Пенсионерска война в Европа

https://www.24chasa.bg/Article/658827 www.24chasa.bg
Цяла Франция масово скочи в защита на правото за пенсиониране на 60 г., но това не спря президента Саркози да прокара закона, който ще ги кара да работят поне до 62. СНИМКА: РОЙТЕРС

Орисниците са несправедливи! Обричат те на уреден живот, спокойна работа и радостна пенсия в Холандия. Или пък с едно махване на пръчицата те запращат във вечни кризи и бачкане, бачкане за смешна пенсия в България.

Да си пенсионер на Запад, беше мечта. Тя обаче сега се обръща на кошмар. Нито Йоп от Маастрихт, нито Франсоа от Лил, нито Йохан от Лайпциг ще се радват на пенсиите, за които всички им завиждаха. С една дълга демографска и с една къса финансова криза орисниците пратиха Йоп, Франсоа и Йохан на опашката за помощи при Иван и Драган.

Днес и учениците във Франция протестират срещу пенсионната реформа. 3,5 милиона французи блокираха държавата, за да попречат на президента Саркози да вдигне пенсионната възраст от 60 на 62 г. Париж заприлича на себе си от 1968 г.: горящи барикади, камари боклук, демонстранти, размахващи юмруци.

Гръцки пенсионер размахва комат сух хляб по време на протест срещу орязването на социалните придобивки.
Гръцки пенсионер размахва комат сух хляб по време на протест срещу орязването на социалните придобивки.

Други страни гледат тези протести с леко недоумение. Примерно Германия, където тече дебат дали пенсионирането да е на 67 г. Или България, където за възрастта никой не спори, защото се оказа, че пари няма.

Пенсионерските години на и Запад вече престават да бъдат безгрижни. За заслужения отдих трябва да се работи по-дълго, а да се получава по-малко.
Пенсионерските години на и Запад вече престават да бъдат безгрижни. За заслужения отдих трябва да се работи по-дълго, а да се получава по-малко.

Но не само България. Пари за пенсии няма в цяла Европа. Страните се сблъскват с идентични проблеми. Навсякъде обществото застарява и първа жертва на демографската криза е именно пенсионната система.

Пенсионерската потребителска кошница се свива повсеместно заради глобалната криза. 
СНИМКИ: РОЙТЕРС И АРХИВ
Пенсионерската потребителска кошница се свива повсеместно заради глобалната криза. СНИМКИ: РОЙТЕРС И АРХИВ

За да не се стопи една нация, жените трябва да раждат над 2 деца.

Пенсионерска война в Европа

Но това не може да се види и в най-розовите европейски сънища. Към празните родилни домове се прибави и финансовата криза. Тя изяде какъвто имаше излишък в пенсионните фондове и заплашва да остави без рента не само завършващите трудовия си стаж, но и едва започващите.

Български пенсионери се редят на опашка за безплатна храна, раздавана от благотворителна организация. 
СНИМКИ: РОЙТЕРС
Български пенсионери се редят на опашка за безплатна храна, раздавана от благотворителна организация. СНИМКИ: РОЙТЕРС

По данни на ОССЕ през 2008 г. частните фондове са загубили 23% от стойността си, или 5400 милиарда долара. Най-големи са загубите им в Ирландия, Австралия и САЩ. И в трите държави голяма част от капитала им е инвестирана в акции. Проблем имат и страни, които дават голяма част от БВП за пенсии - Италия, Австрия, Франция, Гърция.

Български пенсионери се редят на опашка за безплатна храна, раздавана от благотворителна организация. 
СНИМКИ: РОЙТЕРС
Български пенсионери се редят на опашка за безплатна храна, раздавана от благотворителна организация. СНИМКИ: РОЙТЕРС

Единственото спасение е жестока реформа на осигуряването, включваща вдигане на пенсионната възраст, удължаване на стажа, орязване на пенсиите.

Пенсионерска война в Европа

"Тази година показа, че никоя пенсионна система не е имунизирана срещу кризи - каза експертката на ОССЕ Моника Квайсер. - Решаващи са най-вече солидната регулация и финансирането. Затова диверсификацията на осигуряването не бива да спира."

Пенсионерите да му мислят. В страните от ОССЕ през 2008 г. 13,3% от тях са живели под границата на бедността. Младите поне могат да изчакат кризата да отмине и пенсионните системи да бъдат санирани. Но това трябва да се направи разумно, иначе днешните ученици са обречени на мизерна старост.

За да си докара прилична пенсия, от днес нататък на човек му трябват поне 45 г. стаж с добра заплата. Но в съвременния пазар на труда хората често напускат, преквалифицират се, фирмите фалират или биват погълнати. Така че такававъзходяща кариера без прекъсване е утопия.

