За какво Борисов трябва да разпита Дилма

https://www.24chasa.bg/Article/721399 www.24chasa.bg
Валери Найденов

Бойко Борисов ще отскочи до другия край на света - в Бразилия - при Дилма Русеф за Нова година. За да осмисли този воаяж, трябва отсега да знае какво да я пита. Защото за 15 минути тя би могла да му обясни много ясно накъде отива България с нейния плосък данък и чуждестранни монополи. Отива на изуйгащи и това го знае всеки бразилец.

Защото в икономическо отношение България днес поразително напомня зомбираната хунтаджийска икономика на Бразилия между 1964 и 1985 г. Именно на тази битка посвещава живота си Дилма Русеф. Именно затова днес я смятат за най-влиятелната жена в света. И тъй като Бойко явно е разкъсван между две религии, време му е да избира - или да бъде като Дилма, или като Пиночет.

В началото на 70-те години, когато Дилма е подложена на нечовешки мъчения в затвора, в Бразилия пристига гуруто на неолиберализма Милтън Фридмън.

КОЛАЖ: “24 ЧАСА”
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Посрещнат от придворните медии като рок звезда, той обявява извършения там икономически експеримент за "чудо". Бразилците стенат от бедност и безработица, от арестите се носят писъците на политически затворници, а Фридмън е само цветя и рози. Това не му е нито за първи, нито за последен път.

Та съдбата на Дилма е посветена на една кауза - да излекува родината си от раковото заболяване на "неолибералното чудо", да възстанови силна и социална Бразилия. Именно затоватя организира група за въоръжена съпротива, попада в затвора, участва в създаването на Демократичната партия на труда, завършва икономика и заема поредица от обществени постове, след като в средата на 80-те години военните хунтаджии най-сетне са прогонени от властта. Дилма не е лаком корупционер като типичния български политик. Съдбата й по-скоро напомня Васил Левски.

Точно същата икономическа схема, на която днес е подложен българският народ, бе прокарана насила чрез военни преврати, арести, мъчения и убийства в най-заможните страни на Латинска Америка. Чисто икономически реформите дори бяха по-умерени, отколкото у нас. Пиночет например въведе плосък данък от 15% с необлагаем минимум за най-бедните. В този смисъл Пиночет бе по-ляв от Станишев. Той така и не посмя да приватизира националната медодобивна компания, най-голямото чилийско предприятие. Докато у нас приватизирахме и на дядо си опинците. Ние стигнахме дотам, че един културен министър даже се опита да продаде (без пари) сградата на най-голямата художествена галерия на България за турска баня! Мушморок.

Ако искате конкретните параметри на хунтаджийската икономическа политика в Латинска Америка, разгледайте бюлетините на Института за пазарна икономика, предизборните програми на Синята коалиция, НДСВ и т. н. Приличат си като две капки вода.

Този модел навсякъде е налаган против волята на народа обикновено чрез кризи, преврати и насилия и винаги е завършвал като пълен провал. Ако Бойко Борисов желае да научи накъде ще го доведе неолибералната схема, достатъчно е да попита Дилма Русеф. Много важно е да не споменава, че има генералски пагони.

Днес ГЕРБ явно се тревожи да не загуби подкрепата на електората. Защо обаче партиите на прехода танцуват само едно лято? Ами точно заради тази икономическа политика! Да вземе полската "Солидарност", която започна като движение на работници, които протестират срещу вдигането на цените. До 1989 г. това е движение на работническата каса, което иска социален капитализъм. На първите свободни избори през 1989 г. "Солидарност" печели 99% от депутатските мандати. И вместо да остане вярна на избирателя си, тя докарва боливийския "реформатор" Джефри Сакс с готова програма за "шокова терапия". На следващите избори умира геройски.

А нима не стана същото със СДС? Това бе съюз от предимно леви партии, който през 1996-1998 г. се прероди в дясна "тачъристка" партия. И на момента изчезна. И никога няма да възникне отново, докато не си припомни какъв бе нейният електорат. Уви, наш'те десни са тъпи, но упорити. Истинската причина за смъртта на българските "демократични" партии е все неолибералната икономическа политика. Ако ГЕРБ продължи по същия път, чака го същото. А както сам Бойко Борсов прозря, "на мен няма да ми простят". Струва ли си да става курбан заради едната глобализация?

Бих препоръчал на българския премиер да си сложи в куфара най-новата книга на Нейоми Клайн - “Шоковата доктрина”.

Тя ще излезе у нас през януари, но ако си даде имейла, мога да му я изпратя на уърдовски файл. Там е написано всичко, което трябва да знае, за да бъде на вълната на Дилма Русеф. Между другото по-голямата част от тази статия е вдъхновена от тази книга - подчертdвам го, за да не ме обвинят в плагиатство. Тази книга е абсолютно необходима за всеки българин, който се опитва да схване каква прокоба е сграбчила в ноктите си българския дух. Да проумее какво е преходът и защо никога не свършва.

Ако четем статиите на неолибералите, навсякъде тези рецепти са водели до бурен икономически разцвет. Едва ли има по-нагла лъжа. Истината е, че във всички развити държави има прогресивен данък и, че при "социалните икономики" на 50-те и 60-те г. в Европа растежът е много по-качествен и по-бърз, отколкото през 80-те и 90-те. След като Ирландия се издъни, десните славеи започнаха да възпяват Германия на Ерхард и "ордолибералите".

На коя планета живеят тези буфосинхронисти? В Германия винаги е имало стръмен прогресивен данък и изключително здрава социална мрежа.

Глобализъм? Отваряне към чуждите инвестиции? Мили хора, през 40-те и 50-те години американските власти дори забраняват на своите компании да инвестират в Германия, за да може тя да възстанови своя национален бизнес! Това е важна част от плана "Маршал".

Пиночет и "чикагските момчета" били спасили икономиката на Чили? Това е някакъв глупав мит, подобен на неизтребимата нашенска измишльотина, че на Запад имало "коледни намаления".

К'ви намаления бе, тутурутки, има тройно поскъпване!

Та истината е, че от преврата през 1973 г. докъм 1983 - 1985 г. Чили се срива. Безработицата гони 30%, депресията е неизтребима, половината население е под чертата на бедността, а който си позволи да напише истината, изчезва безследно. И до днес продължават да намират костите на изчезналите критикари. Чили се възстановява чак след средата на 80-те г., когато Пиночет прогонва учениците на Милтън Фридмън и започва ренационализация на монополите. Но нека не отнемам възможността на Дилма Русеф да отвори очите на Бойко. Споделям какво съм чел, а тя може да му разкаже живота си.

  • За какво друго да получиш затвор до гроб,
ако не за разстрела на детето си

    За какво друго да получиш затвор до гроб, ако не за разстрела на детето си

    Петчленен състав на Софийския градски съд с председател съдия Иван Коев “наказа” с 20 г. затвор двойния убиец Викторио Александров, който разстреля доскорошната си приятелка и едногодишната им дъщеричка. Присъдата е шокираща, възмутителна. Това е най-лекото наказание поне за последните 20 години, давано на двоен убиец с доказана вина
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност