Добромир Жечев: Горд съм, че през 1966 г справих с Пеле

https://www.24chasa.bg/Article/651533 www.24chasa.bg
Добромир Жечев е роден на 12 ноември 1942 г. в София. Играе в столичните “Спартак” и “Левски”. Единственият българин, участвал на 4 световни първенства, с мачове на три от тях. През 1966 г. пази Пеле в мача от групата ни в Англия, завършила 2:0 за световните шампиони. СНИМКА: АВТОРЪТ

Добромир Жечев, един от малцината защитници, опазили Краля на футбола, с него разговаря ЕДУАРД ПАПАЗЯН

- Г-н Жечев, може би най-великият футболист в света Пеле навършва 70 години. Вие сте смятан за един от малкото защитници, успели да го опазят. Как подходихте към онзи мач на световното първенство през 1966 г. в Англия?

- Бразилия тогава беше двукратен световен шампион. Когато имаш за съперник такъв отбор, е ясно, че нещата са много сериозни. Тогава тактическата схема на игра в защита беше с метач и стопер. Тоест защитниците не бяха като сега в една линия, а централните се разполагаха един зад друг. На мен се падна задачата да играя срещу най-добрия футболист в света Пеле още в първия ни мач на английска земя.

- Страх ли ви беше да не се изложите?

- Напротив, много се радвах на подобни задачи. Аз съм играл срещу някои от най-големите нападатели на онова време - Пеле, Еузебио няколко пъти, Алберт, италианеца Рива, Ван Химст от Белгия и така нататък. Аз имам и доста голове в кариерата си, въпреки че съм защитник. В националния примерно - два, 21 гола в първенството на България, за купата на УЕФА, мисля, че са три. Обаче да опазя някой силен съперник, беше за мен много по-радостно, отколкота да вкарам.

- Ще направя един паралел със сегашния ни национален отбор. И тогава начело беше чужденец, както сега е Лотар Матеус. Как вървеше комуникацията между вас, как се разбирахте?

- Е, Рудолф Витлачил, който тогава ни беше треньор, все пак беше от тогавашната Чехословакия, славянска държава. Разбираше български, говореше. Вярно, малко развалено, но се оправяхме без преводач. Сега при всички положения Матеус трябва да има преводач, който точно да предава думите му.

- Кога разбрахте, че именно вие ще пазите Краля на футбола Пеле?

- Ами то беше ясно от самото начало. На мен по принцип винаги ми поставяха задача да играя срещу изнесения най-отпред нападател, а метачът беше зад мен. Така че честта и отговорността да пазя Пеле никой не ми я е оспорвал. Постарах се да се справя достойно и в общи линии съм доволен от това, което направих. Вярно, критикуваха ме после, че едва ли не съм играл грубо, ама футболът е мъжка игра.

- Тогава нямаше видео, дивиди, интернет. Как се подготвяхте за двубой с Пеле, как изучавахте силните му страни, слабостите?

- Получавахме общи указания от хора, които бяха наблюдавали мачове на съперника. Пращахме разузнавачи, които после докладваха. Пък и телевизията беше почнала вече да предава. Е, не като сега по 20 мача на седмица, но все пак можехме да добием някаква представа за качествата на отделни играчи.

- Какво ви направи най-силно впечатление в стила на Пеле?

- Това, което най-много ме учуди, беше играта му без топка. Какво имам предвид? Чисто футболните му качества ми бяха ясни - дрибъл, удар, игра с глава, макар да не е много висок. Но на мача аз съм се залепил до него, той прави лъжливо движение встрани, една крачка, след което светкавично стартира на 10-15 метра в другата посока. Това е много изненадващо за защитника. И аз, ако се хвана на финта му, той веднага се освобождава и е готов да получи топката. А съотборниците не пропускаха да му я подадат. И всъщност вече бях лице в лице с него и трябваше да внимавам да не ме излъже с дрибъла си.

- Какво е впечатлението, когато застане човек до него? Пеле не се отличава с кой знае какви физически данни.

