България отказва на вратар, той става чешки национал

https://www.24chasa.bg/Article/7346 www.24chasa.bg

В днешно време е модно чуждестранни футболисти да получават български паспорт. Подбудите са известни. Така е не само у нас. Първият опит за подобен ход в България е с давност повече от седем десетилетия. И завършва доста неуспешно.

През зимата и пролетта на 1934 година националният ни отбор се подготвя за първото си участие в квалификации за световно първенство. На 18 март футболистите на България отстъпват в София с 1:2 приятелската среща с Югославия. На същата дата в Белград мерят сили “Б” съставите на двете съседни държави. Домакините печелят с 2:1.

Победният им гол пада в предпоследната минута на мача. Този двубой раздвижва духовете и с това, че страж на нашата врата е чужд гражданин - чехът Карел Буркерт. Той играе отлично.

Буркерт идва в България по време на държавното първенство за 1932-1933 година, когато столичният “Левски” печели първата си шампионска титла. Чешкият вратар пристига с претенциите на специалист в производството на обувки.

Той е от Бърно, където няма впечатляващи изяви във футбола. Отначало е вратар на футболистите от прочутата в цял свят обувна фабрика “Бата”, в която е работник. Играе известно време без особен блясък и като аматьор в тамошния първодивизионен професионален клуб “Жиденице”.

За следващия футболен сезон от престоя му в София Карел Буркерт показва завидни данни на няколко тренировъчни изпитания. Такапопада в редиците на “Левски” и много скоро застава като титуляр на вратата. В своя български клуб записва около 20 мача за първенство - приятелски и международни.

На 25 март 1934 година, само седмица след неуспеха в София срещу югославяните, “А” отборът на България катастрофира тежко на игрище “АС 23” с 1:4 в първата си квалификационна среща от предварителната група за II световно първенство в Италия срещу професионалистите на Унгария. Незаслужено голяма загуба. Нашите влагат похвално старание, борят се мъжки, но в последните минути свиват безславно своето футболно знаме главно поради липса на достатъчно международен опит.

Провалът срещу унгарците насочва погледите към Карел Буркерт. В негов плюс са отличните му изяви с втория ни състав в Белград. Извикан е скорострелно в Банкя, където “А” отборът ни се подготвя за приятелския реванш с Югославия. Двубоят е на 1 април на игрище БСК в Белград. За изненада може би на всички България бие с 3:2.

Сред победителите изпъква Карел Буркерт. Той спасява “страшни положения” и сръбският вестник “Време” възкликва: “Българите имат много добър вратар”. В края на същия месец, на 25 и 29 април, предстоят оставащите два квалификационни мача във Виена и Будапеща за световно първенство срещу Австрия и Унгария. Няма колебания кой най-много заслужава да пази вратата на националния ни отбор.

Да, но Карел Буркерт е чужденец и може да играе за България само в приятелски срещи. Чак тогава ръководителите на нашия спорт се захващат да уредят въпроса с неговото гражданство. Административният лабиринт е сложен, но изглежда преодолим. Младият чех живее в София по-малко от три години. Законът не му позволява да придобие направо българско поданство. Може обаче да получи всички граждански права и това автоматично му открива пътя към националния отбор.

Карел Буркерт приема без колебание поканата и дори е поласкан от идеята да получи права на български гражданин. Всичко около неговите документи като че ли върви добре. В петъчния следобед на 20 април в нашето Министерство на правосъдието го уверяват, че ще му ги предоставят на следващия ден. Зарадван, той телеграфира на баща си в Бърно, че в сряда, 25 април, ще играе във Виена и там двамата могат да се видят. Щеше да е много хубаво, ако е така. За жалост само три часа преди в съботната вечер на 21 април отборът да потегли с влака за Виена, вратарят разбира, че документите му не са уредени. Негодуванието е всеобщо. И нараства неимоверно след пораженията с 1:6 и 1:4 във Виена и Будапеща. Случаят предизвиква един от най-големите спортни скандали. Надига се силно негодувание сред нашата футболна общественост.