Реформата е неоспорима, а времето за провеждането й - свършило. Конфликтът е между гражданите и политиците, които трябва да въведат непопулярните мерки. От друга страна, се задава европейска пенсионерска война. Немците, ирландците или шведите, които смело обновяват и дори сменят пенсионните си системи, затегнаха коланите, удължиха работното време, орязаха социалните придобивки и увеличиха вноските за пенсии.

Те не са съгласни да плащат на гърци, испанци и французи, които се опъват на реформите и харчат пари, които всъщност нямат. А дълговете им се погасяват от всички в Европа. Вече виждаме това в Гърция.

Но дори и в страните, които се реформират, това става по различен начин и темпо. Във Франция Саркози наложи увеличаването на пенсионната възраст. Въпреки това до 2018 г. ще се отвори дупка от над 16 милиарда евро в бюджета. Без промяната тази дупка ще е още по-голяма.

Колкото и да са гневни французите, най-малко на брой работещи между 55 и 64 г. са тъкмо те. А възможността да се работи до по-късна възраст е най-хуманният начин да се излезе от капана. Друг вариант е орязването или премахването на пенсиите и прехвърлянето на дълговете върху следващите поколения.

Европейските държави си позволяват социални системи, които вече няма как да се финансират. Само от 1997 до 2007 г. социалните разходи в Европа са скочили с 43,6%. Без спешни промени дълговете на повечето страни ще надхвърлят 200% до 2050 г. по изчисленията на сп. "Виртшафтсвохе".

Това еврото няма да го преживее.

Идеята пенсионният модел да се финансира с вдигане на данъци няма да сработи. Тя се предлага от профсъюзите, понеже така най-богатите дават най-много, а бедните - почти нищо. Джагадиш Гохейл от института "Като" във Вашингтон предупреждава, че за да наваксат на демографската криза, европейците ще трябва да увеличат данъците си до 55% от БВП. А това е немислимо, когато едва се съвземат от кризата.

Изход намери засега само Швеция. Тя не реформира, а наново построи пенсионната си система. Всяка година шведът получава един оранжев плик, в който е описано колко е внесъл във фонд и на каква пенсия може да разчита на 61, 65 или 67 г. Излизането на 61 г. в пенсия дава с 1/4 по-малка сума, отколкото на 65. Това е силен мотив човек да не се пенсионира рано, но има избор. Днес шведите се пенсионират най-късно в Европа.

Кой знае какви демонстрации в Швеция нямаше. Останалите от ЕС могат само да я последват. Колкото и да е болезнено. Иначе евромечтата да си пенсионер в Холандия ще се изроди в мечтата на българския гларус да се ожени за шведка. Тя обаче ще е пенсионерка.

Гърция брои трудодни

Пенсионната реформа в Гърция предизвика вълна от протести и стачки, но влиза в сила от 1 януари 2011 г. Сега пенсиите в ИКА (гръцкия НОИ), където се осигуряват повечето гърци, се смятат по следния начин:

- За пълна пенсия се искат 4500 трудодни и 65 г. за мъжете и 60 г. за жените. Или 10 000 трудодни и 62 г. за мъжете и 57 г. за жените. От 1 януари 2013 г. възрастовата граница за жените ще се покачва с по 6 месеца всяка година, до 60 г. през 2018 г.

- За намалена пенсия се искат 4500 трудодни и навършени 60 г. за мъжете и 55 г. за жените. Иска се и за последните 5 години стаж човек да има поне по 100 трудодни годишно.

Новите закони уеднаквяват пенсионната възраст за мъже и жени - 65 г. постепенно от януари 2011 г. и плавно увеличават годините за стаж. Въведе се и задължителен брой трудодни - поне 4500, равняващи се 15 г. стаж. От 2015 г. всички ще се пенсионират на 60 г. при налични 40 г. трудов стаж, от които могат да бъдат купени до 7 г. Изключение са само вредните професии - при тях до 2017 г. задължителната пенсионна възраст ще нарасне на 60 г., а сега е 55 г. За всяка година по-ранно пенсиониране ще се удържат по 6% от полагащата се пенсия. При събрани 37 г. стаж до 31.12.2010 г. човек получава право на пенсиониране независимо от възрастта.

От 2015 г. минималната пенсия в Гърция ще е 360 евро. Пенсии ще се изплащат и на неосигуряваните, когато са навършили 65 г., при годишен доход под 5040 евро на човек и при годишен семеен доход до 10 080 евро.

Германците се оттеглят на 67 г.

Немската система има 3 стълба - държавна, фирмена и частна пенсия. Вноските в държавния фонд са задължителни. Парите в него не се трупат, а се ползват от сегашните пенсионери. Следващите също разчитат на работещите в момента. Проблемът е, че наред да се пенсионира е поколенето на бейбибума след войната, а работещите в момента намаляват заради демографската криза.

