Сладък ли е животът на бившите президенти

https://www.24chasa.bg/Article/682037 www.24chasa.bg

След края на своя мандат президентите на България могат да правят каквото си искат. Всеки сам избира: да се върне в активната политика, да твори в кабинета си или да развива дейност "на ползу роду".

От 1 юли 2003 г. имаме специален Закон за бившия държавен глава. Законът урежда статута му по европейски модел и му предоставя правото на достойно представяне в българските и международните институции.

Проектът "Алтернатива за възраждане на България" подсказва за бъдещи планове на Георги Първанов.

Д-р Желю Желев и бившият президент на Турция Сюлейман Демирел по време на учредяването на Балканския политически клуб в София на 26-27 май 2001 г.
Д-р Желю Желев и бившият президент на Турция Сюлейман Демирел по време на учредяването на Балканския политически клуб в София на 26-27 май 2001 г.

Тук разказваме как живеят и с какво се занимават досегашните президенти на България след 1989 г. д-р Желю Желев и Петър Стоянов.

Петър Стоянов до екшън героя на Холивуд Вин Дизел на финала на “Клинтън глоубъл инишиътив” тази есен. 
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
Петър Стоянов до екшън героя на Холивуд Вин Дизел на финала на “Клинтън глоубъл инишиътив” тази есен. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

“Аз съм от политиците, които обичат да действат в големите промени. Когато се сменят системите. Едната се разрушава, разгражда се и на нейно място идва друга - и в политическата сфера, и в икономиката, в културата. Тогава са интересни нещата..."

Стоянов и Хилари Клинтън зад кулисите на операта в центъра “Кенеди” преди дни.
Стоянов и Хилари Клинтън зад кулисите на операта в центъра “Кенеди” преди дни.

Това казва д-р Желю Желев, първият демократичен президент на България, в интервю, което ще прочетете следващата седмица. В дълголетната ни история той е и първият държавен глава, застанал начело на страната чрез преки, свободни и демократични избори. А не по монархическо наследство, чрез заговор, преврат, кръвополитно въстание или революция.

Д-р Желю Желев беше начело на държавата два мандата. От 1 август 1990 г. до 19 януари 1992 г., избран от Великото народно събрание, и от 21 януари 1992 до 21 януари 1997., избран чрез пряк вот на народа.

Откровението в интервюто обяснява и защо след края на мандата си д-р Желев не се втурна пак в политическата навалица, а направи фондация на свое име и доказа, че за България може да се работи и не непременно от властническото кресло.

В края на мандата - на 17 септември 1996 г., е регистрирана като самостоятелно юридическо лице фондацията "Д-р Желю Желев" - независима и неправителствена организация. В кръщелното й свидетелство е записано, че "тя е продължение на неговите (на д-р Желев - б.а.) идеи за утвръждаване на демократичните принципи и ценности в страната".

Първите си проекти фондация "Д-р Желю Желев" прави заедно с партньори като Обединени холандски фондации, фондация "Фридрих Науман", фондация "Чарлз Стюарт Мот" и др.

През 1998 г. фондацията стартира най-значимата си програма - "Президентска библиотека". Амбицията на д-р Желев и екипа му е да бъдат издирени, систематизирани и публикувани автентични документални материали, свързани с предисторията и началото на прехода в България. За да се съхрани историческата памет за идните поколения и да се предотврати изопачаването на събития и факти от най-новата история на държавата и обществото.

Първата книга от поредицата е "Обръщенията на президента към народа и парламента", издадена прз 1998 г. Следват "Националната кръгла маса", "В голямата политика", "Шесто управление срещу неформалните организации в България - 1988-1989 г." (документи от архивите на МВР и от ЦДА), "Русенският комитет", "Фашизмът" срещу "Фашизмът" и др.

Тия дни излезе 15-ата книга на "Президентска библиотека" - "Дисертацията. Определението на материята и съвременното естествознание - 1965 г."

Това е същата онази прословута дисертация, в която младият аспирант от Философския факултет на СУ Желю Желев дръзва да обори определението за материята на самия Ленин.

Естествено, тази волност не му е простена и той е заточен в Грозден, родното село на съпругата му. Надсловът на изданието говори красноречиво: "Посвещавам тази книга на моята съпруга Мария - за подкрепата в най-трудните години."

Книгата е издадена със спомоществователството на Националния дарителски фонд "13 века България". Надлежно са изписани и спонсорите на първите книги от поредицата - "Овергаз", IMIR - Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД, "Синергон Холдинг" АД, "Общинска банка" АД, "Неохим" - Димитровград, и други.

На 26 май 2001 г. в София д-р Желю Желев създава Балкански политически клуб (БПК) и е избран за негов президент. В учредителното събрание под мотото "Да европеизираме Балканите!" участват бившите президенти на Румъния Йон Илиеску и Емил Константинеску, деветият президент на Турция Сюлейман Демирел, първият президент на Македония Киро Глигоров, символът на съпротивата на косовските албанци Ибрахим Ругова, лидерът на ПАСОК Георгиос Папандреу, кметът на Атина Дора Бакоянис и ключови фигури от опозицията срещу режима на Милошевич в бивша Югославия - Весна Пешич, Драголюб Мичунович, Миролюб Лабус, както и изявени интелектуалци от балканските страни.

Мотото на клуба е: "Мисли глобално, действай регионално". Д-р Желев е негов президент до 2007 г. Досега БПК е провел 12 международни конференции по важни за региона проблеми: регионалната инфраструктура, културното наследство, организираната престъпност, двойните стандарти и др.

Освен във фондацията си и в БПК д-р Желев участва и в други местни и международни прояви, възникнали по инициативата на граждански организации и институции. Често чете лекции в наши университети и учебни заведения.

