Кой от нас не е виждал по морето пияни до смърт скандинавци - пълзят, повръщат, но продължават да се наливат. Кой от нас пък не е пил в компания на руснаци.
А случвало ли ви се е да разпивате на една маса с южняци от Европа?
Разликата е от небето до земята. Северняците наистина пият до откат, а руснаците стигат “до среща под масата”.
Тези хора поглъщат предимно водка, при това много често без никакво мезе. А някои, недоволни от слабото опиянение, започват да я разреждат с бира или вино.
Докато гърци, италианци, испанци, французи си пият яваш-яваш вино или своята си ракия или узо, като задължително ядат.
Защо е тази разлика?
Най-вече защото в Северна Европа през голяма част от денонощието е тъмно. Половината от годината там слънцето грее по 3-4 часа дневно, и то ако не е облачно, а в 15 часа навън вече здрачът е паднал. Липсата на слънчева светлина блокира синтезирането на витамин Д в организма, а също и на хормона мелатонин, от който зависи доброто настроение. В резултат северняците стават мрачни и депресирани и търсят нещо стимулиращо, за да си подобрят настроението. А най-достъпният от стимулантите е алкохолът.
Причините за различията в пиенето се коренят в дълбоката древност. Още когато хората в Стария свят са започнали да отглеждат растения, те са опознали процеса на ферментация, а оттам и качествата на алкохола. Народите, които са правили изключение по онова време, са се броели на пръсти. Част тъкмо от тези изключения са населявали днешния Сибир.
В Европа т. нар. твърд алкохол става масово питие чак към XVI век. Но по ирония на географията не някой германски или скандинавски алхимик, а арабите първи са го дестилирали и са го направили културно достояние на човечеството.
У алхимиците съществувало твърдото убеждение, че чрез дестилация се достига до душата на опияняващата напитка. Дори думата "алкохол" е от арабски произход и означава дух, еманация.
Южните народи в Европа произвеждали вина поради наличието на огромни количества грозде. На север обаче, където лозата не вирее, защото измръзва на студа, хората правели медовина. Чехите, заемащи общо взето средно положение между Севера и Юга, пък измислили през XI век бирата.
Степните народи пиели ферментирало кобилешко мляко - кумис, а китайците и японците приготвяли напитка от ферментирал ориз.
Поради липсата на лозя северняците в средните векове употребявали питиета, чийто алкохолен градус достигал половин-един, най-много два. Значително по-силното вино, от друга страна, направило южняците по-тренирани, по-държеливи, изградило им имунитет срещу алкохола.
Именно по тази причина днес северните народи се освинват, пиейки, а южните просто се забавляват, превръщайки консумацията на алкохол в изтънчено занимание, в изкуство.
Учени установиха, че в гените на угро-финските народи - финландци, унгарци, естонци - липсва ензимът, който преработва алкохола в алдехиди. Същото важи и за немците.
Понеже са по-малко изложени на слънце, северните народи имат по-ниско ниво на хормона мелатонин. Без слънчева светлина синтезът му се потиска, а светлината от лампа или от огнището не може да помогне.
Недостигът на мелатонин, наричан хормон на щастието - води до униние и тежки депресии. В тези ширини те са много широко разпространени, както и склонността към самоубийство и изобщо суицидното, саморазрушително поведение. Това е и дълбоката причина за прекомерна употреба на алкохол у северняците с цел бърза интоксикация.
При руснаците има и една допълнителна причина. Съветският строй не пречеше на хората да пият по всяко време на денонощието и най-вече на работа - нещо немислимо за не по-малко склонните към алкохолизъм скандинавци. Независимо от положения труд обаче съветският човек бе подложен на "уравниловка" и заплатите бяха еднакви. Липсваха и всякакви други забавления. Е, как тогава да не пиеш? Най-много да те смъмрят, но не и да те уволнят за пиянство.
Няма по-изобретателни хора от руснаците, когато става дума за алкохол. Геният им се бе развихрил далеч преди перестройката дотолкова, че накара Михаил Горбачов да прибегне до опит за сух режим.
Одеколонният коктейл “Александър III” бе най-популярният в СССР по онова време. Името му бе сбор от марките на два одеколона, които се смесват - "Тройной", т.е. "Троен", и "Саша".
Говори се, че броят на умрелите от алкохолно отравяне граждани на СССР бил почти равен на този на загиналите във войните. (24часа)
Д-р Александър Ангелов, психиатър, специалист по зависимости: Пристрастеният към чашката си има алкохолно алиби
Каква е разлика между пияч, пияница и алкохолик?
- Пияч и пияница са по-скоро културални термини, идват от битовия фолклор и не са свързани с тежестта на увреждането и на проблемите на пиещия, а по-скоро с това какво е отношението към употребата на алкохол на социалната среда, в която живее. По различен начин се възприема човек, който работи като хамалин и всеки ден изпива по шише вино с колеги, и авиодиспечер, който ходи пил на работа. Втория вероятно ще го изхвърлят веднага.
