Гърмят с топ по цацата

https://www.24chasa.bg/Article/663021 www.24chasa.bg

МИЛЕНА ДИМИТРОВА*

Отряд въоръжени полицаи се хвърли срещу... няколко колиби, скрити в камъша на устието на Ропотамо. Цялата строгост на закона се стовари не върху бандити, не върху престъпна мрежа, не върху трафиканти, а върху двайсетина рибари от Южното Черноморие. По телевизията показаха как полицаите, въоръжени до зъби, се оплитат в лиани и папури, но с голи ръце изтръгват една ламарина. Разпердушиниха даже една скована от дъски маса. В общ план униформените напредваха по пясъка, загърбили морето, и се втурнаха срещу... няколко души, които цяла нощ са вадили мрежи с лодките сред вълните, защото точно сега е сезонът за улов - преди студът да натисне земята и да прогони рибата към по-топли води.

Явно гледката със свирепите бранители на реда е трябвало да респектира. Да покаже как бургаската ДНСК не се бои да руши, та да стресне електората толкова силно, че да му държи влага до изборите. Отсега обаче искам да се подпиша, че точно имитацията на доблест ще вгорчи настроението на властта, която не смее да бутне някой от дворците по същия черноморски бряг, край язовирите в Ивайловград и до Самоков. Само ги гледа от хеликоптер!

Кадрите с навъсените полицаи в устието на Ропотамо бяха по-скоро срамни заради неадекватната им строгост. Руши се храбро, несъмнено - само че падат временни пристройки от подръчни материали, а не бетонните палати, хотели, лазурни басейни, марини и крепостни зидове.

Целият фалшив драматизъм с полицейската акция срещу рибарското селище лъсна миг по-късно пак по телевизията. По най-големия обществен канал министърът Росен Плевнелиев обясни във вторник сутринта: “Ние не политиканстваме... ДНСК няма пари, но Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще осигури средства за събарянето на незаконните сгради... Бюджетът ни за това е към 100-110 хиляди лева, ще дадем и от себе си...”

Толкова популизъм в утринния тв блок ми се видя прекален, грабнах молив и записах точните цитати от устата на министъра, когото иначе смятам за един от успешните. Дори да изчезнат при по-късните видеомонтажи, добре чух думите му и даже си ги записах. Вметнатата полуфраза “Ще дадем и от себе си” звънчеше като куплет от съветски химн “Грудю проложим себя”.

Ама фалшиво.

Разобличават го най-напред посочените цифри - парите биха стигнали предимно за ПР, а не да се срине гледката от хеликоптера. С дребни куки не се ловят едри риби, а бюджетът бездруго се чуди как да си закърпи дупките.

Ето защо най-безобидният пейзаж за подобна доблест са именно колибите. Министърът изброи, че край Ивайловград има 90 незаконни обекта, на язовир “Искър” - 94, а при рибарите в Бургаско - 225 постройки извън закона!

Градацията обаче не прикрива разликата: колибите на рибарите не са вдигнати от пристъпите на демокрация през последните години извън закона, а и бащите, и дядовците на днешните рибари са се подслонявали там. Тези постройки не се използват като вили, нито целогодишно. Наесен, когато излезе паламудът, мрежите се хвърлят нощем. Призори рибарите прибират лодките на тихо в устието на Ропотамо и преспиват, отдъхват по няколко часа, преди с лодките да закарат улова до кея в Аркутино, където идват търговците с микробусите и товарят таргите направо от морето.

От поколение на поколение рибарите препредават как лично цар Борис ІІІ идвал през 20-те години при тях, от неговото управление стои кеят до устието на Ропотамо. Оттогава са повечето рибарски колиби - и до ден днешен без ток, без водопровод, без урбанизация.

Поради това са мишена, удобна за евтина и показна полицейска акция. Впрочем една от предишните екоминистърки също си беше наумила да унищожи рибарското селище като недостатъчно екологично, но кротна, като си построи масивна вила в един от съседните заливи. Не помня дали днешният началник на МРРБ, роден в Гоце Делчев, стигна до Аркутино, не намерих данни да е обикалял дотам преди изборите. Може и поради това да тъне в заблуда, ако от Бургас не му казват цялата истина.

Би било жалко, ако опитният предприемач Плевнелиев остане в историята като министър на разрушението, а не с градеж, който да се запомни. Вчера сутринта се видя, че и в тази политическа среда, уви, акулите ще плуват необезпокоявано, докато министри гърмят с топ срещу цацата. Пък зрителите са избиратели, чиято памет епо-дълга от един мандат.

*Авторката е журналист, член на борда на СЕЕМО, доскоро съветник в Европейския парламент.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Светът стана прекалено глобален

    Светът стана прекалено глобален

    Светът се превръща в място, където всичко е “на една ръка разстояние”. В този глобализиран свят нещо, което става на хиляди километри разстояние, много бързо засяга всички останали. Описват това като “ефекта на пеперудата”. Едва ли са много българите, които могат да намерят на картата сирийската провинция Идлиб
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност