Идеален дом Авто мото Досиетата от Панама

Стоянка Мутафова: Не може да не се оправим

https://www.24chasa.bg/Article/726029 Стоянка Мутафова: Не може да не се оправим Стоянка Мутафова: Не може да не се оправим www.24chasa.bg

На 2 февруари Стоянка Мутафова ще навърши невероятните 89 години. Казва, че в Сатирата вече търсели пиеса за честването догодина. Тя обаче се муси - не обича юбилеите. Единственото, което си пожелава, е да е здрава и да може да играе. Можем да я гледаме в Сатиричния театър в "Столовете" на камерна сцена. Изглежда като чудо - почти целия ХХ век е преживяла и не е загубила енергия и чувство за самоирония. За Коледа дъщеря й Мария й подари красива персийска котка. Тя обаче не иска да изневери на любимия си котарак, отгледан от мъниче в жилището й. Прощава му всичко, дори атаките му към елхата. Във вечерите около Коледа Стояна е потънала в спомени за младините си и винаги се сеща за нещо, неразказвано досега. Миналото й е като книга с легенди. Някои от тях разказваме в това интервю.

Любимият котарак на Стояна Мутафова катурнал елхата и тя окичила и една малка в хола, където обича да седи. Елхичката просветва, докато си говорим за котки и кучета. И за миналото, което за великата актриса е пълно с обич, уют и сладки спомени.

Дъщеря й Мария донесла наскоро персийка, която обаче не може да спечели обичта на актрисата. "Много е красива персийката, но е декоративна. Докато моят котарак е уличен простак, но е страшно гальовен. Усещаш, че те обича. Мария го донесе от улицата, беше малка топка - полумъртъв от глад и жажда. Спа една седмица, докато се оправи. И сега е дебел като шопар."

- Какво става с тази криза? - започва Стояна. - Няма ли край? Ама си мисля, че не може да не се оправим. Това е заради прехода в новия век.

- Дали е било същото в началото на ХХ век? Баща ти какво е говорил?

- Много неща ми е говорил, но не съм чувала за такова чудо. Обаче не мога да се сетя кога е бил златният ни лев?

- Не са ли 30-те години?

- Не са, аз тях ги помня. Трябва да е бил много по-рано. Защото баща ми разправяше, че тогава бил още ерген. Той се оженил на 44 години. На следващата годинасъм се родила. Великолепно време е било, хората били богати!

Баща ми разказваше една чудновата случка. Един ден пресичал градската градинка. Есенно време било, преди смрачаване. Изведнъж се завъртяла вихрушка и заедно с купищата листа близо до него тупнал някакъв плик. Взел го той и какво да види - вътре пълно с пари. Огледал се - нямало жива душа наоколо. Излязъл от градината и погледнал към банката да не би да върви някой нататък. Никого нямало. Седнал на една пейка да види дали някой ще си потърси парите. Седял до среднощ. Никой! Прибрал се и на другата сутрин купил всички вестници. Тогава нямало радио, а във вестниците пускали всякакви обяви. Баща ми предположил, че са служебни пари - кой ще си ги държи в плик. Три месеца купувал всичките вестници, нямало никаква обява. Чак тогава решил да ги похарчи. Вдигнал се и обиколил Европа. Най-много живял в Италия, където бил завършил. Живял като лорд, българските пари навсякъде били ценни. Та чии били те, така и не разбрал. Точно тогава е било времето на златния ни лев.

Но още през 1936-а - 1938-а лъхаше на Европа в България. По "Леге" като тръгнеш, всеки магазин показваше различни платове. После всички хора се облякоха еднакво. След това пък дойдоха дънките. Ама и сега като ги гледам, по един и същи начин се обличат.

- Сега никой не си шие дрехи по поръчка.

- Мама си поръчваше от „Розенбум" направо в Париж. Тук ти вземат мерките и когато има нещо за поправка, тук се прави. Винаги поръчваше есен, лято и зима по два тоалета. „Розенбум" беше на "Граф Игнатиев" близо до "Раковски". Мама почина на 97 години. И щеше да остане жива, ако не беше паднала по стълбите. Иначе беше здрава. Но нямаше останали приятелки, нямаше с кого да си говори. Последната жива беше съпругата на проф. Михалчев. Не останаха приятелки от нейната класа - две висши образования беше завършила.

- Имаш ли роля в Сатирата след "Столовете"?

