Мощите на свети Никола почиват в храм в Бари

https://www.24chasa.bg/Article/698666 www.24chasa.bg
Тук, под олтара на криптата на катедралата в Бари, почиват мощите на свети Никола. СНИМКИ: АРХИВ "24 ЧАСА"

Разказват, че Никола, след като разбрал, че един разорил се богаташ възнамерявал да подтикне дъщерите си към проституция, защото не можел да си позволи да ги омъжи, взел голямо количество пари, увил ги в парцали и три нощи поред ги хвърлял в къщата на мъжа. По този начин момичетата се сдобили със зестра за женитбата си.

Серия от чудеса, свързани с морето и със способностите да успокоява ураганите и яростта на вълните, също се приписват на светеца. Твърди се, че Никола успял и да съживи моряк, смятан за умрял.

Един от най-популярните митове пък разказва за това как Никола се появил в съня на император Константин и му заповядал да освободи офицери, несправедливо осъдени на смърт.

Катедралата
Катедралата "Св. Никола" в Бари пази свещените реликви на светеца.

Друга легенда твърди, че Никола, вече епископ на Мира, съживил три деца, заклани от месар и посолени, за да бъдат продадени като месо. Заради тези епизоди свети Никола се смята за закрилник както на момите, така и на децата и на затворниците.

Открай време жителите на Бари събират манната, за да я затварят в ценни и красиви бутилки, украсени с образа на светеца.
Открай време жителите на Бари събират манната, за да я затварят в ценни и красиви бутилки, украсени с образа на светеца.

Свети Никола обаче е патрон и на моряците, рибарите, фармацевтите, парфюмерите, адвокатите и жертвите на съдебни грешки.

От Мира до Бари

След като Мира пада в мюсюлмански ръце, град Бари, по онова време под византийско господство, и Венеция, с който са преки конкуренти за търговията по море с Изтока, влизат в спор, тъй като и двата града искат да се сдобият с реликвите на светеца.

Идеята за отвличането на реликвите му и пренасянето им в Бари хрумва на жителите му, мечтаещи за разцвет на града. Смятало се е, че по този начин той може да стане притегателен център за многобройни поклонници, които да му донесат икономическо благоденствие.

Според една легенда самият Никола, по време на едно свое пътуване приживе до Рим, минавайки през Бари, изразил желание един ден именно там да почиват тленните му останки.

През март 1087 г. 62-ма моряци от Бари потеглят с три кораба към Мира. След като се сдобиват с мощите на Никола, пристигат с тях в Бари на 9 май същата година. Според легендата те биват поставени точно на мястото, където се спират воловете, влачещи товара на лодките. Става въпрос за днешната църква на св. архангел Михаил.

По-късно обаче бива построена нова църква, посветена на светеца, и тя бива осветена от папа Урбан II по случай окончателното поставяне на реликвите под олтара на криптата през 1089 г.

Оттогава свети Никола става патрон и закрилник на Бари, а 6 декември и 9 май - датите на смъртта на светеца и на пристигането на реликвите му в Бари, биват обявени за празници на града.

Манната на свети Никола

Мнозина са смятали, че от урната с реликвите на светеца започнала да блика чудотворна благовонна течност, наречена миро. Тя е свързана с ароматите, разпространени в зоната на град Мира, от които той носи и името си.

Всъщност по Средиземноморието отделянето на течности от реликвите на светци е често срещано явление. Манна отделят например реликвите на свети Андрей в Патара вденя на празника му, така както и тези на свети Димитър в Солуни т.н.

Открай време манната се е събирала от поклонниците в малки съдове и ампули. Вода, прах, олио, восък след това са били отнасяни по родните места на вярващите не само като сувенири и свидетелства за извършеното поклонение, а и като закрила от почитания светец.

Мирото, избликващо от саркофага на свети Никола в Мира, е било събирано с пера в малки количества. Тъй като е бил най-известният по рода си феномен, той е привличал винаги най-много поклонници. Първият биограф на светеца, архимандрит Михаил, през 710-720 г. свързва "ароматнoто и благоухайнo" поведение на светеца приживе със "скъпоценното му тяло, ухаещо на аромата на добродетелите" и с последвалото отделяне на "благовонно и приятно олио, което отблъсква всяко зло".

Въпреки това мирото съвсем не е олиообразна течност, а се състои от чиста вода.

На Запад за първи път говори за манната на свети Никола писателят Джовани ди Амалфи през 950 г.

Както той, така и последвалите го други писатели свидетелстват за многобройните чудеса, станали благодарение на изтичането й.

Открай време жителите на Бари събират манната, за да я затварят в ценни и красиви бутилки, украсени с образа на светеца или със сцени от живота му.

За Бари ефектите от присъствието на мощите на светеца, както и на величествената базилика, посветена на него, са повече от положителни не само в религиозен, а и в социален, културен и икономически аспект.

Градът на свети Никола, за какъвто се смята Бари днес, е обърнат и с архитектониката, и с топографията си към морето, за да посреща огромния приток от туристи и поклонници, идващи по суша и вода. Скъпоценни дарове, донасяни от тях, са спомогнали за забогатяването на града успоредно с нарастването на култа към светеца. Два пъти годишно във вътрешните дворове на базиликата се провеждат и панаири, посветени на светеца.

Бари е свети Никола, смятат мнозина в доказателство на факта за пълното отъждествяване на града със светеца, дошъл по море. Именно неговата фигура е събирателната точка на Изтока и Запада, които откриват в нея и общите средиземноморски корени на цивилизацията си.