Дилма чрез „24 часа”: Ще дойда до 1 година

https://www.24chasa.bg/Article/660924 www.24chasa.bg

С кандидат-президента на Бразилия Дилма Русеф разговаря Момчил Инджов, пратеник на "24 часа" в Порту Алегре

- Госпожо Русеф, какви чувства изпитвате към Българя, родината на баща ви?

- Чувство на нежност и любов. И дори ще ви кажа, че до известна степен се чувствам българка, макар никога да не съм идвала в родината на баща ми. За съжаление така и не видях моя брат Любен, който почина преди две години. Знам, че вие сте се срещали и писали за него, за което съм ви изключително благодарна. Баща ми почина, когато бях само на 15 години, не успях да науча и български покрай него. Някога знаех само няколко думи, но вече ги забравих.

Дилма чрез „24 часа”: Ще дойда до 1 година

- Да ви очакваме ли в България?

Петър Русев и Елисавета Багряна в дома на семейство Русеви в Белу Оризонте през 1960 г. Крайната вдясно е 13-годишната тогава Дилма.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА ДИЛМА РУСЕФ
Петър Русев и Елисавета Багряна в дома на семейство Русеви в Белу Оризонте през 1960 г. Крайната вдясно е 13-годишната тогава Дилма. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА ДИЛМА РУСЕФ

- Без никакво съмнение ще дойда на визита.

- Като президент на Бразилия ли?

- Дай Боже.

- Позволете ми да ви предам едно писмо и един скромен подарък от първата ви братовчедка Цанка Каменова, която живее в София, както и поздрави от друга ваша първа братовчедка - Надежда Христова, която е в Канада. Те ви желаят успех на изборите.

- Много им благодаря. Нека роднините ми в България да ме очакват скоро. С нетърпение очаквам момента, в който най-после ще се запозная с тях.

- Току-що завърши митингът ви в Порту Алегре. Какво означава за вас този град?

- Той заема особено място в моя живот. Заселих се тук през 1973 г., след като излязох от затвора. Тук се формирах като политик. Тука хората ме подкрепиха, гласуваха ми доверие. Това са най-прекрасните хора на света. Те са честни, смели, трудолюбиви, искрени. Наричат се гаушус. Имат изключителна сила и са много емоционални. Никога не крият истинските си чувства. Тук се роди дъщеря ми Паула. А само преди две седмици тя ме дари с внуче - прекрасно момченце на име Габриел. Той е поредният пръкнал се на този свят гаушу, в чиито ръце е бъдещето на Бразилия. Ето колко причини имам да съм изключително щастлива в слънчевия Порту Алегре.

- Тези дни американското сп. "Нюзуик" публикува статия, според която бразилският държавен глава Инасиу Лула е най-популярният президент в света. Как се чувствате като негова дясна ръка и като евентуална наследничка на поста?

- За мене е истинско щастие да работя с най-популярния президент в света. И съм изпълнена с чувство за сигурнст - и заради качествата му, и заради неговия проект за бъдещето на Бразилия. Програмата за нулев глад върви добре. Създадохме близо 15 милиона работни места. Можем и повече. Вече осем години крачим с него рамо до рамо в управлението на нашата родина. Гордост е да знаеш, че ти вярват толкова много хора.
Знаете ли, днес, 24 септември 2010 г., е един исторически ден за Бразилия. Имам честта да разговарям с вас именно в такъв ден. Днес бразилското правителство увеличи собствените си капитали в националната петролна компания "Петробраз" и от 40 на сто вече притежава 48 на сто от акциите. Това е нещо велико и огромната заслуга е на президента Инасиу Лула. Вече държавата е най-големият акционер в компанията.

Знаете ли какво искаха да направят предшествениците ни. Смятаха дори да преименуват компанията на "Петробракс"! Защо ли? Възпитана жена съм и не ми е удбно да ви обяснявам. (Бел. ред. - предшествениците са искали името на компанията да се изписва с хикс накрая, за да не се асоциира с английската дума bras, която е множествено число от bra, т.е. сутиен. Всъщност съставката браз идва от Бразилия) А днес след новината за закупуването бяха продадени акции за над 70 милиарда долара! Това надмина всички очаквания. "Петробраз" е вече втората в света петролна компания по стойността си след американската "Ексон". Светът от доста време вече говори за бразилската икономика. В бъдеще ще се говори още повече.

