стефан Вълдобрев, чято душа се бори между съблазните на реалността и аскетичните догми на богомилското учение. Попът паз в тайна местонахождението на богомлското съкровще и глда да спаси душата на проститутката Лидия Инджова, кято има църквата за убежище и е харесвана от пастира Захари Бахаров.

В тазои пасторална картина се врязва Наталия Дончева и предизвиква дрязги и двубои. Много добро актьорско присъствие.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в