Бай Петър:Преди четях книги край козите,сега чатя

https://www.24chasa.bg/Article/654812 www.24chasa.bg
Приседнал на стълбите пред дома си, Петър чака времето да се оправи, за да изведе овцете на паша. Дотогава чати с приятел в скайпа. СНИМКА: АВТОРЪТ

“Днес ръми, та не мога да изкарам животните на паша. Затова ме намирате вкъщи посреща ни Петър Палчев пред дома си във врачанското с. Бърдарски геран. - Ама нали вече се пристрастих към интернета, от сутринта си чатя с един приятел.”

65-годишният бивш военен оставя лаптопа на стълбите на дома си, на които е приседнал, и споделя надеждата си следобед времето да се оправи. Хич не му се седи затворен между 4-те стени. Отглежда 18 кози и овце. Живее сам от години, когато съпругата му Елка заминала при една от дъщерите в Горна Оряховица да гледа внуците.

“Посвикнах сам, ама все ми е терсене, че рядко се чувам и виждам с близките. Не мога да се нарадвам на новата си придобивка, щото с нея се свързвам с другата ми дъщеря Наталия, която е омъжена в Германия, и със сина в София.”

Точно синът на бай Петър - Павел Палчев, който работи във фирма за информационно обслужване, зарибява баща си за новите технологии - преди месец му подарил лаптоп с платен за 2 г. интернет. Пенсионерът признава, че дотогава не е докосвал компютър. За учудване на всички овладява бързо интернет комуникациите.

“Първият ми учител беше комшийката Светлана Караджова - разказва Петър. - Тя работи в общината. Научи ме бързо да се оправям с настройките. Правилата на чата в скайпа и фейсбука пък ми разкриха племенниците, до дни ще ми активират профила. Преди четях книги, докато пасях козите. Кротки са ми животните. Откакто лаптопът е в ръцете ми, ги държа повечето в кошарата - наближава зима и ги извеждам само на слънчево време.”

Светлана, която е пресаташе на Бяла Слатина, освен учителка става и първата популяризаторка на уменията на бай Петър, като качва информация за него и снимки в поддържания от нея сайт на Бърдарски геран. То е населено от банатски българи католици, дошли тук веднага след Освобождението.

“Чичо Петър направо ме изуми колко бързо научи всичко - разказва Светлана. - Още пита за някои неща, но и с много други се оправя безпогрешно. Откакто има лаптоп, почти не се разделя с него.”