Стоянка Мутафова: Не може да не се оправим

На 2 февруари Стоянка Мутафова ще навърши невероятните 89 години. Казва, че в Сатирата вече търсели пиеса за честването догодина. Тя обаче се муси - не обича юбилеите. Единственото, което си пожелава, е да е здрава и да може да играе. Можем да я гледаме в Сатиричния театър в "Столовете" на камерна сцена. Изглежда като чудо - почти целия ХХ век е преживяла и не е загубила енергия и чувство за самоирония. За Коледа дъщеря й Мария й подари красива персийска котка. Тя обаче не иска да изневери на любимия си котарак, отгледан от мъниче в жилището й. Прощава му всичко, дори атаките му към елхата. Във вечерите около Коледа Стояна е потънала в спомени за младините си и винаги се сеща за нещо, неразказвано досега. Миналото й е като книга с легенди. Някои от тях разказваме в това интервю.

Любимият котарак на Стояна Мутафова катурнал елхата и тя окичила и една малка в хола, където обича да седи. Елхичката просветва, докато си говорим за котки и кучета. И за миналото, което за великата актриса е пълно с обич, уют и сладки спомени.

Дъщеря й Мария донесла наскоро персийка, която обаче не може да спечели обичта на актрисата. "Много е красива персийката, но е декоративна. Докато моят котарак е уличен простак, но е страшно гальовен. Усещаш, че те обича. Мария го донесе от улицата, беше малка топка - полумъртъв от глад и жажда. Спа една седмица, докато се оправи. И сега е дебел като шопар."

- Какво става с тази криза? - започва Стояна. - Няма ли край? Ама си мисля, че не може да не се оправим. Това е заради прехода в новия век.

- Дали е било същото в началото на ХХ век? Баща ти какво е говорил?

- Много неща ми е говорил, но не съм чувала за такова чудо. Обаче не мога да се сетя кога е бил златният ни лев?

- Не са ли 30-те години?

- Не са, аз тях ги помня. Трябва да е бил много по-рано. Защото баща ми разправяше, че тогава бил още ерген. Той се оженил на 44 години. На следващата годинасъм се родила. Великолепно време е било, хората били богати!

Баща ми разказваше една чудновата случка. Един ден пресичал градската градинка. Есенно време било, преди смрачаване. Изведнъж се завъртяла вихрушка и заедно с купищата листа близо до него тупнал някакъв плик. Взел го той и какво да види - вътре пълно с пари. Огледал се - нямало жива душа наоколо. Излязъл от градината и погледнал към банката да не би да върви някой нататък. Никого нямало. Седнал на една пейка да види дали някой ще си потърси парите. Седял до среднощ. Никой! Прибрал се и на другата сутрин купил всички вестници. Тогава нямало радио, а във вестниците пускали всякакви обяви. Баща ми предположил, че са служебни пари - кой ще си ги държи в плик. Три месеца купувал всичките вестници, нямало никаква обява. Чак тогава решил да ги похарчи. Вдигнал се и обиколил Европа. Най-много живял в Италия, където бил завършил. Живял като лорд, българските пари навсякъде били ценни. Та чии били те, така и не разбрал. Точно тогава е било времето на златния ни лев.

Но още през 1936-а - 1938-а лъхаше на Европа в България. По "Леге" като тръгнеш, всеки магазин показваше различни платове. После всички хора се облякоха еднакво. След това пък дойдоха дънките. Ама и сега като ги гледам, по един и същи начин се обличат.

- Сега никой не си шие дрехи по поръчка.

- Мама си поръчваше от „Розенбум" направо в Париж. Тук ти вземат мерките и когато има нещо за поправка, тук се прави. Винаги поръчваше есен, лято и зима по два тоалета. „Розенбум" беше на "Граф Игнатиев" близо до "Раковски". Мама почина на 97 години. И щеше да остане жива, ако не беше паднала по стълбите. Иначе беше здрава. Но нямаше останали приятелки, нямаше с кого да си говори. Последната жива беше съпругата на проф. Михалчев. Не останаха приятелки от нейната класа - две висши образования беше завършила.

- Имаш ли роля в Сатирата след "Столовете"?

- Иван Урумов ще прави "И най-мъдрият си малко прост" на Островски. Навремето в постановката на Младен Киселов играех Мамаева. Сега ще я играе Дана Стефанова, а аз съм баячката, която Глумов наема да излъже другите. Трябва да я измисля - пистолетна роля е, цветна.

