Пиано, хореография, английски, плуване. Уроци по ски и по математика. Школа за деца манекени.
14-годишната Елена и братчетата й Ангел (на 10 г.) и Велислав (на 6 г. ) получават тези възможности, след като техни приемни родители стават Султана Фотева и съпругът й Димитър Теркиев, бивши учители. Двамата вече са отгледали собствените си 2 дъщери и син, а след тях и още 2 приемни деца.
Елена, Ангел и Велислав остават самички, след като майка им умира, а бабите и дядовците им заявяват, че не могат да ги гледат.
"От отдела за закрила на детето в Люлин ни пратиха на курс за приемни родители. След като минаха всички процедури и бяхме одобрени, месеци чакахме, докато ни пратят дете. Скоро след като се разделихме с него, ни позвъниха, че майка на 3 деца е на смъртно легло, че сигурно ще ги разделят, като ги пратят в различни домове. Само се погледнахме с мъжа ми и казахме в един глас: вземаме ги и трите.
Седмица по-късно майка им почина - сякаш беше чакала да види, че децата отиват на сигурно място. През двете години, докато тя е била на легло, Елена сама се е грижила за домакинството и братчетата си. Заради това не е ходила на училище. Но навакса, математиката много й върви. Постоянно чете художествена литература, Ангел също, той и рисува превъзходно, Велислав, макар още да няма 6 г., също вече чете.
Всяка сутрин благодаря на Бога за тези деца, мило и драго ще даваме с мъжа ми да се развие потенциалът им, защото те са с възможности", разказва Султана Фотева. Тя мечтае да ги види студенти. Разбрала, че като навършат пълнолетие, децата могат да кандидатстват за ведомствено жилище. Затова им е открила влогове, в които внася парите от детските добавки. Да е спокойна, че като се отделят, ще имат по някой лев и по-лесно ще си стъпят на краката.
Децата й викат "госпожо" по нейно настояване. "Майката е една, те помнят своята и така трябва да бъде", казва Фотева. Хлапетата изчисляват откога са с нея така: "Заедно сме от 2 Коледи с елхи и всичко е, както трябва за празник."
Разходите за извънкласните занимания на децата и джобните им пари изцяло са за сметка на приемното семейство. Държавната издръжка е само за храна - под 190 лв. месечно на дете. Трудът на приемните родители не се заплаща, защото са доброволци.
Фотева признава, че понякога има нужда от помощ и съвет. В такива случаи насреща са хората от фондация "Приятели". "Нямам думи да им се отблагодаря", казва Фотева. От фондацията я издирват, когато вече е с опит от отглеждането на 2 приемни деца. Канят я на всичките си сбирки.
"Приятели" е създадена през 2006 г. от д-р Виржиния Райнова-Швартен, Михаел Крал, Ханс Орднунг от Германия и техни български партньори. Ханс Орднунг е председател на фондацията и управител на дом за деца с увреждания в Марбург.
Мисията на "Приятели" е да подкрепя приемните семейства. Грижи се за 15 такива в София, които отглеждат общо 17 приемни деца. Повечето имат и по 1-2 собствени.
Всички са доброволци. Няколко семейства чакат да бъдат одобрени, а други - да им бъде дадено дете. Но процедурата е дълга и мудна и отнема много време. Доц. Веси Русева, зам.-изпълнителен директор на фондацията, казва, че за родителите чакането е проблем.
"Започват да се обезкуражават. Ние постоянно сме до тях, за да им помогнем да не се откажат. Една майка дойде при нас юни миналата година, а едва преди 10-ина дни мина през комисията, която я одобри. Тепърва ще чака да получи официално становището и след това още неясно колко, докато й дадат дете. Приемните семейства искат задължителната супервизия, която социалните служби трябва да правят ежемесечно, наистина да се случва и да имат по-чести контакти с отделите за закрила на детето. Но там работят малко хора, които не смогват.
Затова, като имат належащ проблем, се обръщат към нас. Осигуряваме им психолог, логопед. Всеки месец каним специалисти по тема, предложена от самите приемни родители. Някои семейства няма на кого да оставят децата дори за минута. Затова уреждаме доброволци студенти по социални грижи да занимават хлапетата за по няколко часа седмично и това да им се зачита за стаж", разказва Русева.