Пиячът външно може да изглежда много адаптиран към средата човек, но това не значи, че не понася здравни щети. Той може да има висок толеранс към алкохола, т.е. да понася големи количества без тежки социални проблеми, но това не значи, че биологично не се уврежда. Такъв пияч може да не пада по улиците, да не се бие и да не прави скандали. Но щом пие системно, това неизбежно води до последици за здравето му. Някой ден може да попадне в болница по друг повод. Там прекъсването на редовния прием на алкохол може да предизвика сериозни усложнения - алкохолна психоза, делириум. Чак тогава след дълги години "безпроблемно" пиене става ясно, че съвестен и добър гражданин е със сериозна алкохолна зависимост и произтичащите от нея здравни проблеми.
Според съвременния възглед за зависимия пияч основният критерий е загубата на ситуативен контрол.
Той има 2 страни. От едната е културалната норма. Авиодиспечерът може да не е изпил кило ракия, а да има махмурлук от едно- единствено препиване през годината. Но заради този единствен път прави сериозна грешка в работата си и го изхвърлят. Това е илюстрация на краен вариант на културалния възглед. Просто професионалната среда не допуска никога никакъв алкохол. Един строител обаче редовно може да ходи пийнал на работа, ако в неговата среда това се приема за нормално.
От друга страна, има и чисто медицински показатели - състояния, при което всяка следваща глътка може да влоши сериозно здравето. Това е като да не се спазва животоспасяваща диета или диабетик да не си приема инсулина. Такъв пияч може видимо да не е много физически увреден или социално дезадаптиран, но за него има висок риск, ако продължи да пие макар и малко. Алкохолът е вреден за него във всякакво количество и трябва да го спре. Но той отрича да има проблем и се оправдава, че пие само по биричка. Това е т.нар. алкохолно алиби.
- Колко чашки са рискови?
- Няма точен отговор, зависи и от телесната маса и от скоростта, с която всеки разгражда алкохола. Според критериите на СЗО за денонощие здравият черен дроб може да разгради напълно 2 малки питиета концентрат или 2 бири. Това е средната норма за нерискова употреба на алкохол. При всяко количество отгоре дозите се наслагват и черният дроб се претоварва. Но! Всекидневното пиене е рисково само по себе си, защото никой не може да отгатне минималните безвредни количества алкохол. Затова всекидневната употреба не е препоръчителна.
От голямо значение е и качеството на алкохола. У нас е пълно с отровен, фалшив. Най-големите рискове са за младите, защото в много нощни заведения предлагат такъв алкохол, злоупотребявайки с това, че са неинформирани и бързат да "живеят".
- Какъв е критерият за зависимост?
- Освен загубата на ситуативен контрол друг критерий е загубата на количествен контрол - да не можеш да спреш след 1 питие. Всеки път, когато решаваш, че ще си пийнеш само малко, завършваш с пиянство. Ако не за зависимост, това е ясен критерий поне за наличието на сериозен проблем. Но най-сигурният критерий за наличие на болестна зависимост е абстиненцията - т.е. явленията на отнемането. Абстиненцията не трябва да се бърка с махмурлука, макар че си приличат. Между двете има разлика. Тя е в това, че все още относително здравият човек с махмурлук ще пие 1-2 бири и ще заспи или няма да иска с дни да близне алкохол и даже да мисли за него. А този, който твърди, че става все по-добре с всяко следващо питие - той всъщност вероятно се бори с абстиненцията. Алкохолът е станал част от метаболизма му.
- Какви са проявите на алкохолна абстиненция?
- Сърцебиене, неудържимо треперене, покачване на кръвното, усилено потене, тремор, повръщания. Повръщането при абстинентния алкохолик е различно от повръщането на препилия гимназист. При зависимия то е сутрин на гладно заради възпаления на хранопровода и гастрит, причинени от злоупотребата с алкохола.
- Какво е алкохолна болест?
- Това е по-старо понятие, вече се говори за рисково пиене, увреждащо пиене, често ползван термин е синдром на зависимост към алкохол. На биологично равнище той е свързан с наличието на телесни увреждания, медицински проблеми. Има обаче и нарушения в социалното функциониране и изменения на личността. Те се забелязват най-напред в семейството. Нарушава се общуването. Пиячът става конфликтен или се отдръпва от близките си. Промените се виждат и в професионалната сфера, спадат постиженията в работата. Променя се и приятелският кръг - първо пиячът започва да търси среди, в които алкохолът е норма, после започва да пие със случайни хора и накрая идва моментът, в който вече пие сам.
- Кои са белезите, че алкохолът започва да става проблем?
- Нарушават се навиците, променя се ритъмът на живот, той започва да се подчинява на пиенето. У нас проблемното пиене за съжаление е обичайна социална "норма".
Тук средата е свръхтолерантна към рисковото пиене. Няма и чувствителност и у условно здравите хора към него. Нашата култура към пиенето потиска рефлекса на хората да търсят помощ по механизма "щом всички наоколо пият, значи няма проблем".
