Нашата петолъчка по-модерна от кремълската звезда

https://www.24chasa.bg/Article/631245 www.24chasa.bg
Партийният дом във величествения си период - над него сияе "рубинена" звезда, по-модерна от кремълската.

В едно кьоше в двора на Софийската градска баня, в пространство, недостъпно за посетители, стои облегната на стената доста изпотрошена конструкция. "Пази" я единствено статуята на момченце, което сякаш любопитно наднича и се пита що за чудо е това. Отговора знаят специалистите от музея "Стара София" - това е "скелетът" на звездата от пилона на върха на Партийния дом. Тя години наред била блестящият червен символ на комунизма. Дълго се е пазила в склад на гара Искър. После им я дарили от Народното събрание.

Да не помислите обаче, че това е онази петолъчка, която точно на днешната дата преди 20 г. бе тържествено и с аплодисменти демонтирана и отнесена с хеликоптер. Не! Това е нейната далеч по-скромна предшественица. Тя е свалена тихомълком преди 25 г., за да засияе на нейно място със собствена светлина рубинена звезда №2. Същата като тази на Кремъл. А къде е тя самата? Това вероятно знаят само събирачите на старо желязо. Защото просто е била разпарчетосана и захвърлена на боклука.

Музейните работници си спомнят, че някъде пред 90-те години са им предлагали нейните останки, скрити в гараж към партийния дом. (Те по-късно били изнесени оттам на двора и покрити с брезент). Но в ония години никой не си представял, че към соцемблемата ще има интерес. Тежка била, нямало техника да я вдигнат, а и къде да я сложат? Накрая взели най-лесното решение - не ни трябва. На кой да му дойде наум, че днес чужденците, а и новото поколение българи ще питат - къде е звездата, къде е мавзолеят, къде е паметникът на Ленин - просто от любопитство да видят останките на отминалото време. И да си плащат за това. Тогава звездата наистина щеше да се окаже златна... Всъщност петолъчката е напуснала Партийния дом само за часове. Просто паднала от небето в гаража...

Това е звезда №1, която сега е в двора на Софийската баня. Тя е била облепена със светлоотражателно фолио и е осветявана от прожектори, за да искри. Модерната й посестрима, монтирана през 1985 г., е блестяла със собствена светлина.
Това е звезда №1, която сега е в двора на Софийската баня. Тя е била облепена със светлоотражателно фолио и е осветявана от прожектори, за да искри. Модерната й посестрима, монтирана през 1985 г., е блестяла със собствена светлина.

Символът на комунизма е разжалван и свален с решение на 39-ия конгрес на БСП. “24 часа” разговори човека, който първо е турил, а после е махнал звездата. Асен Панайотов тогава е бил зам-зав. отдел "Финансово-стопански" в червената партия.

Към съоръжението имало сложна поддържаща техника, за да бъде петолъчката почиствана и да не изгасва никога - система от вентилация против обледеняване, калорифер, елнагреватели и др. Можела да се снишава и да се обръща на 180°.
СНИМКИ: АРХИВ
Към съоръжението имало сложна поддържаща техника, за да бъде петолъчката почиствана и да не изгасва никога - система от вентилация против обледеняване, калорифер, елнагреватели и др. Можела да се снишава и да се обръща на 180°. СНИМКИ: АРХИВ

“Свалихме я за 3 минути към 9 ч на 4 октомври 1990 г., разказа той. Хеликоптер я отнесе в полето на Долни Богров. В 5 ч на другата сутрин я натоварихме в ремаркето на военен камион и я върнахме в Партийния дом. Тя е с диаметър 2,5 м и се побираше само в гаража на Тодор Живков. За да мине през вратата, се наложи да спуснем гумите на камиона. Свалихме позлатените лайстни и ги предадохме с протокол в БНБ. От тях са свалени около 2 кг златни люспи. Стъклото бе многослойно, техническо, никакъв рубин не е това. То също бе махнато. Арматурата остана в гаража. Вероятно е предадена за старо желязо."

След като звездата е била освободена от крепящите я елементи, трябвали само 3 мин да бъде отнесена от хеликоптера. Това става на 4 октомври 1990 г.
След като звездата е била освободена от крепящите я елементи, трябвали само 3 мин да бъде отнесена от хеликоптера. Това става на 4 октомври 1990 г.

Толкова за съдбата на "рубинената" звезда, с която уж можехме да си платим външния дълг според градските легенди. Но тя все пак никак не е била евтина. Ноу-хауто, производството, амбалажът, опаковката и съоръженията към звездата, поръчана в СССР, са изчислени на 573 246 преводни рубли. Още 14 643 рубли са заделени за допълнителни транспортни и монтажни разходи. Решението да се подмени старата звезда, която светела с отразена светлина - огрявали са я прожектори от съседните сгради, с такава, която да сияе отвътре като кремълската, е взето от ЦК на БКП през 1984 г. Реализацията започва с преписка с др. Кручин от ЦК на КПСС. В писмото замяната е описана като желание на българските работници, и те да си имат такава звезда в навечерието на тринадесетия конгрес на БКП през 1986 г.

Когато съветските специалисти се запознават с условията в Партийния дом, решават, че рубинената звезда трябва да е с диаметър 3000 мм, опорната й част (шпилът) - 2000 мм, а тежестта да не е повече от 1200 кг. Максималната й дебелина в центъра е 700 мм. Във вътрешноста да има източник на светлина, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички "фасети" на рубина при мощност от 5 квт. Това става с обемен рефрактор от огледала. Отделните стъкълца са с размери 800 на 300 мм. Параметрите на атмосферните условия са от -27,5 градуса до +37,4 градуса. Накрая се оказало, че нашата звезда е по-модерна от тази, сияеща върху московския Кремъл, твърдят инженери. От наша страна проектът е дело на арх. проф. Иван Иванчев.