Ръководи и мисии, възложени му от български държавници и политици. Участва в делегацията на ХІІII еждународна среща на франкофонията в Бейрут и е начело на българската делегация на ХIIIІІІ среща на върха на франкофонията в Монтрьо, Швейцария. Като външен министър Соломон Паси му възлага специална мисия в Южна Осетия заради възникналата сложна ситуация там.

На 29 ноември д-р Желев тръгва за Ню Йорк за среща с българската студентска и професионална общност там. Ще участва и във фондонабирателна вечеря, организирана от Джордж Сорос, в полза на Американския университет в Благоевград. Заради кризата и намалелия брой на студентите финансовата издръжка на вуза е силно затруднена.

А на 8 декември заминава за Вашингтон по покана на международния икономически форум в Криница, Полша, и Центъра за трансатлантически отношения при университета “Джон Хопкинс”. Темата на този форум е: “Изработване на трансатлантически консенсус за Русия".

Пенчо Ковачев

Стоянов снове по света, няма време за мемоари

Aко попитате бившия президент Петър Стоянов (1997-2002) какво мисли за актуалната политика и злободневните въпроси, няма да получите публичен отговор. Макар в една реч през 2003 г. да обяви, че "привилегия на загубилите власт президенти е, че могат да говорят далече по-свободно, спокойно и открито".

Неговият път като "бивш" започна през ноември 2001 г., когато Георги Първанов го победи на изборите за президент, нищо че социолозите пророкуваха обратното.

Стоянов замина със семейството си в САЩ. После взе, че се върна в родната политика, като оглави СДС през 2005 г. Тогава изглеждаше, че щом е бил държавен глава, ще успее да даде посока и енергия на една партия. Но не стана така. Може би защото партията много беше загубила - и посоката, и енергията.

После Петър Стоянов претърпя две загуби. Първо застана зад президентската кандидатура на Неделчо Беронов на изборите през 2006 г. После оглави евродепутатската листа на СДС за вота през май 2007 г. (91 000 гласа за СДС и 0 мандата). След провалите подаде оставка първо от шефския пост в СДС, после - през септември 2007 г. - от парламента. И призова "лидерите от моето поколение да направят крачка назад". Ако апелът беше отправен към Иван Костов, той не го чу.

Така Стоянов се оттегли от сцената преди 3 г. и оттогава малко се чува какво точно прави. В едно интервю каза, че няма да се съгласи да коментира вътрешната политика, която се състои основно в размяната на реплики между действащите политически мъже.

Миналото лято Стоянов се нанесе в офис на столичния бул. "Васил Левски", но иначе се е отдал на международна дейност (логично - по неговото време като президент България взе твърда геополитическа посока, спомняте си "цивилизационния избор") и снове по цял свят. "Може би затова нямам време за мемоари", казва Стоянов полу на шега.

В момента бившият държавен глава е в САЩ. Преди два дни като член на борда на директорите на близката до Бил Клинтън фондация "Световна инициатива за справедливост" е бил на събитие на фондацията във Вашингтон заедно с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и директора на една от най-големите медийни компании в света - "Ен Би Си Юнивърсъл", Джеф Закер. От офиса на Стоянов ни предоставиха снимка от това събитие, на която се вижда как Стоянов говори с Хилари Клинтън.

Заинтересува ни странният фон зад тях и самият Стоянов поясни - разговорът е зад кулисите на операта в центъра “Кенеди” във Вашингтон. Оказа се, че Хилари Клинтън минава оттам по съображения за сигурност.

В началото на декември на Петър Стоянов му предстои пътуване в друга посока - той ще е сред почетните гости по случай 70 години от рождението и 40 години от встъпването в длъжност на султана на Оман, казаха от офиса на Стоянов.

Иначе е известно, че Стоянов е член на управата на могъщата фондация на Бил Клинтън "Клинтън глоубъл инишиътив" (CGI).

С този пост бившият български президент, от една страна, има възможност да общува с високите етажи на американския политически елит и световния бизнес (на последните две годишни срещи на фондацията бяха Барак Обама и съпругата му, Бил Гейтс, шефовете на “Сиско”, “Кока-кола”), а от друга - минава за един от най-близките в Източна Европа хора на Клинтън.

“Имате силна външна политика, уважавани сте като добри партньори, давате стабилност на Балканите, а Петър Стоянов има много силно присъствие”, казал Бил Клинтън на Бойко Борисов. Така бе цитиран българският премиер, след като се срещна с Клинтън на сесията на фондацията в Ню Йорк.

Пак покрай CGI на Клинтън Петър Стоянов има възможност за контакти със звезди от Холивуд и шоу бизнеса, като Кевин Спейси, Салма Хайек, Деми Мур. На закриването на срещата на фондацията тази година беше на една маса с мускулестия Вин Дизел и завърза разговор с легендарния Мик Джагър.

Петър Стоянов отскоро е президент на базираната във Виена фондация "Център за глобален диалог и сътрудничество". Която впрочем работи в тясно взаимодействие с "Клинтън глоубъл инишиътив" и съответно минава за благословена от Бил Клинтън. В тази фондация Стоянов е заедно с Валтер Швимер, бивш генерален секретар на Съвета на Европа, Вернер Фаселабенд, бивш министър на отбраната на Австрия и председател на австрийския парламент, “четиризвездния” американски генерал Уесли Кларк.

Фондацията е регистрирана в Женева, където и без това Стоянов изкарва доста време - там са съпругата на експрезидента Антонина Стоянова, която заема юридическа дръжност в Световната организация по интелектуална собственост, и дъщеря им Фани, която вече е студентка.

Юри Велев