Законът крие починали агенти,при тях са силовите босове

https://www.24chasa.bg/Article/727686 www.24chasa.bg

Екатерина Бончева е член на комисията по досиетата. Родена е в София. Завършва психология в СУ, специализира социална психология, а после и педагогика. По професия е журналист. Работила е във вестниците АБВ и “Демокрация”. Водещ на политически предавания в радиата “Свободна Европа” и “Нова Европа”, както и в тв “Европа”. Бе в предизборния щаб на Стефан Софиянски за кметските избори. Владее английски и руски език. Семейна, с едно дете.

- Г-жо Бончева, вашата комисия по досиетата се радва на страхотен интерес, след като обявихте посланиците агенти. След първоначалния шок от многото имена изскочиха пак съмнения, че сте скрили някои дипломати. Евродепутатът от БСП Илияна Йотова попита дали за някои посланици не е проработил законът, в който се казва, че са необходими на националната сигурност?

- От създаването на комисията досега сме проверили 99 389 лица. За над 4 600 лица сме обявили принадлежност към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия. Понякога, когато излезем с решение, се появяват съмнения, че прикриваме някого. Затова задължително трябва да припомним нещо изключително важно. Непосредствено след 1989 г. е имало едно масово унищожаване на документите, за което има писмени доказателства. Така че, ако някой е скрил сътрудници на ДС, това са хората от тогавашните служби.

Екатерина Бончева
Снимка архив
Екатерина Бончева Снимка архив

На този въпрос най-добре може да отговори Атанас Семерджиев.

При нас имена не могат да бъдат скрити, защото в комисията сме 9 души. Всяко решение се гласува след обсъждане, така че дори някой от нас да реши да "помогне", не може да го направи.

- Тоест трябва да вярваме, че не сте скрили никого?

- Ако някой се съмнява или има някакви допълнителни доказателства, че има сътрудници, които не са обявени, да заповяда в омисията и да аде сигнал или якаква следа.

Защото аз винаги съм казвала, че въпреки масовото унищожаване на документите следите остават и един документ води към друг. Фактът, че сме проверили около 100 000 души, показва, че архивите на Държавна сигурност са достатъчни, за да бъде очертана такава, каквато е била тя в своята същност - един репресивен апарат. Всъщност най-точното определение е дадено от Вълко Червенков - "очите и ушите на партията".

- Чувала съм колеги да казват - има още агенти. Те все още са действащи и затова имената им не излизат на бял свят. Така ли е?

- В закона има текст, който не позволява това да се случи. Никой не може да бъде скрит чрез т.нар. реактивиране. Преди години в закона, по който работеше комисията на Богомил Бонев, то действаше - за да не бъдат обявени имената на сътрудници на ДС, ги местеха в днешните служби. При нас това не е така - дори да работиш за сегашните, те съобщават като агент на ДС. Под името пишем - “той е продължил да работи със службите и след 1989 г.”.

- Твърди се, че има каса на председателя на комисията, в която стоят досиета, които не се обявяват.

- Каса няма. Има един член 32, в който се казва, че заради националната сигурност, когато съществува опасност за живота на съответното лице, има ограничен достъп за ограничено времедо определени страници. В този член 32 действително има документи, до които всеки има достъп, с изключение на 1 или 2 страници. За да не бъдат публични, за тях идват т.нар. мотивирани доклади от службите. Ние някой път уважаваме искането им, друг път - не.

- Какви хора се крият в тези искания?

- Там няма имена на публични личности и публични длъжности. Вътре няма нещо, което да е скандално и което да предизвика кой знае какъв обществен интерес. Този член 32 е бил една презастраховка на службите, но според мен, ако бъде отменен, няма да застраши националната сигурност.

- А какво ще изскочи от досиетата, ако се отмени параграф 12, както искат ДСБ. Там се крият агенти, които после са станали шефове в съвременните служби, но не са публични лица.

- За мен всяко нещо, което ще либерализира закона, е добро. Но за хората е по-важна една друга поправка. Тя ще има съществено значение за прочитането на историята от последните 20 г. Според законодателя ние нямаме право да обявяваме имената на починалите.

- Всъщност това са лицата, за които се досещаме, но остават скрити.

- Освен обявените дипломати, свързани с ДС, има още 26, които не сме казали публично, защото не са живи. За да разберем истинската характеристика на прехода, би било добре да бъдат обявени и починалите агенти. Противното е някаква криворазбрана християнска етика. Логиката на законодателя е - те не могат да се защитят, затова няма да ги казваме. А да не говорим, че заради това сито сега не можем да дадем публичност примерно и на имената на босове на силови групировки, ако някой иска да направи такова изследване. Сега подобни документи може да чете всеки, но ако не са минали през решение на комисията, се подписва декларация за неразгласяване.

