Барабанистът на “Пинк Флойд” Ник Мейсън разкри, че легендарната група може би ще се събере в пълен състав за благотворителни концерти.
“Мисля, че това е много добър начин да се качим отново на сцената, при това с напълно благотворителни цели. Дори можем да направим серия от концерти и да основем фондация”, обясни барабанистът. Това според него ще е добър начин групата да поеме пътя към оттеглянето, правейки концерти изцяло за благотворителност. Според Мейсън останалите членове на бандата биха одобрили концепцията.
За последно “Пинк Флойд” свириха в състав Дейвид Гилмор, Роджър Уотърс, Ричард Райт и Ник Мейсън през 2005 г. на благотворителния концерт Live 8.
Клавиристът Ричард Райт почина през 2008 г. но сега останалите членове на “Пинк Флойд” биха могли да осъществят нов подобен проект.
На 10 юли 2010 г. Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс се събраха за съвместен концерт за първи път от 5 г. насам. Той беше отново благотворителен - за инициативата “Надежда и оптимизъм за палестинците”. Уотърс прави турне “The Wall”, като според предварителната програма най-близкото до София място, на което ще има концерт, е Загреб - през април 2011 г.
Групата “Пинк Флойд” е наречена така в чест на двама блус музиканти - Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл. В началото бандата се е състояла от Боб Клоуз (солокитара), Сид Барет (вокал, ритъмкитара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс (баскитара, вокал) и Ник Мейсън (ударни). Музикантите изпълнявали кавъри на балади в стил ритъм енд блус.
През 1968 г. към “Пинк Флойд” се присъединява Дейвид Гилмор и звукът на бандата се втвърдява. Година по-късно Сид Барет получава психическо разстройство от продължителна употреба на ЛСД. Концертите на групата стават все по-несигурни. Останалите членове на бандата спират да го вземат със себе си, а Уотърс и Гилмор заемат мястото му на соловокал.
Със загубата на основния си автор на песни групата губи характерното си звучене.
През1970 г. излиза албумът Atom Heart Mother (“Майка с атомно сърце”). Изкачва се на първо място в класациите на Великобритания. Днес някои го смятат за отживелица от психеделичния период, но Гилмор го определя като звучене на група, “лутаща се на тъмно”.
“Пинк Флойд” издава албуми със саундтракове към няколко филма, първият от които е More (“Повече”) на Барбет Шрьодер.
Година след Atom Heart Motherизлиза албумът Meddle (“Намеса”). 23-минутната балада Echoes (“Ехо”) се смята за една от най-добрите творби на “Пинк Флойд”.
Албумът Dark Side of the Moon (“Тъмната страна на Луната”) достига първо място в класациите на САЩ и остава сред челните 100 за повече от десетилетие. Това го превръща в един от най-продаваните за всички времена. Последвалите го три албума Wish You Were Here (“Бих искал да си тук”), Animals (“Животни”) и The Wall (“Стената”) често се смятат за връх в кариерата на “Пинк Флойд”. Wish You Were Here е в памет на Сид Барет.
Рок операта The Wall, дело най-вече на Роджър Уотърс, носи възторжени критики за групата. Албумът става основа за шоу.
Турнето поглъща огромни средства.
Роджър Уотърс затвърждава лидерската си позиция в групата и Ричард Райт е принуден да напусне.
След издаване на албума The Final Cut през 1983 г. членовете на бандата поемат по самостоятелни пътища.
През 1987 г. обаче Гилмор и Мейсън се опитват да възродят бандата. Следва юридически спор с Роджър Уотърс, но в крайна сметка Гилмор и Мейсън получават правото да издадат албум с името на “Пинк Флойд”. Ричард Райт отново се присъединява. Последната записана песен от музикантите е High Hopes.