- Да, не е много висок, макар че има добър отскок и играе прилично с глава. Но в очи се набиват не физическите данни, а дрибълът, ударът, двойните подавания със съотборниците, демаражът.

- Тогавашните английски вестници пишат, че Пеле е бил оставен спокойно да играе с топката само веднъж - когато е изпълнил пряк свободен удар, от който падна първият гол.

- Така беше. Фала го направи Иван Колев, покойният, Бог да го прости. Беше на десетина метра извън пеналтерията, значи на около 25 метра от вратата. Пеле го би така, че топката падна някъде в малкото наказателно поле, точно пред вратаря ни Георги Найденов. Тупна пред него и го прескочи. На това му казваха падащ лист или банан, бразилско изобретение.

Така го бяха нарекли този удар - над стената, а после изведнъж пада надолу. И вторият гол беше подобен, пак от фал, само че на Гаринча. Той пък я би с външен фалц в горния ъгъл.

- Какви бяха отзивите в България, а и по света?

- Въпреки загубата общо взето положителни. Все пак това беше световният шампион от последните две първенства. Даже на моменти можеше и нещо повече да измъкнем. Гунди имаше едно положение, пък и аз при 2:0 вече също направих един слалом с топката. Аспарухов беше свободен вдясно, ама аз, не че се полакомих, но просто нямах опит в завършващата фаза и се опитах от малък ъгъл да бия и топката се оплете в мрежата, ама от външната страна, до дирека. Ако имах повече опит, можеше да подам на Гунди и ставаше 2:1.

- Как реагира английската публика, при положение че домакините не обичаха много бразилците, виждайки в тях големия конкурент за титлата?

- Към нас повече клоняха, разбира се. Но имаше и голяма агитка от Бразилия, което ме учуди. С едни тарамбуки, не знам още с какво, поне няколко хиляди бяха на "Гудисън парк" в Ливърпул.

- В следващите два мача трябваше да пазите други двама велики нападатели от тази епоха.

- Да, Еузебио и Флориан Алберт.

- От Пеле и Еузебио кой беше по-добър на това световно?

- Пеле тогава не направи голямо първенство, факт. В мача срещу Португалия той беше контузен от Мораис. А не както разни журналисти тогава написаха, че аз съм бил причината. Мачът Бразилия - Португалия беше много груб, може би защото двата отбора говореха един и същи език, правиха си разни закачки. Но Мораис така се разправи с Пеле, че той после едва ходеше. Но ако се върнем към Еузебио, той нямаше техниката на Пеле, обаче беше много мощен, с невероятен демараж, хубав, плътен диагонален удар. На 1/4-финала направи уникален мач срещу Северна Корея, от 0:3 вкара четири гола и се стигна до 5:3. Срещу него съм играл, при това успешно, няколко пъти. Португалия сме я елиминирали в квалификации и за европейско, и за световно първенство, а аз като цяло срещу него съм се справял.

- А срещу Алберт?

- Той беше елегантен футболист, много техничен, тактически добре подготвен, знаеше кога да задържи топката, кога да подаде, да тръгне.

- По това време България прави феноменална серия от четири поредни участия на световни финали. Вие единствен сте участвали и на четирите.

- Това е голям успех за мен. Малцина са въобще играчите в света, които са го постигали.

- Разсърдихте ли се на Христо Младенов, треньора на световното през 1974 г., че не ви пусна в игра на финалите?

- Да, обидих се много. След това се сдобрихме, де. Той тогава бешезависим от ръководството, а там имаше много хора от ЦСКА. Във втория мач срещу Уругвай при 1:0 за нас ме пратиха дазагрявам, за да вляза и да пазим резултата. Оставаха 15 минути до края. В 87-ата, точно да стане смяната и уругвайците изравниха, след което всичко се промени. Все пак се води, че съм бил на четири световни първенства, което е гордост и чест за мен. Горчивината ми идва и от това, че ме привикаха на пожар да спасявам положението за двете възлови квалификации за световното през 1974 г. - при 0:0 със Северна Ирландия в Белфаст и 2:2 с Португалия в Лисабон, а след това на финалите в Германия се оказах ненужен.