Има хора, които постоянно са във въздуха - летят между континентите. Има и такива, които на 29 години са концертмайстори на Оркестъра на френското радио. А други са професори и преподават в Париж. Има и такива, които създават семейство в чужбина, но въпреки това се връщат в родината си. България си има Светлин Русев - той съчетава всичко гореизброено и в него пак остава място и енергия за още. Но не художникът академик Светлин Русев, а цигуларят концертмайстор, преподавател, баща и още едно лице, което ни представя пред света. Блестящо при това.
Последната му изява у нас беше в началото на месеца, когато заедно със симфоничния оркестър на БНР под ръководството на Емил Табаков препълниха зала "България". През настоящия сезон с маестро Табаков им предстоят концерти с Президентския симфоничен оркестър в Анкара и едно "малко", по собствените му думи, турне в Йоханесбург. Обзело го е вълнение, тъй като за първи път ще посети Южна Африка и ще останат там цяла седмица в края на февруари. След това ще се върнат тук за закриването на следващото издание на фестивала "Мартенски музикални дни", традиционно провеждащ се в Русе. Предстоят и участия отново в зала "България", за която цигуларят добавя, че е абониран.
Запознанството на Светлин с цигулката се случва още в детска възраст, когато изобщо не му е до музика и иска да стане пилот на изтребител. Години по-късно, естествено, е благодарен на родителите си, че са го "натиснали" - освен професионалните успехи, които пожънва, сега е на път да сбъдне мечтата си - кара курсове за пилот и скоро има изпити, които се надява да вземе.
Вече 20 години той се е установил в Париж. Озовал се там през 1991-а, когато Койчо Атанасов, един от видните ни кларнетисти, го кани за концерт-рецитал, организиран от него. След събитието, което преминава успешно, ненадейно идва покана от Парижката консерватория. Приет е веднага и първите две години - от 15-ата до 17-ата си, ечаст от семейството на Койчо и жена му Елизабет Атанасови. Първата и единствена депресия, която изкарва, е заради връщането му във Франция след първото си посещение в България като парижки възпитаник. Сега семейството му е повече там, отколкото тук. Това са жена му Флор, с която се срещат през един ноемврийски ден преди 13 години, и двете им деца - Клои и Жорж, с втори имена Мила и Симеон. Вкъщи той говори с тях само на родния си език, а отделно дъщеря му взема уроци по български в Париж и учи английски. С нетърпение очаква полета си след броени часове, защото не ги е виждал точно от 3 седмици - бил е в Бразилия.
Светлин Русев работи с един от световнопознаваемите и признати диригенти - корееца Мун Вунг Чун, главния диригент, артдиректор на Сеулската филхармония и музикален директор на Оркестъра на френското радио. Освен че определя процеса с него за "социално-музикално всекидневно обогатяване", всички музиканти от оркестъра на РФИ са посланици на добра воля към УНИЦЕФ. Посещавали са Африка и Латинска Америка в операции, свързани с деца и мисии на световната организация. За самите дейности на концертмайстора в един оркестър той споделя, че се чувства някъде между полицейско куче и психолог.
Дисциплината е от значение.
В следващата година и половина Светлин знае съвсем точно къде и с кого ще е. Това обаче със сигурност не включва почивка. През 2009-а е оставил цигулката само за 4 дни - 96 поредни часа. И така всяка година се опитва да си налага период, в който да не се докосва до инструмента, който вече е с антикварна стойност. На нея е свирил първият му професор - Деви Ерлих. Но инструментът нито е завещан, нито е подарен на нашенеца - това са дългогодишни заеми и изплащания.
Историята на цигулката започва през ХVIII век, когато анонимен лютиер от италианската провинция Кремона я сглобява. Векове по-късно богат индустриалец я прибавя към колекцията си и я заема на Ерлих да свири с нея. Когато обаче си я поискал обратно, било твърде късно - цигулката вече била обсебила Ерлих, който измолил богаташа да му я изплаща. Един ден, когато професор Деви се разхождал из природата, си казал: "Това е." Решил, че е на възраст и повече няма да се докосва до цигулка. Така се отворила и възможността за студента му да я купи. В изключително лошо състояние, с безброй реставрации, "но засега се крепи", добавя сегашният собственик и продължава по темата: "Най-невероятният пример за спекулация е това - инструментите, които са предназначени за използване, са се превърнали в творби на изкуството. Например един път се случи да свиря на "Страдивариус". От последния й сертификат до момента, в който беше в моите ръце, стойността й се беше вдигнала 200 пъти. Не 200 процента, а 200 пъти."