Няма сигурни и изпълняващи се административни мерки за защита на младежите и на други уязвими групи. А заради ниския стандарт на живот алкохолът е от най-евтините забавления и пиенето е много разпространена форма за прекарване на свободното време.
- Колко са алкохолиците у нас?
- Няма официална обобщена статистика. Данни събират различни институции, но не си ги обменят, за да имаме пълна картина. Затова никой не знае с точност колко са проблемните пиячи у нас.
- Как да се спре пиенето веднъж завинаги? Или има състояние, отвъд което положението става необратимо?
- Винаги можеш да спреш пиенето, въпросът е да не се върнеш към него. Легенда е, че няма бивши алкохолици. Има, това са хора, които са спрели и повече не са се върнали към алкохола. Но за някои излекуването в медицински аспект е достатъчно и решават, че им стига да минат през детоксикация и да им се възстановят основни чернодробни показатели. Но това не е достатъчно! Почнат ли пак, връщат се на предишното ниво в рамките на 1 година. Анонимните алкохолици имат понятие "трезвеещ алкохолик". Това е човек, който не само е спрял да пие, а и знае, че ако пак започне, ще пропадне. Затова е променил и други неща в живота си, поставил си е цели, сменил си е приятелите. Така си е създал повече шансове да преодолее проблема. Спирането на алкохола обаче се затруднява от т.нар. алкохолно алиби: винаги се намират причини за пиене - жена ми няма пари, шефът е кофти. Има и механизъм на самозалъгване, че щом имам контрол върху живота си, значи имам контрол и върху пиенето. Това обаче е илюзия! В такива случаи могат много да помогнат близките, като кажат: човече, имаш проблем, потърси помощ или ние ще потърсим. Дори шефът може да се намеси и даже трябва да го направи, както е в нормалния свят, в зряла социална среда. Трябва да извика служителя, да му каже, че знае за проблема му, но го цени. Затова го пуска за 1 месец в отпуск, през който да потърси помощ. А като се върне, иска да му бъде доказано, че мерки са били взети, а не да се задоволява само с това, че служителят е дошъл трезв и гладко избръснат.
У нас обаче не става така. Колегите крият пияния или се правят, че не го виждат. Това е свързано с нашия манталитет на срамливост и прикритост спрямо социално неприемливи форми на поведение.
Алкохолизъм заради мания погуби Висоцки
Пристрастеността към алкохола е причини смъртта на знаменития съветски актьор и певец Владимир Висоцки.
Освен че съсипва здравето му, пиенето оказва фатално влияние и върху неговото отношение към близките му. Но причина за скотското пиене на барда е психическото му състояние.
Певецът се е лекувал неведнъж от алкохолизъм, като първият път е още през 1964 г., когато е едва 26-годишен, напомня руският психиатър Марк Цибулски, който добре е познавал Висоцки. Според него още тогава певецът бил изпаднал в това, което в Русия наричат маниакално-депресивно състояние. Симптомите му са повишено самоуважение, усещане за грандиозност на собствените замисли, понижена потребност от сън, който трае не повече от 2-3 часа, необходимост постоянно да се говори.
Друг симптом е полет на идеите, т.е. мислите бягат една след друга и страдащият не може да се концентрира върху каквото и да било. Такива хора са разсеяни, те са в състояние да работят дълги часове, без да усетят умора. Те обаче изпитват удовлетворение от постигнатото, без да оценяват трезво последствията.
Такива хора са склонни към алкохолизъм, защото в маниакално състояние чрез пиенето се опитват да успокоят бясно работещия си мозък, казва Цибулски.
Но голям проблем в СССР бил фактът, че по онова време диагнозата "психопатия", която не съществува в съвременната психиатрия, била поставяна на всекиго, чието състояние лекарите не можели да установят. И затова Висоцки бил лекуван в психиатрията само от алкохолизъм. Известно време това давало резултат, но главната болест на певеца продължавала да се развива. Някъде през 1970 г. съпругата на певеца Марина Влади писала в дневника си: "Твоето състояние започва да безпокои сътрапезниците ти. В началото им е толкова приятно да бъдат с тебе, да слушат как пееш. Но винаги настъпва моментът, когато, най-накрая изтрезнели, те виждат, че цялата тази дандания се превръща в кошмар. Ти ставаш неуправляем, твоята удесеторена от водката сила ги плаши, ти вече не крещиш, а виеш."
Някъде в този период лекарите най-после се сетили как да лекуват Висоцки. Изписали му антидепресанти и той започнал да ги приема, като гълтането имало известен успех. Но след употребата на антидепресанти Висоцки, който вече редовно играел театрални роли, не можел да репетира. А след обилен запой играел великолепно, свидетелстват негови приятели актьори.
Вероятно певецът е правил опит за самоубийство през 1975 г. Тогава той се появил с бинтовани китки и давал с неохота различни обяснения пред различни хора за причините.
Към края на живота си Висоцки често изпадал в психоза. Дори веднъж разказал на свой колега, че при него в момента е дошъл един човек и си говори с него по какви ли не теми.
Бардът умира на 25 юли 1980 г. по време на сън в московския си дом. (24часа)