- Г-жо Бончева, разделяте ли ченгета на добри и лоши? Има ли такива, които са работили само за националната сигурност, а другите са били гадни доносници?

- Митът за националната сигурност и за това, че отварянето на архивите ще й навреди, беше лансиран още в началото на прехода. Никога няма да забравя един от първите митинги на 18 ноември пред храм "Св. Ал. Невски", когато, доколкото си спомням, Анжел Вагенщайн каза да разпуснем 6-о управление на ДС. Защо се връщам към този спомен? Защото през всичките тези години освен всички останали митове беше направен опит да бъде насаден митът, че ДС е само 6-о управление, или политическата полиция. Сега, след като съм прочела толкова много документи, мога категорично да кажа, че 99,9% от ДС са били политическа полиция.

Държавна сигурност не е била нищо по-различно от един репресивен апарат, подчинен изцяло на КГБ. Щатните служители задължително са минавали школи в КГБ. Те са подписали декларация, в която са се клели не само във вярност към България, но и към СССР. Затова сега питам разруши ли Полша националната си сигурност, след като отвори архивите, но провежда и лустрация. Или Германия, в която също има лустрация? И в Румъния вече се говори за закон за лустрацията. Какво да кажем за Унгария, в която престъпленията на комунизма са приравнени към престъпленията на холокоста.

Когато се заговори за репресивния апарат на ДС, веднага излизат сенките от миналото и тръгват заклинанията как застрашаваме националната сигурност. Митът за националната сигурност показва къде ги стяга чепикът тези, които мразят, когато се очертават контурите на ДС.

Сега след толкова години четене на архиви прозирам дълбокия смисъл на казаното от Адам Михник: Отварянето на досиетата е посмъртната победа на КГБ, т.е. четейки тези документи, виждаме колко дълбоко е проникнала ДС и каква масова репресивна машина е била тя.

- Разбирам, че харесвате идеята на правителството да бъдат отзовани посланиците агенти. Одобрявате и лустрацията, нищо че са минали 20 г.

- Както казва в едно интервю шефът на комисията Евтим Костадинов - с отварянето на архивите държавата няма да се срути, бъдете сигурни. Колкото до лустрацията, личното ми мнение е, че трябваше да има лустрация. Обаче си задавам въпроса кой ще заложи днес политическата си кариера и кой ще се жертва за оздравяване на обществото, ангажирайки се с лустрация.

Който се ангажира с лустрацията, няма да получи благодарност от когото и да било. Да не забравяме какво се случи в Германия. Колко кръв и сълзи се проляха там. Но в крайна сметка това беше един оздравителен процес.

А за всички, които сега защитават тоталитарната система, аз припомням, че 2000 г. парламентът обяви комунистическия режим за престъпен. Тогава за какво говорим днес? Каква е тази България, която се плаши от показване на миналото си, а фактически в лицето на своя парламент е осъдила това минало.

- Експерти твърдят, че президентът, премиерът, пък и Външно са знаели, че ще излязат много ченгета сред посланиците. Имало ли е някога натиск да не се разкрива някое име?

- Лично върху мен никога по никакъв повод е нямало натиск. Мисля, че в началото към някои от членовете на комисията е имало натиск, но не искам да говоря от тяхно име. Но както виждате, комисията работи като един отбор. До този момент никой от нас по никакъв повод не се е поддал на този натиск.

- А заплахи имало ли е?

- Към мен - не. Към другите - не мога да отговоря. Имала съм само неприятни обаждания, но в никакъв случай заплахи.

- Коя беше най-голямата изненада, докато четяхте многобройните досиета на посланици?

- Изненадвам се, че някой може да се изненадва. Огорчена съм от някои имена. Макар да не са ми близки приятели, дълбоко съм ги уважавала и като журналист в "Свободна Европа" те са били гости в студиото. Това са били лицата на демокрацията. И в един момент се питам как толкова години те са живели този двоен живот. Кое е тяхното истинско име и това дълбоко ме натъжава.

- Ще кажете ли имена?

- Не. Наскоро си говорих със Здравко Попов, нашия последен посланик в Прага. Докато разсъждавахме за ДС, той каза: Никога вината не може да бъде изведена докрай извън човека. Аз го разчитам така: Имало е хора, които са устояли на натиска на ДС. Защото другата теза е, че никой не е могъл да откаже. Имало е хора, които са отказвали. Имало е и такива, които са били поставени при нечовешки условия със заплаха за техния живот, живота на техните близки по лагери и затвори. За тях има извинение, но и сред тях е имало хора, които са устоявали.