Казват, че политическите пиари съветват клиентите си при криза да не се усмихват. Когато питам Сергей Станишев по какво ще познаем, че министър-председателят ни е щастлив, той не спазва този съвет и признава: По усмивката (виж снимката). Докато фоторепортерът Николай Литов щрака из кабинета, скрива пепелника, после отново го връща на масата.
Първо показва книгите в огромната библиотека, каквато за първи път има в премиерския кабинет. Лично е купувал всички. По-трудно се сеща откъде са подаръците, които са между томовете. Сред книгите липсва колекцията, с която най-много се гордее - исторически атласи. Започнал да ги събира като ученик. Над 100 ценни атласа има вече в тази сбирка и никакво място за още книги в библиотеката във временния му дом в Бояна и в апартамента на майка му.
- Г-н Станишев, приложете антикризисния план върху бюджета на едно семейство, което живее с малко над 1000 лева, има кредити. Как този план ще му помогне да оцелее до края на годината?
- Искам да припомня, че приехме плана още миналата година и получихме подкрепата за него от бизнес, синдикати, неправителствени организации. Имах нужда от тази подкрепа, за да допълваме и трансформираме мерките, защото динамиката на кризата е голяма и трябва да сме гъвкави и бързи във вземане на решения. Плуваме като в “некартографирани води”, както точно описа ситуацията председателят на Европейската централна банка. - Като гмуркач какви опасности виждате? - Това е проблемът - в море без карта рифовете може да са навсякъде. Прекалено малки сме, за да кажем, че сме взели мерки и кризата няма да ни засегне. Глупаво е!
От 80 години не е имало такава криза и тя започна да ни застига не заради наши проблеми, а заради външни. И това е свръхзадача за всяко правителство - лодката ни да мине през тези рифове без пробойни, без да потъне. Затова постоянно пътувам из страната, говоря с мениджъри, с работници. Важното е всеки да знае, че съдбата на което и да е предприятие не ми е безразлична. И че никой няма да бъде оставен да се спасява поединично. В плана ни има три фундаментални стълба - единият е финансовата стабилност на държавата, на банките, на спестяванията. Запазване на борда и на фиксирания курс на лева са изключително важни.
- Защо тогава се появяват слухове, че се готвим да се откажем от борда?
- Абсурд! Това е абсолютно безотговорна игра и спекулация. Надявам се, че всички партии осъзнават, че трябва да запазим борда и да влезем с него и с фиксирания курс на националната валута в еврозоната.
- Значи няма да чакаме края на кризата, за да направим стъпка към еврото, което също тревожи бизнеса?
- Това е сложен процес на разговори със страните членки и с ЕЦБ и ЕК, но най-важното е самото финансово състояние на България. Защото какви напъни за еврозоната, ако си бяхме разсипали финансите? И сега в самата еврозона има страни с 10 процентов бюджетен дефицит и нагоре. Ирландия е с 10%, Испания - 7%, но на техния фон и на страни, с които обичаме да се сравняваме, сме стабилни.
- С кого се сравняваме?
- Искам с най-развитите, но обичахме да говорим за заплатите в Румъния. Хубаво, само че когато националната им валута девалвира с 30% за няколко месеца, какъв е резултатът?
И с Унгария даваха примера - за какво са ви бюджетни излишъци, харчете. Ами унгарците вземат огромни заеми - 20 млрд., при тежки условия. Много държави в ЕС са принудени да съкращават и намаляват заплати, ние до този момент се опазихме благодарение на разумна финансова политика. Вторият стълб на програмата е подкрепата на реалния сектор. Около 150 млн. лева отиват към общините за инфраструктура. Т
ази година 211 млн. лева отделихме за субсидии за аграрния сектор, защото той може да тегли икономиката. И още 100 милиона от Банката за развитие за кредитиране, защото много хора трудно получават заеми и трябва да бъдат подкрепени. При ефективност ще разширим тази програма. С други 100 милиона създаваме индустриални зони за привличане на чужди инвестиции. И третият стълб е социалната защита.