За оправдание председателят на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Димитър Иванов е принуден да излезе в печата с пространно разяснение. Според него времето не достигнало за издаване на исканите документи. Попречили и други непреодолими спънки, само за полицейската проверка например са били необходими поне два месеца. Какво се случва по-нататък с 25-годишния чешки вратар? Недоволен, огорчен и обиден, Карел Буркерт се завръща в Бърно. Там вече е несравнимо по-известен след информацията за успехите му в България. Показва и на терена своя напредък. Сякаш е преобразен. Включват го веднага като професионалист в “Жиденица” с месечна заплата от две хиляди крони Чувства се добре. Играе, та се къса. Извикан е за резервен вратар на чехословашкия национален тим. Самият той споделя пред журналист от пражкия вестник “Спортови кондели”: “Амбицията и условията, при които работих в “Левски”, ме издигнаха на това равнище.” Въпреки успешния си скок в Бърно Карел Буркерт копнее за България. В края на август 1934 година уверява в писмо, публикувано в софийски вестник, че след около две седмици ще дойде отново в София. Иска да е пак в “Левски”. Но се случва точно обратното. На 19 октомври той играе първия си официален мач за своята родина. Влиза на терена в Женева при резултат 2:1 за домакините в мача Швейцария - Чехословакия и допринася за равенството 2:2 в среща за купата “Швехла”. Пред около 15 000 зрители спасява отбора си от загуба. Доказва, че е достоен заместник на легендарния чешки вратар Франтишек Планичка. Като национал записва общо 5 мача.

Карел Буркерт прелита като метеор през българския футболен небосклон, но оставя завинаги ярка следа. Шест десетилетия по-късно покойният сега национал Георги Пачеджиев-Чугуна, който през 1962 година в Чили извежда като треньор за пръв път българи на световни финали, отговори мигновено на въпроса кой е най-талантливият вратар в историята на нашия футбол: “Двама са. Чехът Карел Буркерт и Никола Савов-Коко от ФК 13 (вторият облича националния ни екип едва 18-годишен и в края на Балканиадата през 1935 г. в София е обявен единодушно за най-добър вратар на полуострова). Първият чужденец, който намира място в българския национален отбор, е нападателят Фридрих Клюд. Това се случва на 17 юли 1927 година пред десетина хиляди зрители на старото игрище “Славия” близо до Руски паметник - на улица “Владайска” 46, където сега е сградата на болницата на МВР. Той е един от най-опитните на терена. Играе с подчертано голямо желание, но е сменен в 25-ата минута поради остри болки от апандисит. Домакините завършват 3:3 срещу Турция. Исторически мач за нашия футбол. Първо равенство след седем поредни загуби в краткото дотогава летоброене на националния ни тим.

Фридрих Клюд е волжки немец, роден в Киев. Идва в София през 1919година прогонен от труса на гражданската война в Русия. Футболист. Десен инсайд. Отначало у нас играе в белогвардейския “Галиполи”, а след това във ФК13. Един от директорите на Кредитната банка. След войната се прибира в Германия и умира в Хамбург. СИЛВЕСТЪР МИЛЧЕВ

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Живея с 400 лева, нямам пожизнена пенсия, но не се оплаквам "Видях "другия" свят, но още искам в този! Имам много какво да направя с живота си, а и внучката ми дава крила". Това сподели пред вестника ни голямата ни оперна прима Христина Ангелакова месеци преди да си отиде от този свят на 20 май. Певицата почина на 73 г.

Война за контрол на наркоканали към Блзкия изток и разчистване на сметки заради предателство около разбитата фабрика за амфетамини в софийското село Опицвет са причина за екзекуцията на арабите Фейсал Закка и Матар aл Рулех. В това са убедени криминалисти, разследващи зловещото покушение от края на 2002 г.

Д-р Петър Берон се мотае по столичните пазари, видяха топпапараците на "България Днес". В малко разпасан вид зоологът разгледа внимателно какво предлагат търговците и избра най-доброто за своята