- Ще ти ръкопляскат, каквато и да я направиш.

- Ако я направя. Още не я мисля. Казаха, че ми търсят роля, да ме честват на 90 години. Чакайте, казвам, може да не съм жива на 90 години. И може да не съм в състояние да играя. Не съм по честванията!

- На "Столовете" има ли публика?

- Има, и то много ученици. Изучават в училище Йонеско, по-рано нали беше забранен. Аз внесох и малко хумор, хората започнаха повече да ръкопляскат. Спектакълът е за интелигентна публика, авторът Йонеско е сложен. Ама българите се отучихме да харесваме сложните неща. И партньорът ми Илия Добрев е прекрасен! Работила съм с него и много се разбираме. Актьор на висота е! От тези, които залягат над текста, чоплят. Преди всяко представление минаваме текста - задължително е. Илия игра Глумов в онази постановка на Младен Киселов. Пита ме - "Спомняш ли си, когато играхме любовници на сцената?" Е, как да не помня! Абе аз не бях толкова млада, като изиграх младата Мамаева - на 55 години съм била. А много млада изглеждах. Аз не остарях бързо. Дълго врме се държах. Сега гледам, че влизат много млади по театрите.

- Влиза ново поколение актьори. Играят в сериалите. Гледаш ли българските сериали?

- Нищо не гледам, не мога да издържам на сериали. Пък и очите ми не са здрави, трябва да ги пазя. Гледам новините и публицистичните предавания.

- Гледаш разговорите с министри, с депутати?

- Да, харесват ми. Гледам много френския канал Mezzo. Дават опери, поставени по модерен начин. И балет, особено руски балет. Разкошни са, чакам събота и неделя, за да ги гледам.

- Значи харесваш политическите предавания. Хващаш ли политиците, когато лъжат?

- Винаги! Имам страшна интуиция! Аз например като дете въобще не вярвах в Дядо Мраз. Майка ми и баща ми много държаха да вярваме, да се запази наивността ни. И понеже братчето ми продължаваше да вярва, аз ги изнудвах - ако не ми купите това или онова, ще кажа на Румен, че няма Дядо Мраз! Всичко ми се доставяше. Но тогава имаше един Дядо Мраз за всички деца. А не като сега, и съседът ти става Дядо Мраз - сложи червения калпак, залепи бялата брада и готово. Освен това нашият беше невидим, не се знаеше откъде е влязъл, за да остави подаръците.

- Къде намирахте подаръците?

- Под елхата. Но тогава се правеха големи, красиви елхи. Даваха билет и с него отиваш в определена гора, в определен сектор. Показваха какво можеш да си отсечеш. Майка ми се справяше с това, баща ми не се занимаваше. Той наричаше варварство отсичането на елха. И ме дистанцираше - та ще вярвам на дядо Мраз ли? Но майка ми държеше да имаме елха и вземаше висока до тавана, почти четири метра. Имахме специална стълба, на която тя се качваше, за да я окичи. Беше цял ритуал - като почнеше от обед, та чак до Бъдни вечер. Играчките бях виенски, от тънко стъкло, звънтяха, като ги окачваше по клонките. Не като сегашните кютюци, удрят те яко, като ги изпуснеш. Тя ги пазеше и не даваше на никой друг да ги окачва. Най-отгоре слагаше звезда и пускаше едно къдраво и бяло нещо. Казваше, че е ангелска коса. Като минал ангелът, оставил си косата. Поетично беше и аз затова много обичах коледните празници. Имаше много сняг - не го чистеха и вървяхме по пъртини. На първия ден на новата година идваше някой селянин от Бистрица ли, от Бояна ли, с шейна, теглена от кон със звънчета. Качваше ни и ни водеше в горите край София - тогава имаше много гори, даже и тук, където сега живея. Шейната се плъзга и звъни, вали сребрист сняг, ние се гушим в топлите кожуси, омайвах се и в един момент започвах да си мисля, че ни теглят елени. Макар че не вярвах на Дядо Мраз, поддавах се на настроението. Баща ни умееше да прави хубави празници!

- Имахте ли гости?