Не е тайна, че се случва приемни родители да връщат деца, защото не се сработват. Изглежда, не са били достатъчно подготвени за това, което ги чака. Връщането травмира детето. Може би затова социалните служби подхождат прекалено предпазливо и бавно при одобряването на приемните семейства и пращането на деца при тях, обясняват от фондацията.
Ханс Орднунг: Домовете хранят в канчета - обидно е!
- Г-н Орднунг, държавата заяви намерение до 5 г. да закрие домовете за бебета без родители и да им осигури по-добри условия за живот в семейна среда. Реалистичен ли е този срок според вас, като се има предвид, че мнозинството деца не са сираци или оставени за осиновяване, а са настанени в институция поради бедността или неспособността на родителите им да ги отглеждат?
- Не е нужно държавата да се обвързва с крайни декларации като "до 5 г. ще затворим всички домове". Създава се впечатлението, че това е възможно, а всички знаем, че не е. Винаги ще има деца, за които няма друга алтернатива освен институция. Има и опасност у хората да остане усещане, че децата, които остават в домове, са безнадеждни случаи и за тях не е възможно да се намери семейство. Което също не е вярно. Обществото може да се настрои, че всички затворени институции са се грижили лошо за децата. Но и това не е истина. Важно е реформата да се провежда разумно и на малки стъпки и в това да се влага колкото се може по-малко политика.
Разговорът трябва да е в две посоки - за условията в институциите и за възможностите децата от тях да бъдат изведени в среда, по-близка до семейната. Ние във фондация "Приятели" поддържаме идеята за приемните семейства, които осигуряват на детето дом и са готови да му дадат родителска подкрепа.
- В разговора за условията в институциите вие на какво бихте наблегнали? Как е в Германия?
- И в Германия има много деца, които живеят в институции, но мнозинството са в малки къщи с всекидневна, кухня, стая за игра. По-големите деца си имат собствени спални и всеки може да затвори вратата и да се усамоти, когато реши. Само най-малките са по 2 в стая. Атмосферата е близка до семейната. Съотношението е 1,8 деца на 1 възпитател. Издръжката е от общините, но и държавата дава определена сума за дете годишно. Средствата са напълно достатъчни. Парите от спонсори са за екстри - нови играчки, да заведем децата на мач и т.н. Мисля, че този модел - малка къща с малко деца, е добър и за България.
Но, изглежда, при вас не само парите не достигат, а и законът е проблем. На последния семинар за обучение на персонал от домовете споменах, че не е добре децата да бъдат хранени в метални чинии. Възпитателките ми обясниха, че нямат право да ги сменят, защото законът ги задължава да стерилизират посудата след всяко хранене. Вие у вас стерилизирате ли си чиниите? Въпрос на уважение към детето е да не бъде хранено в метални канчета.
Възпитатели, които работят с големи групи, трудно разпределят вниманието си така, че всяко дете да получи уважението към неговата личност, което се полага всекиму. А това е сред най-важните аспекти в отношението към децата. Само деца, които са били уважавани, могат да уважават другите. Но първата крачка и примерът трябва да идват от възпитателите. У децата в домовете освен това трябва да се възпитават чувството за лично пространство и за собственост. И че имат права, които трябва да бъдат уважавани.
Но трябва да се поддържа престижът и на възпитателите. От семинарите установих, че сред тях има много, които работят със сърце и душа. Важно е законът да им даде повече свобода на действие и да им помогне работата им повече да е обърната към детето. И да го насърчават да не прекъсва връзката с биологичните си родители.
- Правилно ли е приемното родителство да бъде превръщано в професия?
- Да, правилно е. Децата, които отиват в приемно семейство, често са преживели травма и могат да поставят родителите в ситуации, с които може да се справи само професионално приемно семейство, специално обучавано за това. В Германия социалните служби работят много бързо.
Има семейства само за кризисна намеса, обаждат им се, че след час им водят дете, и те имат готовност да го приемат. Има и семейства с по няколко приемни деца. От заплащането на този труд не се забогатява, но е прилично. Ако детето е с проблеми, има надбавки и приемният родител взема колкото за редовно работно място на половин ден. Но не е добре семейството да работи само това, защото от приемна грижа ще стане един малък дом.
Семейството не може да бъде задължавано и да вземе всяко дете, което му се предложи, защото е важно между него и приемните родители да се създаде добра връзка. Ако я няма, за детето би било вредно да е там.