- Иван Урумов ще прави "И най-мъдрият си малко прост" на Островски. Навремето в постановката на Младен Киселов играех Мамаева. Сега ще я играе Дана Стефанова, а аз съм баячката, която Глумов наема да излъже другите. Трябва да я измисля - пистолетна роля е, цветна.

- Ще ти ръкопляскат, каквато и да я направиш.

- Ако я направя. Още не я мисля. Казаха, че ми търсят роля, да ме честват на 90 години. Чакайте, казвам, може да не съм жива на 90 години. И може да не съм в състояние да играя. Не съм по честванията!

- На "Столовете" има ли публика?

- Има, и то много ученици. Изучават в училище Йонеско, по-рано нали беше забранен. Аз внесох и малко хумор, хората започнаха повече да ръкопляскат. Спектакълът е за интелигентна публика, авторът Йонеско е сложен. Ама българите се отучихме да харесваме сложните неща. И партньорът ми Илия Добрев е прекрасен! Работила съм с него и много се разбираме. Актьор на висота е! От тези, които залягат над текста, чоплят. Преди всяко представление минаваме текста - задължително е. Илия игра Глумов в онази постановка на Младен Киселов. Пита ме - "Спомняш ли си, когато играхме любовници на сцената?" Е, как да не помня! Абе аз не бях толкова млада, като изиграх младата Мамаева - на 55 години съм била. А много млада изглеждах. Аз не остарях бързо. Дълго врме се държах. Сега гледам, че влизат много млади по театрите.

- Влиза ново поколение актьори. Играят в сериалите. Гледаш ли българските сериали?

- Нищо не гледам, не мога да издържам на сериали. Пък и очите ми не са здрави, трябва да ги пазя. Гледам новините и публицистичните предавания.

- Гледаш разговорите с министри, с депутати?

- Да, харесват ми. Гледам много френския канал Mezzo. Дават опери, поставени по модерен начин. И балет, особено руски балет. Разкошни са, чакам събота и неделя, за да ги гледам.

- Значи харесваш политическите предавания. Хващаш ли политиците, когато лъжат?

- Винаги! Имам страшна интуиция! Аз например като дете въобще не вярвах в Дядо Мраз. Майка ми и баща ми много държаха да вярваме, да се запази наивността ни. И понеже братчето ми продължаваше да вярва, аз ги изнудвах - ако не ми купите това или онова, ще кажа на Румен, че няма Дядо Мраз! Всичко ми се доставяше. Но тогава имаше един Дядо Мраз за всички деца. А не като сега, и съседът ти става Дядо Мраз - сложи червения калпак, залепи бялата брада и готово. Освен това нашият беше невидим, не се знаеше откъде е влязъл, за да остави подаръците.

- Къде намирахте подаръците?

- Под елхата. Но тогава се правеха големи, красиви елхи. Даваха билет и с него отиваш в определена гора, в определен сектор. Показваха какво можеш да си отсечеш. Майка ми се справяше с това, баща ми не се занимаваше. Той наричаше варварство отсичането на елха. И ме дистанцираше - та ще вярвам на дядо Мраз ли? Но майка ми държеше да имаме елха и вземаше висока до тавана, почти четири метра. Имахме специална стълба, на която тя се качваше, за да я окичи. Беше цял ритуал - като почнеше от обед, та чак до Бъдни вечер. Играчките бях виенски, от тънко стъкло, звънтяха, като ги окачваше по клонките. Не като сегашните кютюци, удрят те яко, като ги изпуснеш. Тя ги пазеше и не даваше на никой друг да ги окачва. Най-отгоре слагаше звезда и пускаше едно къдраво и бяло нещо. Казваше, че е ангелска коса. Като минал ангелът, оставил си косата. Поетично беше и аз затова много обичах коледните празници. Имаше много сняг - не го чистеха и вървяхме по пъртини. На първия ден на новата година идваше някой селянин от Бистрица ли, от Бояна ли, с шейна, теглена от кон със звънчета. Качваше ни и ни водеше в горите край София - тогава имаше много гори, даже и тук, където сега живея. Шейната се плъзга и звъни, вали сребрист сняг, ние се гушим в топлите кожуси, омайвах се и в един момент започвах да си мисля, че ни теглят елени. Макар че не вярвах на Дядо Мраз, поддавах се на настроението. Баща ни умееше да прави хубави празници!

p>- Имахте ли гости?