Другата му гордост са класовете му - дали майсторските тук, в България, или тези обратно в Парижката консерватория, той обича да преподава. Вече трети сезон е професор в консерваторията в столицата на парфомите и любовта. Редовно се случва охраната от академията да "изхвърля" Светлин и студентите му, които остават последни в сградата - или наваксват уроци, или изучават предварително партитури. Обучаващите се кадри са от цял свят - Южна Корея, Япония, Казахстан, Румъния, надява се скоро да има и от България. Като педагог явно също има успехи - неговистуденти се класират на почетната стълбица на международни конкурси по цигулка. Преди месец Светлин проведе втория си майсторски клас у нас - и определя нивото на нашите млади музиканти на "много, много добро". Надява се напред във времето отново да има подобни публични уроци.
Мъчно му е за ситуацията, в която се намират днес българските оркести, филхармонии, театри и въобще култура. "Погледнато отстрани, когато започнат да се правят съкращения с културата, значи държавата е фалирала.
Много тъжно. Става дума за съвсем нищожен процент от бюджета, а културата е важна за всички навсякъде. За държава от или поне в Европейския съюз, при това в ХХI-и век, се случват абсурдни неща. Е, има и много други неща, които се развиват положително. Но въпреки това всичко е концентрирано в София. Държава в държавата", споделя Светлин. Повечето пъти връщанията му в България са комбинирани - изява и среща с родители, роднини и приятели. Това лято семейно са били в Боровец на почивка и толкова им харесало, че ще се опитат да откраднат няколко зимни дни, за да се върнат там. Признава, че за пръв път през всичките си 34 години ходи на българска планина, и добавя: "Много ме е срам от това, но пък страшно много ми хареса."
"Лекции сутрин, записи следобед, концерти вечерта." Това е един ден на Светлин Русев по неговите думи. Два месеца от годината минават в Сеул, за чиито концерти слиза от самолета 15 минути преди изявата. Дейността му се развива с големи темпове, винаги има престижни ангажименти, свири на нови сцени - като например Suntory Hall в Токио, най-голямата японска зала, Болшой театър в Москва и др. Отделно кипи самодейност - има клавирно трио, ансамбъл "Тангисимо", с които свирят аржентинско танго и са идвали няколко пъти в България. "И така, за съжаление не остава много време за семейството."
С усмивка си спомня ситуации, когато са го бъркали с академик Светлин Русев. Навремето двамата организират концерт, изложба и пресконференция. Така официално Светлин Русев и Светлин Русев, с разлика 43 години, се запознават. Не от липса на амбиция, но никога не е имал идол. Нито пък има неосъществени мечти за сцени и оркестри.
Както е казал Алберт Айнщайн: "Маса, стол, купа с плодове и цигулка. Какво друго е нужно на човек, за да е щастлив". Освен вековната си цигулка Светлин определено има и останалите неща. С някакво свръхчовешко търпение и позитивност той успява да запази равновесие между Рихард Щраус, зала "България", Париж, Сеул, безбройните награди и отличия, които е получил и които тепърва ще получи.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден на 5 април 1976 г. в град Русе. Първите си уроци по цигулка взема от майка си - тя му преподава в Музикалното училище. Седемте години от 1991-а до 1998-а преминават в Conservatoire National Superieur de Musique et de Danse de Paris, Парижката консерватория, където професори са му Деви Ерлих и Жан-Жак Кантороу. Лауреат е на различни конкурси, сред които - "Светослав Обретенов" (1983),"Ян Коциан" (1985, Чехия), Kloster Schoental (1989, Германия), "Лютес" (1993, Париж), "Чита ди Бреша" (1993, Италия) и други. От 2000 година той е концертмайстор в Овернския камерен оркестър и гостува на Лондонската филхармония. Бил е солист на всички български оркестри, Букурещката филхармония, Оркестъра на Парижката консерватория (с Леон Флайшер), Университетския оркестър на Гисен, Националния камерен оркестър на Тулуза, Брюкселския младежки оркестър, Камерния оркестър "Сузуки и приятели", Симфоничния оркестър на Индианополис, Симфоничния оркестър "Мендоза", Филхармонията на Сендай. Преди пет години, през януари 2005-а, след спечелен конкурс Светлин Русев става концертмайстор на Оркестъра на Френското национално радио.
СЕБАСТИАН ПИЕР