Мишо Ганев: Сънувах татко в болницата, беше объркващо

https://www.24chasa.bg/Article/731221 www.24chasa.bg
СНИМКА: АВТОРЪТ

С бореца Михаил Ганев на 26-ия му рожден ден в дома му в село Златарица разговаря Дима Максимова

- Мишо, как се чувстваш след тежките рани, които получи?

- Вече съм по-добре. Оправям се полека-лека. Обаче има още време, докато зараснат раните, докато се възстановя напълно. Докторите казаха, че ще е нужен около месец. При най-добрите прогнози, ако няма усложнения, се надявам в края на януари да започна тренировки. Засега няма никакви усложнения, ако се наложи, аз ще се обадя на докторите в София. Правя от време на време температура, купихме 4 термометъра и четирите показаха различно. Снощи например нямах, но сутринта, като станах, пак имаше малко.

28 декември: наръганият Михаил Ганев бе откаран с правителствения хеликоптер от Габрово в “Пирогов”.
СНИМКА: ЕВЕЛИНА ПЕНКОВА
28 декември: наръганият Михаил Ганев бе откаран с правителствения хеликоптер от Габрово в “Пирогов”. СНИМКА: ЕВЕЛИНА ПЕНКОВА

- Днес си рожденик, чакаш ли някакви гости?

- Не, засега няма да го отбелязвам, ще се съберем, когато се оправя. Ще се почерпим, ще хапнем. Така казах и на бате Симо (треньорът Симеон Щерев - б.а.), който се беше заканил да идва. На Руди (Радослав Великов - б.а.) пък детенцето му нещо е болно и той отиде при него.

- Какво си пожелаваш за рождения си ден? Навърши 26 години, много ли са те за един борец?

- Най-вече здраве. Годините са толкова, на колкото се чувстваш. Аз все викам, че съм уж старичък, ама май съм младичък още. Има още години да се боря, само здраве да има.

- В болницата вероятно си имал време за равносметка. Какво смяташ, че си постигнал и какво още има да преследваш?

- След случилото се плановете ми се промениха. Ето сега на 10 януари има лагер, а аз ще го пропусна. Първо има шампионат, а след това и подготовка за европейското. Най-вероятно и двете ще пропусна. А подготовката за спечелването на квоти за световното, за олимпиадата трябва да е по-отдалеко. Не става за два-три месеца да се подготвиш за такова голямо състезание. И е кофти, че се случи така, защото съм загубил формата, която съм имал, сега със сигурност съм много по-назад и докато се навакса, ще бъде доста трудничко.

- Колко килограма си свалил след инцидента?

- Бях станал тъкмо 88 някъде. Вчера се мерих и съм 82 кг. Но аз сега съм възстановил малко, защото последните два-три дена в болницата хапвах. Преди това не бях ял нищо. Аз килограмите ще ги наваксам, но от лежането и сила губиш. То е най-лесното да ги качиш 1-2 килограма, но не като сила, ще ги кача само в коремчето.

- Имал си много трудни моменти през последните години. Какво ти помага да се изправиш отново?

- Зависи от вярата, волята и желанието. Благодарен съм и на приятелите, които ме крепят. Във всеки един момент си казвам: "Аз трябва да се изправя и да продължа да преследвам целите си". Не ми минава и през ум, че мога да спра да се боря.

- Ти вярващ ли си?

- Да, вярващ съм. Освен в Бог вярвам и в много други неща.
Имам си ритуал, с който се подготвям за всяка среща, но няма да го споделя. Пазя си го само за мен, знам ли, може да престане да ми носи късмет.

- Коя беше най-трудната победа през тази година и кой се оказа най-коравият съперник?

- Всичките победи са трудни, няма лесна победа. Трябва да се концентрирам на 100% за всяка среща. Ако не си мобилизиран, може да загубиш от най-слабия. Макар че вече няма такива.

- Лепнаха ти прозвището Килъра на руснаците. Мислиш ли, че се страхуват от теб?

- Сигурно, щом са ми измислили това именце, най-вероятно се страхуват. Аз гледам напред, назад не се обръщам, само да имам късмет...

