Янки обявяват фалит срещу $ 200

https://www.24chasa.bg/Article/645903 www.24chasa.bg
У нас съдът обявява във фалит само фирми. Делата са сложни, особено когато кредиторите са много. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Да се напише закон за банкрут на обикновените граждани, поискаха наскоро неправителствени организации - Институтът на дипломираните финансови консултанти, асоциацията "Активни потребители", Българският финансов форум и други.

С него ще се регламентира процедурата за случаите, когато човек изпадне във финансово затруднение и не може да изплаща кредитите и дълговете си. Такива закони има от години в много държави.

У нас банкрут може да обяви само търговец - фирма или едноличен търговец. Процедурата е уредена в Търговския закон. Делото по обявяване в несъстоятелност се започва от търговеца, който е спрял да плаща (длъжен е да се обърне към съда), или от негов кредитор.

В много държави банкрут може да обяви и обикновен гражданин, затруднен да прави вноски по ипотечния си кредит или кредитната си карта. Обявявайки фалит, той погасява част от задълженията си, другата се опрощава.

До процедурата не се прибягва масово, защото има и негативни последици. Банките трудно биха отпуснали кредит на човек, обявил фалит. В някои страни законът предвижда срок, през който той не може да получи заем от трезор.

САЩ са една от държавите, в които обикновен човек може да обяви банкрут.

Сринат ли се акциите им на борсата, американски фирми сами се обръщат към съда да ги обяви в банкрут. Така те попадат под закрилата на закона за фалитите, който позволява дружеството да продължи да работи нормално, да се преструктурира, да предприеме оздравителни мерки, без да бъде притеснявано от кредиторите си.

Защита от кредиторите си може да потърси не само фирма, но и всеки американец. Достатъчно е да подаде молба за обявяване в несъстоятелност. Към нея трябва да приложи списък на хората и фирмите, на които дължи пари, точните суми, да посочи имотите и доходите си, както и да опише подробно ежемесечните си разноски за храна, облекло, жилище, транспорт, лечение, данъци.

Молбата се подава в специален съд по фалитите. Таксата е 200 долара. От момента, в който финансово затрудненият американец се обърне към съда, той автоматически по силата на закона получава закрила срещу кредиторите си. Те не могат да го съдят. Ако вече са започнали, процесът се спира, дори им е забранено да го питат по телефона кога ще им върне парите.

Американците могат да избират между две процедури, уредени в закона за фалитите.

Едната е по глава 7, известна като ликвидация. Тя е подходяща за тези, които нямат пари в наличност, за да си върнат например заем по кредитни карти, но имат имущество. Назначен от съда синдик го продава, а средствата разпределя между кредиторите. Преди това обаче синдикът проверява дали претенциите им са основателни. Три месеца след подаването на молбата длъжникът получава съобщение, че задълженията му са погасени. С това делото приключва.

Няма опасност длъжникът да остане на улицата, защото има имущество, което той си запазва - жилището си, стига то да не струва повече от 17 000 долара. В Калифорния границата е 50 000 долара. В Тексас и Флорида ограничението не се прилага - длъжникът запазва дома си, дори да е много по-скъп.

Не могат да се продават и негови вещи - мебели, домакинско обзавеждане, дрехи, книги, музикални инструменти, както и предмети и уреди, с които изкарва прехраната си.

Той може да задържи бижута до 1000 долара, кола, но не по-скъпа от 2400 долара. Неприкосновени са и всичките му застраховки, здравни и социални осигуровки, неизплатените му заплати.

Другата процедура е по глава 13. При нея финансово затрудненият американец не се разделя с никакво имущество, стига да има постоянен доход и дълговете му да не надхвърлят 1 млн. долара.

Тя му позволява да се издължи за срок от 3 г. с месечни или двуседмични вноски. Рядко, по изключение, разсрочването може да е за 5 години.

Обикновено към процедурата по глава 13 се ориентират хора, които имат пари, но не достатъчно. Към нея прибягват например тези, които не са плащали ипотеката на къщата си повече от 6 месеца и рискуват банката да им я вземе.

Длъжникът обещава, че през този период ще харчи само толкова, колкото да поддържа нормален жизнен стандарт. Сумата не е посочена в закона, зависи къде живее той - в скъп мегаполис като Сан Франциско или в малък провинциален град.

Останалите доходи длъжникът се задължава да предоставя на назначен от съда синдик, който ги разпределя между кредиторите му. Затова с молбата до съда длъжникът представя и план как точно ще си върне дълговете.

Него той обсъжда с кредиторите си, които най-често не са съгласни с предложението. Длъжникът казва, че няма повече пари, кредиторите оспорват твърденията му. Ако половината от тях все пак се съгласят, че е по-добре да получат част от парите си, отколкото нищо, казусът влиза в съда.

След като изслуша страните и разгледа представените от тях доказателства, съдията по фалитите преценява дали планът е осъществим и го потвърждава. Ако не го потвърди, кредиторите могат да съдят длъжника, като заведат граждански искове.

Независимо коя процедура си избира, американецът погасява само част от задълженията си, а другите се опрощават. Процентът на заличените дългове е по-голям при процедурата по глава 13.

Но има задължения, които трябва да се изплатят изцяло - данъци, студентски заеми, издръжки за деца, обезщетение, което длъжникът дължи на този, когото е блъснал с колата си в пияно състояние. Той трябва да плати и всичките глоби за нарушаване на закона - превишена скорост или неправилно паркиране например.

Същият закон урежда и банкрута на фирми и корпорации. Глава 11 им позволява да продължат дейността си, като се преструктурират. Те също представят план за реорганизация, съгласуван с кредиторите и одобрен от съда. Процедурата е сложна, продължителна и изисква адвокати - специалисти по фалити, да представляват фирмата в съда.

В САЩ за разлика от България и други държави обявяването на фалит е доброволно - към съда се обръща този, който няма пари да плати дълговете си. Молбите се разглеждат от специални съдилища. Съдиите по фалитите се назначават за 14 г., докато останалите федерални магистрати заемат поста си пожизнено. Решенията им се обжалват пред трима съдии по фалитите, а последна дума има Върховният съд.