Вторият стълб е служебната пенсия. Третияте допълване на пенсионната застраховка чрез вложения във фонд или в акции.

За да стимулира и хората с по-нисък доход да се осигуряват доброволно, държавата доплаща част от вноските им. Освен това немците ще се пенсионират на 67 г., като вдигането на възрастта ще става плавно от 2012 до 2029 г. Те трябва да внасят поне 45 г. в пенсионната каса, за да имат пенсия. Най-рано могат да се оттеглят след 35 г. вноски.

В Италия Проди подряза, Берлускони отряза

От 1 януари 2009 г в Италия влезе в сила пенсионната реформа, започната от Романо Проди с корекции на сегашното правителство на Силвио Берлускони. Целта е да се намалят социалните разходи, които вече са непосилни за бюджета заради финансовата криза и заради застаряващото население на Ботуша.

Има две пенсии - основна и допълнителна. Втората включва:

- затворени фондове (създадени със споразумения между работници и работодатели или от профсъюзите). Те са по професии и по места;

- отворени фондове. Те са опция за работниците, които не участват в затворен фонд;

- индивидуални планове (застрахователни полици);

От 2012 г. обаче се въвежда еднаква възраст на пенсиониране за мъже и жени - 65 г. и това е най-студеният душ. Изисква го ЕС. Това означава, че за италианките, работещи в обществената сфера, ще бъдат блокирани пенсиите с 4 г. До 31 декември 2011 г. ще бъде достатъчна възраст от 61 г. за пенсиониране на държавните служителки, родени през 1950. От следващия ден обаче ще им трябва да са на 65 г. Tака жените, родени през 1951 г., ще чакат пенсията си до 2016 г.

Остава в сила пенсионирането с квота (комбинация от възраст и стаж). С нея жените ще могат да заобиколят "препятствието" 65 г. и през 2012 г. да се пенсионират с квота 96 (60 г. възраст и 36 г. стаж). В миналото бяха достатъчни 58 г. и 35 г. Сега натрупалите 40 г. стаж могат да излязат в пенсия по всяко време.

Реформата "подарява" на един 30-годишен човек 46 месеца работа в повече за пенсия. Тя ще тръгне от 2015 г. Според модела през 2049 г. ще бъдат необходими 72 г. за излизане в пенсия на мъжете и 67 г. за жените. Това би трябвало да означава по-висока пенсия, тъй като ще се внася повече за нея. Но няма да е така, защото се предвиждат т.нар. заместителни коефициенти.

От 2010 г. в Италия пенсиите се изчисляват другояче. Парадоксално е, но който е внасял повече като пропорция, ще получава по-ниска пенсия. Например онзи, който се пенсионира на 57 г., ще губи минимум по 6,4% годишно, а онзи, който го направи на 65 г., ще понесе намаление от 8,4% в пенсията си.

Как се изчислява пенсията?

- въз основа на заплатите за последните години. За служителите се вземат последните 10, а за останалите - последните 15 г. На тази база пенсията е 2% от тази сума за всяка година направени вноски. Например след 40 г. трудов стаж се взема 80% от средната заплата за последните години. Ако стажът е 35 г., тогава се вземат 70%.

- въз основа на направените вноски. Сумират се всички вноски в италианския НОИ и се изчислява натрупаната рента чрез статистически индекс. Той се умножава и по друг коефициент, който нараства, ако възрастта на пенсиониране е по-висока.

Холандия се сгромоляса

Пенсионерите в Холандия са най-засегнатите европейци от кризата. Акциите на пенсионните фондове изведнъж загубиха стойността си. Цялата система е пред срив, а той може да се избегне само с реформи. Една от тях е, че възрастта за пенсиониране се вдига от 65 на 67 г.

Проблемът на холандците е, че те разчитат на пенсии от капиталови фондове. Държавата също плаща нещо, независимо от възрастта и стажа. За семейство пенсионери то е 1370 евро месечно. Спестяванията от фонд дават още 500-1000 евро. Фондовете обаче или фалираха, или загубиха много и вече не могат да плащат. Държавата пък отказа да напасва пенсиите към инфлацията и вдигна вноските на работещите на 18%.

Първа частна система в Чили

Чили първа в света въведе изцяло частна пенсионна система, основаваща се на лични вноски.

Измисли я Хуан Пинера, брат на сегашния президент Себастиан Пинера, като министър на труда през 1980 г. Още първия месец тогава една четвърт от работниците се включват. Сега системата обхваща 95% от тях.

Промяната позволява на работниците да излязат от държавната система на осигуровките и да внасят в лична пенсионна сметка. Сумата, натрупала се по нея, определя пенсията им.