- Какво да очакваме от вас като президент след 3 октомври?

- Чакайте, моля ви, поне до 3 октомври 2010 г. все още съм само кандидат-президент. Да, знам, че ще ми кажете какви са социологическите проучвания и така нататък. Но нека изчакаме. Знам, че няма да ми е лесно. Просто трябва да продължа започнатото от сегашния президент Инасиу Лула.

- Той иска да направи Бразилия постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Ще успеете ли да направите това вие като държавен глава?

- Дай Боже да успея. Това ще бъде още едно признание за могъществото на Бразилия.

- Как смятате да се справите на поста кат първата жена, президент на петата по територия и население страна в света?

- Самото ми издигане за кандидат показва, че обръщаме все повече и повече гръб на дискриминацията. Ще продължа с още по-голяма сила и настойчивост борбата срещу това вредно явление. То няма място нито в Бразилия, нито където и да било по света.

- На какво ви научиха годините нелегална борба и престой в затвора?

- На съпротива срещу злото. Дори докато по време на следствието ме измъчваха с ток, се кълнях, че ще продължа да се съпротивлявам. Диктатурата, особен военната, от коят пострадах не само аз, но и още десетки милиони бразилци, отиде в небитието именно заради нашата съпротива.

- Като споменахте за мъченията, сама предизвикахте следващия въпрос. Знаете ли за случая с петте български медсестри в Либия, прекарали 8,5 години в затвора и измъчвани също като вас с ток?

- Разбира се.

- Какво бихте им казали?

- Само едно - че всичко е вече зад гърба им. Животът е прекрасен, когато човек е на свобода.

Интервюто е взето на 24 септември 2010 г. в град Порту Алегре и публикувано в "24 часа" на 27 септември, шест дни преди първия тур на изборите.

Багряна възпява в стихове приятеля си Петър Русев

Петър Русев (1900-1962) - бащата на Дилма Русеф, е бил близък приятел със знаменитата българска поетеса Елисавета Багряна.

Вероятно двамата се запознават и се сближават в Париж през 30-те г. Тогава роденият в Габрово Русев вече е напуснал родината си и се е заселил поне за известно време във Франция. В същия период Вечната и святата редовно пътува дотам.

Дружбата между двамата укрепва и продължава чак до смъртта на Петър Русев.

Междувременно той се е преселил в Бразилия и се е преименувал на Педру Русеф.
През 1960 г. поетесата посещава Бразилия по линия на международния ПЕН-клуб. След това тя гостува цял месец в дома на стария си приятел в град Белу Оризонте.

Голямата дружба е причината Елисавета Багряна да посвети на Педру Русеф две стихотворения от своя "Бразилски цикъл". Писателят Йордан Василев, биограф на Вечната и святата, е убеден, че в строфите се говори именно за габровеца, макар името му да не е споменато нито веднъж.

Първото от двете стихотворения е "Уиски с лед и сълзи". Ето две строфи от него:

В това бразилско бисерно предпладне
седим сами, от срещата смутени,
на тихата тераса,
над Рио де Жанейро извисена
(...)
"Как там, у нас? -
най-после се откъртва
на твоя български, полузабравен,
от тридесет години неговорен.
Две години по-късно Педру Русеф умира. От стихотворението "Шепа сняг" личи, че Багряна е потресена от вестта за кончината на стария й приятел. Тя пресъздава спомените от срещата си с него и тъгата му по родината и снега.
Помниш ли как вечерта под кулата
ти разказвах за Бояна пак?
(...)
Промълви ти
смътно доловимото:
Как за шепа сняг съм закопнял...
А да бъда с тебе,
там,
сред зимата -
половината живот бих дал...

Всъщност сведенията за причините, поради които Петър Русев е напуснал родината, са противоречиви. Според Дилма Русеф той емигрирал, защото бил близък с комунистите.
Покойният й вече полубрат Любен-Камен, който така и не видя през живота си нито нея, нито баща си, пък твърдеше, че Русев бил търговец на платове и бил принуден да иде в чужбина заради фалит. (24часа)