С отец Иван разговаря ЖЕНЯ МИЛЧЕВА
- Отец Иван, защо нашата православна църква не прави приюти за сираци и бедни?
- Тя отвикна от такава дейност след 9 септември 1944 г. А и свещениците сега са малко. Като никой в църквата не се занимава с благотворителност, няма кой да ги поведе, да ги учи. Опитвах се да карам колеги свещеници и те да правят домове или някоя друга добрина, а те: "Не виждаш ли какво става с тебе, каква мъка е." Страхуват се, не смеят. А и няма пари...
- И вие не сте започнал с готови пари...
- Но аз съм по-решителен и си казвам, че няма начин да няма начин.
Пари може да няма, но дядо Господ го има, той няма да ни остави. И тръгнах с Божията благословия. Не беше никак лесно - за тези 23-24 г. такви трудности съм имал, понякога съм бил толкова отчаян, че ми е идвало да захвърля всичко. Но какво щеше да стане с децата? Не мога да ги оставя! И ми идват нови сили, отивам да чукам на друга врата, ако трябва, и на втора, на трета, на четвърта. Случвало ми се е, докато излизам от кабинета на някой началник, да го чувам зад гърба ми да казва: "Този беше поредният измамник." Един зам.-директор в Бургас направо ми заяви: "Който ги е прави тези деца, да си ги гледа, мен какво ме интересува!"
- Как обяснявате на децата какво е грях?
- Казвам им, че грях е да лъжеш, да крадеш. И че не трябва да биеш другарчето си и да правиш неща, които не искаш да ти правят на тебе. Няма агресия при моите деца. На всеки 2-3 дни честваме рожден ден. Но тези отвън, които говорят лошо за децата ми, никога не са влезли да ги погледнат. Не мога да гледам децата как се тормозят, те се стресират: "Деди, тези хора лоши ли са? Какво ще правим?". Викам им - не се плашете, деца, всичко ще се оправи, но те усещат, плашат се.
- Какво обяснявате на децата, които не познават бащите си?
- Не обсъждаме това. Те не ме и питат. Сами ще разберат всичко, като пораснат.
Никой новодошъл не питам за миналото.
Ако иска, сам ще ми каже. Пък и защо трябва да ровиш в рана, която е тръгнала да зараства? Каквото било - било. Но като дойдат , искам да се поправят. И да работят.
- За бъдещето какво им казвате?
- Че трябва да се трудят, да приемат доброто, да си помагат и да се борим заедно, да излезе от всекиго нещо добро.
- Какво ще стане с децата, като пораснат?
- При мене може да стоят и като пораснат, ако няма къде да отидат. Ако има - ще им помагам да си хванат пътя. Много държа да се изучат.
Всички ходят на училище.
Имаме и гимназисти в Пирдоп и Елин Пелин, един е ученик в Семинарията. Казал съм им и висшето образование да си вземат, пък тогава да мислят за самостоятелност. Ще ги изуча, няма да ги оставя.
- Строителният контрол и противопожарната охрана искаха да ви затварят през лятото.
- Тогава децата бяха се уплашили много, плачеха. Но вече няма проблем, възстановяват се някои книжа. Чакам ПУП, за да започнем да строим жилища на нов терен от 6 декара. Който влезе да живее там, ще е с документ, че е собственик и никой няма да може да го изгони никога. Трябва да довършим и новото крило на манастира.
- Как мина празничната служба за Богоявление?
- Много хубаво беше, четирима свещеници служихме литургията. Направихме водосвет, хвърлихме кръста в центъра на селото в един шадраван. Едно от моите деца го извади - Иванчо Албенов, на 10 г.
- Какво си пожелавате за именния ден днес и за новата година?
- Да са живи и здрави дечицата, да имам сили, за да си ги гледам. Да няма такъв тормоз като през 2010 г., че беше много тежка. И Бог да ни благослови.