Как солта става злато показват в Археологическия музей

https://www.24chasa.bg/Article/653744 www.24chasa.bg
ВАСИЛ НИКОЛОВ

"Монети" от сол с различен "номинал" са били в обръщание още от VІ-то хилядолетие преди Хр. Правени са чрез изпаряване на солена вода, загрявана в керамични съдове с различна големина. След изпаряването на разсола на дъното на съда оставала твърда пита от белите кристали с правилна форма и почти стандартизирано тегло съобразно големината на съда. Тези солни "монети" са използвани в огромен географски район

"Солта е била всеобщ еквивалент много преди златото да стане такъв", обясни проф. Васил Николов от НАИМ, който ръководи разкопки на Провадия-Солницата - най-ранният праисторически солодобивен център, откриван досега в Европа.

Солта край Провадия се е добивала от тамошните естествени солени извори в количества, които днес бихме определили като промишлени. Понеже се е търгувала много скъпо, е донесла огромно богатство на обитателите на района. Негов най-висш израз е Варненският некропол, в който са открити предмети от най-старото обработено злато в света. Варненският некропол е само на 30-ина километра от Провадия и несъмнено принадлежи на същата общност, която е произвеждала солта, обясни проф. Николов.

Антропоморфен съд от халколита, открит на обекта.
Антропоморфен съд от халколита, открит на обекта.

Край Провадия неговият екип се натъква и на най-ранните свидетелства за ритуални практики, свързани с дейността на професионална общност - тази на производителите на сол.

Днес в Националния археологически музей се открива изложбата "Солта е злато" с находки от праисторическия солодобивен център Провадия-Солницата. Тя ще продължи до края на ануари. Показани са предмети от двата етапа в развитието на центъра - късния неолит (5400-5200 г.пр.Хр.) и халколита (4650-4200 г.пр.Хр.). Те се различават по технологията за производство на ценната суровина.

През неолита тя е получавана в тънкостенни разлати паници, загрявани в специални пещи. През халколита съдовете са правени с много по-големи размери и с по-дебели стени и били нареждани в огромни ями, вкопани в земята, а около керамичните казани бил напалван огън. До 10 тона сол от едно зареждане на яма е стигало произведеното количество.

На проучвания обект, който засега няма аналог в Европа, бе посветен най-големият научен симпозиум по праистория, правен в последните години у нас. В него взеха участие учени от 11 държави. Той се състоя наскоро в Провадия. Интересът сред научната общност е голям, вече има предложения за сътрудничество от колеги от чужбина, подчерта проф. Николов.