- На Нова година идваха много приятели и близки на баща ми. Всеки път гостуваше Сирак Скитник. Имах чудесни рисунки от него, някъде изчезнаха по-късно. Идваха писатели, журналисти. Често идваше актьорът Георги Стаматов. Коледа ми харесваше повече от Великден, когато баща ми наемаше цигански банди да ни свирят в двора. А аз заставах срещу кларинетиста изапочвах да ям лимон. Той не издържаше и ме замерваше с кларинета. Голяма лудетина бях. Баща ми държеше на обичаите. На Великден идваха цигани музиканти, а на Нова година - коледарчета. Баща ми слагаше дребни пари в един бюфет, да им даваме като ни сурвакат. Събуждаше ни рано, за да посрещнем коледарите. Аз се опъвах, плачех, но ставах. Обличахме се празнично и се нареждахме да ни сурвакат. А аз обичах Коледа и защото ми подаряваха лачени обувки. Такъв беше обичаят - да се подаряват черни лачени обувки. Купуваха ми два чифта. Преспивах с тях на възглавницата и като се обръщах на всяка страна, обувките се навираха под носа ми. И досега миризмата на лак ми напомня за детската Коледа.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Михаил Миков: Подкрепата на другарите ми дава увереност, че нашият път е верен

Още акценти: Расте доверието в БСП - делегатите ще оценят мнението на съпартийците си и нагласите на гражданите БСП изчисти левия си образ - като разбиране за себе си,

Красимир Янков: Видях в БСП възможност да се провежда политика в името на бъдещето на България

Още акценти: Преди време отделният човек търсеше своя път към партията, а сега партията търси пътя към хората БСП заедно с промяна на публичния си образ и опозиционна активност се нуждае

Харалан Александров: Средната класа трябва да премахне гетата, ако иска да пребори олигархията

Вече 30 г. упорито се опитваме да надхитрим капитализма и да се доберем до неговите благини, без да се преработваме - Колко румънци, гърци и руснаци чакаме по Великден, по колко ще е агнешкото,

Любен Дилов: “Няма ме в списъците” на избори ще стане мода

Президентският пост е като костюм, ушит за Борисов Никъде не е доказано, че електронното гласуване повишава активността Разговорът за задължителното гласуване беше публична капитулация

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Милена Фучеджиева: Избрах да бъда голяма жаба в малък гьол, вместо малка в голям гьол

Сублимирах сексуалната си енергия в творческа и се чувствам щастлива Милена Фучеджиева: Завършва кинорежисура във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” През 1982 г.

Патриарх Неофит: Търсете доброто и на него отдавайте вниманието и сърцето си

Ако децата учеха религия, България щеше да е друга, казва Негово Светейшество във Великденското си послание в “24 часа” - Ваше Светейшество, Христос воскресе! - Воистину воскресе!

Николай Михайлов: Смених приоритетите си. Искам да създам семейство в близко бъдеще

В месеците без отбор застанах сам срещу огледалото и осъзнах грешките си. Не исках пак да прибързвам - търся стабилен клуб, в който да съм спокоен Николай Михайлов е роден на 28 юни 1988 г. в София.

Ловчански митрополит Гавриил: Благодатният огън идва само при православните

НИКОЛАЙ МОСКОВ Имаме около 2000 свещеници, а ни трябват поне 10 000, защото има села без църкви и църкви без редовни служби, казва владиката - Митрополит Гавриил,

Стефан Кенов: С промените в Изборния кодекс демокрацията мина две крачки напред

Първата е задължителното, втората - електронното гласуване С народния представител и съпредседател на партия БДЦ разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА - Г-н Кенов,

  • Може да е банално, и все пак: мийте си ръцете

    Направо си е страшно човек да чете какви щети причинява липсата на елементарна хигиена. Уж отдавна не живеем във варварските нрави на Средновековието, уж цивилизованите хора са суперинформирани по всички важни въпроси на заобикалящия ги свят, а ето че едно нищо и никакво миене на ръцете може да спасява живот.
  • Гледай износа за Германия, мисли за индустрията

    Все по-ясна е тенденцията индустриални лидери да насочват част от производствената си верига към страни като България ГЕРМАНИЯ е най-големият пазар за български стоки – 12,4% от общия износ през 2015 г. Детайлните данни показват резултатите от протичащото вече десетилетие преструктуриране на българската индустрия.