- На Нова година идваха много приятели и близки на баща ми. Всеки път гостуваше Сирак Скитник. Имах чудесни рисунки от него, някъде изчезнаха по-късно. Идваха писатели, журналисти. Често идваше актьорът Георги Стаматов. Коледа ми харесваше повече от Великден, когато баща ми наемаше цигански банди да ни свирят в двора. А аз заставах срещу кларинетиста изапочвах да ям лимон. Той не издържаше и ме замерваше с кларинета. Голяма лудетина бях. Баща ми държеше на обичаите. На Великден идваха цигани музиканти, а на Нова година - коледарчета. Баща ми слагаше дребни пари в един бюфет, да им даваме като ни сурвакат. Събуждаше ни рано, за да посрещнем коледарите. Аз се опъвах, плачех, но ставах. Обличахме се празнично и се нареждахме да ни сурвакат. А аз обичах Коледа и защото ми подаряваха лачени обувки. Такъв беше обичаят - да се подаряват черни лачени обувки. Купуваха ми два чифта. Преспивах с тях на възглавницата и като се обръщах на всяка страна, обувките се навираха под носа ми. И досега миризмата на лак ми напомня за детската Коледа.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Фандъкова: Променяме движението в центъра заради метрото. Ще се убедите, че търпението си е струвало!

Образованието сега има нужда от успокояване, промените да продължат и никога да не се поставя под съмнение възпитанието на децата в патриотизъм - Г-жо Фандъкова,

Посланик Константин Димитров пред "24 часа": ООН оцени високо приноса ни за Сирия

Борисов направи много силни срещи с Джон Кери, Бан Ки Мун, Камерън, Давутоглу, Ципрас. Но също - с лидери от Иран, Китай, Македония и Сърбия, с ключови инвеститори за газовия хъб “Балкан”.

Радосвет Радев: Дарик радио е единствената българска медия, която не е сменяла собственика си (видео)

Без качествено съдържание и Господ да ти направи технологията, пак няма да те четат и слушат, казва шефът на радиото - Политическата новина е, че имаме нов министър на образованието.

Венелин Петков: Антон Хекимян е страхотна находка, зрителите го харесват

Имаме ръст на аудиторията на централната емисия за 2015 г. и това ни прави звездата в групата телевизии на СМЕ, казва известният журналист, който е директор на "Новини,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Комисар Бойко Рановски: Полицаите ще издават фиш или акт директно на таблета

С 353 повече са катастрофите през 2015-а спрямо 2014 г. 13 300 пияни шофьори и 22 000 без книжки смe регистрирали през 2015 г. Пътната безопасност не е проблем само на контролните органи -

Цонко Цонев: Да, слънцето на 1 юли ще изгрее и без мен в Каварна, но аз ще правя рок из България!

Битката ми с общината в родния ми град започна, когато новият кмет на Каварна си сложи 2400 лв. заплата, докато колегата му от областния Добрич взема 2300 лв.

Таня Петрова, учителка: С неразбираеми учебници възпитаваме безкритични граждани на България

С неразбираеми учебници възпитаваме бъдещи безкритични граждани на България - Преподавате на шестокласници, разбрахте ли нещо от предложените от МОН промени в учебните планове по български език

Георги Петров: Не за тази България мръзнахме по барикадите за демокрация

Прехода го провалиха вождизмът, егоизмът, завистта, алчността на държавници, които искаха да забогатеят за мандат - Как минава животът ви, г-н Петров?

Ханс-Петер Ул: Ще пратя делото срещу Цветан Цветанов в Брюксел

Злоупотребява се с прокуратурата и съда за целите на политическата борба, казва адвокатът на Цветан Цветанов Ханс-Петер Ул е германски юрист, дългогодишен депутат в Бундестага от ХДС и настоящ

  • Пробвайте с факс или имейл

    Кой изпрати есемеса? Еди-кой си го изпрати. Не бил той, извинявайте. Ами тогава кой го изпрати? В четвъртък сериалът продължи. (Виж 4-а стр.) Ей такива важни теми витаят от 20 дни насам във висшия кадрови орган на съдебната система. За целта се разнасят разпечатки от мобилни оператори и т.н. Вече не знаем весесе ли е, или весемесе.
  • В посолството ни в Лондон някой инсценира скандал с премиера

    Чест прави на Борисов и министрите му, че запазиха спокойствие, но заради провокациите не се получи добър разговор ЗА ЖАЛОСТ срещата на премиера с българите в Лондон протече в лош тон, съпроводен от агресивно и грубо отношение на много от присъстващите сънародници. Доминираха въпроси, които не бяха добре обмислени,