Белинташ - по-старо плато от Перперикон?

https://www.24chasa.bg/Article/669876 www.24chasa.bg
В скалното плато са издълбани кръгли отвори, които представляват звездна карта.

Скалният феномен Белинташ да бъде обявен за паметник на културата. Това ще предложи екип археолози начело с Борислав Бориславов. До инициативата се стигна след едномесечни разкопки.

Основният мотив на Бориславов е, че последните сондажи категорично потвърждават, че светилището датира от 5000 г. пр. н. е. Ако на следващ етап археолозите успеят да докажат, че и олтарът в скалите е от това време, той ще бъде един от най-старите по нашите земи.

На този етап екипът е категоричен само, че за своето време тракийският комплекс през медно-каменната епоха е бил по-значим дори от Перперикон.

Откритият графит
Откритият графит

Платото се намира на надморска височина 1260 м на около 30 км над Асеновград. Разположено е в каменна чаша с площ 5 дка. От векове тайните на мястото пази Стражът на светилището - огромна скала с профил на войн. Почти в нозете на сфинкса каменната плът е издълбана от две ями с вода. В определени дни от годината в едната се оглежда слънцето, а в другата - Луната. В множеството кръгли отвори по повърхността на платото астрономите виждат звезден атлас, защото те изписват конфигурациите на съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион.

Археологът Борислав Бориславов показва знак, изсечен в скалата.
СНИМКИ: АТАНАС КЪНЕВ
Археологът Борислав Бориславов показва знак, изсечен в скалата. СНИМКИ: АТАНАС КЪНЕВ

Според историците обаче това са ями, в които древните траки са извършвали ритуали, призовавайки боговете на помощ при болести, суша, природни бедствия.

“Работата през този сезон на разкопките целеше основно да се установи през кои периоди от време е използвано светилището”, обясни Бориславов. Екипът му открил там нови находки - сребърна капачка от неизвестен предмет, връх на бронзова стрела, глинени тежести за стан и за рибарски мрежи, прешлени от вретено и част от пота - древен съд за топене на метал.

Тези предмети със сигурност потвърждавали, че светилището датира от каменно-медната епоха. Това го прави едно от най-старите.

През бронзовата епоха - 2-3 хил. г. пр. н. е., е имало оттегляне на населението от Родопите и впоследствие планината пак е населена заради рударството. Вероятно затова излизат такива съдове за топене на метал, обяснява ръководителят на археологическата експедиция.

Подходът към платото минава край скален олтар с изсечени вляво стъпала и ниши за дарове. В началото на подстъпа върху скала е издълбан графит.

Значението засега е загадка. Може да е надпис, формула или част от по-голямо изображение, което е заличено поради ронене на скалата. По думите на археолога няма друго светилище с подобен графит - на Перперикон има само изображение на шаман.

“Открихме фрагменти от огнища олтари, в които са изливани мляко, вино и кръв от жертвоприношения”, разказа Бориславов. Не са намерени писмени данни, но по това, че олтарът е насочен на изток, се съди, че извършваните ритуали са имали връзка със слънцето.

Откритите шарапани не могат да бъдат датирани поради свличане на скалата. От западната част тя е ерозирала. През годините са се ронили огромни късове и са затрупали изцяло културния пласт.

Според Бориславов мястото може да е било използвано като обсерватория. В древността жреците са наблюдавали небесните тела и са определяли дните за започване на селскостопански дейности.

Археологът твърди, че през каменно-медната епоха населението на Долнослав е идвало в Белинташ и това е било свещено място не само за него, а централно светилище на много по-голям район - целите Родопи и дори Горно-Тракийската низина.

Очаква се при бъдещи разкопки в южната част да излязат останки от постройки, в които са живеели жреци. По време на едномесечните сондажи екипът на Бориславов започнал работа и по могила край скалния комплекс. “Може би там ще се натъкнем на погребение от късната бронзова епоха. Тогава тези ритуали са се извършвали чрез кремация и полагане на дарове”, каза той.

Липсата на материал от римската и елинистическата епоха карат археолога да заключи, че скалният комплекс

Белинташ не е светилището на Дионис, което се търси из Родопите и през което се смята, че е минал Александър Македонски. Легендата разказва, че той подарил златна колесница, която после била скрита в подземна пещера. Иманярите я търсят и от уста на уста си предават думите на Ванга, че докато се открият заровените 800 кг злато, ще паднат 8 жертви.

За Бориславов несериозни са версиите, че на Белинташ са кацали космически кораби и дупките в скалите са следи от тях.

Според летописите преди векове за Белинташ се водели битки между беси и одриси. Комбинацията от латинска и турска дума специалистите разчитат като Камъка на войната. Други смятат, че означава Белият камък. Народни поверия пък гласят, че обградените от върхове скали са кръстени на сподвижника на Караджата - Белю войвода.

ЕЛИЦА ЙЪЛДЪРЪМ