В диалог с общината ще намерим рационални решения на проблемите

https://www.24chasa.bg/novini/article/6586255 www.24chasa.bg
Източник на снимката: списание "Градът"

Имаме предложения по въпросите с частните имоти под улиците, с отчуждаването, с цялостната инфраструктура на новите квартали, казва председателят на Националната
асоциация на строителните предприемачи

Георги Шопов е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) и управител на „Тобо Груп“. По образование е строителен инженер, завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Работил е като проектант, инвеститорски контрол и изпълнител.

Компанията „Тобо Груп“, която Георги Шопов управлява, се занимава с проектиране и строителство и е една от 19-те български строителни фирми, членуващи в НАСП.

- Г-н Шопов, кога беше създадена Националната асоциация на строителните предприемачи и какви са нейните цели?

- Учредихме НАСП преди една година в резултат от появилото се напрежение в жилищното строителство поради множество проблеми, нерешени за 27 години от началото на прехода. В асоциацията членуват повечето от утвърдените предприемачески фирми в жилищното строителство. Приоритет в работата е защита на интересите на бранша при стриктно спазване на закона и обществения интерес.

НАСП няма за цел да се справя с отделни казуси за конкретни обекти. Нейна цел е

принципно решаване

на проблеми в сектора чрез предложения за законови и нормативни промени. За осъществяването на тази задача единственият път е тясно сътрудничество с общината и държавата, които имат правото и ресурса да предприемат законодателни инициативи и са отговорни за създаването на регулаторни правила. Нашият стремеж е да бъдат създадени добри практики в отношенията между граждани, собственици на терени, предприемачи и администрация.

- Асоциацията съществува вече една година. Какви бяха приоритетите ви през този период и какви резултати от работата си може да отчетете?

- За една година изразихме позицията си по ключови въпроси и промени, които имат отношение към нашия бранш. Внесохме становища по Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), по новата Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община, по подписката за провеждането на местен референдум в община „Младост“. Изразихме официална позиция в подкрепа на законното строителство и осигуряване на стабилна среда за инвестиции в столицата от страна на администрацията.

В някои случаи внесените от нас становища изиграха важна роля за доработването на предлагани изменения в нормативната уредба. Отправихме множество предложения по проблеми за сектора, които сме идентифицирали и анализирали и чието решаване ще донесе ползи за гражданите, за собствениците на терени и за строителните предприемачи.

- Дайте пример за такова предложение?

- Например предлагаме начин, по който да бъде облекчена процедурата по отчуждаване на имоти, когато това е свързано с изграждането на инфраструктура. И ако трябва да бъда още по-конкретен – имаме предложение как да бъде разрешен проблема с частните имоти, нанесени в улиците. Това ще облекчи и собствениците, и строителните компании, и в крайна сметка ще ускори пускането на един новопостроен обект. Разрешаването на този проблем ще донесе обществена полза, защото той е

един от най-сериозните

в градоустройството, планирането и изграждането на София.

- В какво точно се състои проблемът с тези частни имоти?

- След промените през 1989 г. собствеността върху земи и терени беше върната по бързи процедури, без да бъде направен задълбочен анализ за техните граници и предназначение. Това доведе до частни имоти, които се намират под уличната регулация. Така се стигна до невъзможност собственикът да реализира останалата част от имота си, защото за издаване на строително разрешение собствеността на улицата трябва да е общинска. Вместо това той бива въвлечен в безкрайни отчуждителни процедури и в същото време е задължен да плаща данъци и такси. От другата страна застава общината, заплетена в преписки и административни процедури. Гражданите също търпят загуби. Следователно всички са губещи в този процес, тъй като нищо от това не води до подобряване на обществената среда, а разходът на време, административни и финансови ресурси е огромен.

Абсурдно е собственик, притежаващ парцел, част от който е предназначен за улица, да не може да го реализира. Още по-непонятно е защо механизмът за даряване на част от имот на общината трае половин или една година.

Проблемът има и друга страна. Липсата на ясни правила по отношение на собствеността на улиците не дава възможност на общината за

планово и хармонично изграждане

на инфраструктура, пътна настилка и прилежащите елементи в новоизграждащите се през последните години квартали. Например голяма част от южните квартали като „Манастирски ливади”, „ВЕЦ Симеоново”, „Кръстова вада” са регулирани по реда на тогава действащия Закон за териториално и селищно устройство, който беше отменен с приемането на Закона за устройство на територията.

В крайна сметка тези нерешени и много заплетени казуси обричат новите квартали да останат без цялостна инфраструктура, а това сериозно накърнява интересите на всички нас като общество.

- Какво е решението? Как трябва да се отчуждават тези имоти и какво предлагате, за да бъде облекчена процедурата, която се прилага в момента?

- Нашият анализ показва, че за голяма част от случаите при процедиране на уличната регулация общината е станала собственик на терена под улицата. Следователно може да се разпорежда с него и не е необходимо да отчуждава. В едно демократично общество интересът и собствеността на всеки гражданин трябва да бъдат защитени. Затова ние предлагаме чрез

промяна на кадастралната карта

улиците да се изчистят от нанесените части от имоти, което подлежи на обявяване на всички собственици. По този начин всички ще бъдат информирани и ще могат да възразят при евентуално несъгласие. Въпреки че интересът и на собствениците е улиците да се урегулират, за да могат да се застроят имотите им, ще има и такива, които ще възразят. Тогава окончателното решение ще бъде на съда, но в рамките на няколко години ще има финално и цялостно решение на проблема.

- Ако бъде прието вашето предложение по проблема с частните имоти в уличната регулация, как ще се отрази това на изграждането на инфраструктура в столицата например?

- До момента инфраструктурата се изгражда с пари на клиентите на предприемачите, което води до изопачаване на модела. По закон само общината може да прави това. Светът много е патил от такива експерименти – бизнесът да замества общината в нейните задължения и обратното. Конкретно предлагаме за всеки район да се прави общ план за канализация, водопровод, ток и други съоръжения, който се приема със силата на закон.

Възможности предлага и Законът за публично-частното партньорство. Нека се даде право на частната фирма да финансира и изпълни инфраструктурния обект, но по този закон, а

не със силово наложен договор от общината.

И след това фирмата да има право да си отчисли такси и задължения към общината от стойността на изградената инфраструктура.

- Как реагира Столичната община на това ваше предложение?

- Благодарни сме на общината, че прие нашето предложение за разглеждане и инициира поредица от срещи. Надяваме се това да доведе до

ускоряване на процеса

за търсене на решение, за което ще съдействаме професионално и с всички сили.

Убедени сме, че съвместно с общината и другите органи на изпълнителната власт ще намерим рационални решения на откритите въпроси. Гарантирам, че Националната асоциация на строителните предприемачи ще бъде инициативна и последователна в постигането на тази цел.

- Съществува ли този проблем в други държави и как е решен там? Можем ли да почерпим опит от тях?

- Ще дам пример с Кения – една страна, за която мислим, че в развитието си съществено изостава спрямо България. Там е приета рамкова програма за инфраструктурата и от нея печелят общините. Например местната власт обявява, че до 2020 г. ще изгради инфраструктурата на даден район и за целта трябва да инвестира определен бюджет. Конкретната община при липса на ресурс взима пари на кредит. Приходите, които ще донесе развитието на тази територия – от такси за строителни разрешения, местни данъци и други индиректни налози, покриват кредита и генерират допълнителна печалба. После тези приходи се използват за финансирането на инфраструктурата на друг район. Така колелото се завърта. Според мен всяка банка би кредитирала подобна общинска програма. Въпрос на желание и воля е.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Един от най-известните певци в Сърбия и легенда на югофолка Шабан Шаулич е загинал в катастрофа в Германия тази сутрин. Информацията бе потвърдена от зетя на певеца Бата Миркович. 67-годишният Шаулич е пътувал с лек автомобил към международното летище в Дортмунд, а катастрофата е станала край град Билефелд. Певецът не е шофирал колата.

Приближен на сочения за наркобос Виктор Боцев-Джуката отърва панделата! Георги Златков призна, че е участвал в бандата на Джуката за разпространение на дрога, сключи споразумение с прокуратурата и се размина с 2 години условно с 4-годишен изпитателен срок, научи "България Днес". Според прокуратурата Виктор Джуката е ръководил бандата между май и

Силвия Кацарова е съвестен сметкоплатец! Естрадната певицата стриктно следи плащането на задълженията си. Преди дни беше забелязана в офиса на мобилен оператор да се издължава за телефон, интернет и телевизия. Кацарова бе една от малкото клиентки, които си тръгнаха с усмивка, след като джобовете й олекнаха.