Нито работникът, нито работодателят плащат осигуровки. Няма и държавна пенсия. Но 10% от заплатата преди облагането се депозира в личната сметка. По желание може да се внасят и още до 10%. Доходността по сметката е необлагаема - плаща се данък върху тези пари чак когато се теглят при пенсиониране. Тогава има 3 възможности:

1. Да купиш от животозастрахователна компания индексиран срещу инфлацията фамилен анюитет (обезпечен годишен доход от бъдещи плащания, който може да бъде прехвърлен срещу директно получаване на глобална сума пари).

2. Да оставиш парите в личната сметка и да теглиш всеки месец в граници, определени според очакваната продължителност на живота.

3. Комбинация от двете.

Ако си внасял поне 20 г., но парите не стигат за минималната пенсия по закон, държавата почва да ти я плаща, щом парите по сметката свършат. Ако не си внасял 20 г., минаваш на социални помощи. Имаш и избор между частни фондове, които да управляват сметката. По-възрастните трябва да имат и дял от взаимен фонд, инвестиращи в краткосрочни ценни книжа с фиксиран доход. Младите могат да държат повечето от парите си в акции.

След старта на системата на 1 май 1981 г. средната доходност по личните сметки е 10% на година. Сега фондовете имат ресурс, равен на 70% от БВП на Чили.

Французите се оттеглят най-рано и пак недоволни

Франция се надигна на бунт и вече повече от 10 дни хиляди работници са на улицата, за да протестират срещу излизането в пенсия на 62 вместо на 60 г. Пълният размер на парите за старост пък ще се получава на 67 вместо на 65 г. В държавния сектор пък вноските ще бъдат вдигнати поетапно в продължение на 10 г. до 10,55% при сегашни 7,85%.

Причината за реформата е, че активите във Франция вече не покриват броя на пенсионерите. Системата в момента може да финансира 9 от 10 пенсии. Това създава дефицити, които могат да бъдат отстранени само с реформиране. За което обаче болшинството от французите не са съгласни.

Основата на пенсионната система във Франция е поставена веднага след Втората световна война. Смята се, че тя покрива най-добре хората от уязвимите социални групи като майки, отглеждали продължително децата си, продължително боледуващите и възрастните, които са изгубили половинките си.

Във Франция съществуват три основни пенсионни режима - за служителите в частния сектор, за служителите в държавния сектор и за хората със свободни професии. Общата сума за получаване се формира от базовата плюс допълнителна пенсия. Общият режим, както и специалните и допълнителните режими са задължителни и се управляват на принципа на преразпределението. (24часа)

Британците мислят за пенсия на 70, ирландците разчитат на свой дом

Лондон също се е заел да прекопае пенсионната градина. От 2016 г. мъжете ще работят до 66 г., а след 4 г. това ще се случи и на жените. Кабинетът обмисля дори качване на възрастта за пенсия до 70, за да превъзмогне застаряването на обществото и големите дългове, които страната натрупа. И друга решителна промяна: 65-годишните вече могат да бъдат пращани насила в пенсия самo с много сериозни арументи. Иначе те могат да продължат да работят, ако желаят.

Ирландия понесе най-тежки удари в кризата. Но в пенсионната сфера тя е сред отличниците. Средно ирландецът се пенсионира на 64,1 г., като почти достига границата по закон - 65 г. От 2028 г. тя ще се вдигне до 68 заради покачването на продължителността на живота.

Ирландците обаче масово разчитат на собствен дом като защита срещу мизерия. Те го продават в заника на живота си и така си осигуряват средства за старини.

Частното осигуряване също е много популярно и има традиции. Най-често се сключва застраховка живот, но се влагат и пари в акции. Законите са направени така, че тотална загуба на вложението е изключена.

В Ирландия държавата дава за пенсия едва една трета от социалните си разходи. Другите в ЕС дават 55%. Вноските растат според дохода.

Тенденцията навсякъде е да се работи до по-късна възраст

Ако погледнем пенсионните възрасти в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ще видим тенденция към все по-висока възраст за пенсиониране. Единици са страните като Исландия, където тя се понижава, но това е заради високото й ниво в минали периоди.

В изследването на ОИСР са включени 30 държави. Резултатите показват, че най-рано се стига до пълна пенсия в Турция – още в средата на 40-те си години мъжете могат да претендират за пълна пенсия, а жените и по-рано.

Като цяло прогнозите са, че през идните години в рамките на ОИСР ще се върви към вдигане на пенсионната възраст. Причината е, че средната продължителност на живота от 1960 до 2000 г. се е вдигнала с 4 г. при мъжете и с 5 г. при жените. (24часа)