- Мислиш ли, че след инцидента ще можеш да постигнеш същите резултати пред тази година?

- Малко трудно ще е, защото европейското може да го пропусна, аз там станах трети. За световното - не знам. Ще видим как ще се възстановя, как ще протече подготовката. Ако всичко е наред, се надявам да се задържа на върха. По-лесно е да станеш шампион, отколкото да задържиш титлата си. Ще е много трудно, но ще се опитам.

- Трудно ли ще ти бъде да гледаш европейското по телевизията, ако не се възстановиш?

- Какво да ми е трудно, то всичко е съдба. Ако не успея да се подготвя и не съм добре, няма да участвам.

В края на седмицата ще ми махнат конците, тогава ще направим още една снимка, за да видим дали всичко е наред. Всичко зависи от това колко бързо ще се възстановя.

- Мислиш ли, че човекът, който те намушка в бара, те е познал?

- Не знам, не искам да говоря за случката. Само дъвчем случая, по-добре да не мисля за това. Искам да забравя, а всеки ден трябва да се връщам. Това е просто случка.
Може да се случи на всеки, никой не е застрахован. Тя няма да ме промени. Не съм направил нищо лошо. Досега съм се държал много добре.

- А как попаднахте в Габрово на Коледа?

- Случайно. Бяхме приятелска компания. Едното приятелче е от Севлиево, обади се, вика: "Хайде, елате в Габрово, аз ви чакам там."

- Докато лежеше в болницата, обмислял ли си какво би правил, ако не можеш повече да се състезаваш?

- Не ми е минавало през акъла, че няма да мога да се боря. Други лоши мисли са ми минавали, но не и това. Преди операцията бях много притеснен, защото не знаех какво може да стане. По време на самия инцидент нямах време да се изплаша, защото дори не усетих, че ме е намушкал.

- Тази случка ли е най-тежкият момент в живота ти?

- Не, имал съм и други. Загубата на баща ми е нещо, което ме беше сринало. Той ме насочи към борбата като малък. С брат ми заедно всеки ден се боричкахме тук в тази стая. Татко ми Петър също е тренирал и дори има медал. За съжаление той успя да се зарадва само на световната ми титла при юношите. Като всеки родител той се радваше много. Казваше ми: "Искам да ги мачкаш! Вярвам, че можеш." Доста често го сънувам. Присъни ми се един път и докато бях в болницата, но не си спомням съня. Беше много объркан.

- Как ти минава сега денят?

- По цял ден лежа, стана, хапна, пораздвижа се малко и пак в леглото. Не мога да се натоварвам, защото има опасност да се отворят раните.

Пък и още не мога да се движа нормално. Лекарите се безпокоят да не образувам някоя херния.

- Какви са целите, които си си набелязал?

- Първо трябва да спечеля квота за олимпиадата, тогава ще мисля за другите състезания. После целта е участия. Ще мислим среща за среща. Но спечелването на квотата ще е много трудно, защото вземат само първите 5 от световното. После има два турнира и който взел - взел. Ако не - на следващата.

- Каза, че Симеон Щерев ти е помогнал да преодолееш случилото се. Какво ти каза той?

- Каза, че трябва да се държа. Първо да гледам да се оправя и че ме подкрепя, и това е. Бате Симо знае как да действа и как да зарежда хората. Да ги настройва да се стегнат.

От работа не ме е страх.

- Имаш ли приятели сред съперниците си?

- Ние сме противници на тепиха. Извън него сме приятели, не сме врагове. Ето снощи по скайп си говорихме с един германски борец. Пита ме как съм. Аз съм малко зле с езиците, не можем да се разберем много добре, ама като пуснем камерите, горе-долу се справяме с ръцете.

- Твоите приятели, казват, че не се страхуваш от работа и помагаш на майка си в гледането на животни. Правиш ли го все още?

- Е, сега нямам много време да й помагам, иначе не ми тежи. До преди случката бяхме все по лагери, състезания, готвим се. Това лято нямах време дори да отида на море. Но, когато мога, помагам. Затова селските момчета стават шампиони, защото не се страхуват от работа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност