Какво сваля БГ правителствата? Същото,което ги качва

https://www.24chasa.bg/Article/736872 www.24chasa.bg

С Иван Кръстев, политолог, разговаря ЮРИ ВЕЛЕВ

- Г-н Кръстев, икономистите казват, че хората затягат коланите, не потребяват и пестят, явно уплашени за бъдещето. А социолозите не отбелязват драстичен спад в доверието към правителството и премиера. Как да си обясним това?

- Като в стария еврейски виц - журналисти попитали равина как ще опише ситуацията с две думи.

- С две думи: добра е - отговорил равинът.

- А с повече от две думи? - настояли журналистите.

- Не е добра - уточнил равинът.

Така изглежда ситуацията и у нас. Икономическата криза е реалност, потреблението се е свило, много публични разходи са орязани. Но България все пак успя да избегне икономическия и социален срив, дестабилизирал страни като Гърция, Ирландия или Великобритания. Икономиката бавно излиза от кризата, по улиците няма масови протести и банките не гърмят. Този път наистина се строят магистрали. С две думи: добре е.

Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че обществото загуби увереността си, че утре ще е по-добре от днес, хората, както написа Кулеков все по-малко живеят в света и все повече - в кожата си.

Очакванията за чувствително подобрение на стандарта се сринаха заедно с цените на недвижимостта; расте и желанието за емиграция. Днес вече не сме убедени нито че след 10 г. ще има Европейски съюз, нито че ние ще сме част от него. Така че, с три думи: “не е добре". Но хората си дават сметка, че много от проблемите нито могат да бъдат решени бързо, нито могат да бъдат решени само от правителството.

- Ако правилните отговори са два, значи има дилема за това какво трябва да се прави?

- В общественото въображение краят на прехода и членството в ЕС бяха синоним на живот без кризи. А идеята ни за развитие се свеждаше до имитация на модела на една или друга европейска страна. Искахме да бъдем отличници, но след последната криза страните вече не се делят на отличници и тройкаджии. Кризата разруши и модела "Ирландия", който в продължение на десетилетие беше мечтата на радикалните реформатори, и модела "Гърция" - мечтата на корумпираните политици.

Стана ясно, че ниските данъци и дерегулацията не са достатъчни, за да гарантират стабилността на икономическото развитие, а крахът на Гърция показа, че растежът не може да бъде осигурен с комбинация от средиземноморски климат, европейски фондове и манипулирана статистика.

Преди кризата правителствата знаеха какво трябва да правят. Въпросът беше как да бъдат преизбрани след това. Днес вече всички, които твърдят, че знаят какво трябва да се прави, изглеждат подозрително.

- И какъв е резултатът?

- В криза е не просто европейската икономика, а и европейската демокрация.

Ако погледнете Унгария, страната, която днес председателства ЕС, ще видите, че се случи всичко, което само преди 2 г. изглеждаше невъзможно. Правителството на Орбан демонстративно посече петте свещени крави на либералния консенсус.

Първо, посегна на неприкосновеността на частната собственост, като национализира частните пенсионни фондове (у нас също имаше такива идеи), после правителството посегна на разделението на властите, като ограничи правата на Конституционния съд и се опита да постави под контрол централната банка. Трето, отхвърли споразумението с ЕС и МВФ.

Четвърто, наложи специален временен данък на банките и телекомуникационните компании, което е пряка атака срещу чуждите инвеститори. За десерт се опита да върне цензурата в медиите. И това са политики не на радикално лява или протестна партия, а на една от консервативните партии в Европа. Или с други думи, в Европа ще има демокрация само ако хората са готови да защитават правата си.

- Но случващото се в Унгария среща отпор от Брюксел, нали?

- Вече се чу сигнал "Опасност" - сп. "Икономист" публикува статия "Путинизацията на Източна Европа", Берлин и Брюксел атакуваха политиката на премиера Виктор Орбан и той се видя принуден да се откаже от проекта си за медиен закон. И въобще кризата на демокрацията в Унгария може да се окаже по-важна за бъдещето на ЕС от кризата с дълговете на Гърция или Португалия. След паниката на пазарите от 2008-а днес сме свидетели на паника на политическите елити.

В Европа има много правителства, които не знаят какво да правят и затова могат да натворят големи глупости. Примерът на Италия показва, че контролът върху медиите и виаграта помогнаха на Берлускони да удържи властта, но не помогнаха на Италия. Италианците са единствените европейци, които са по-бедни сега, отколкото преди десет години.

Само преди две години Европа изглеждаше предсказуема и скучна, но днес тя е плашещо интересна.

- Ако тези примери показват, че днес в Европа има изкушения за недемократична политика, в този смисъл кое е най-голямото предизвикателство пред българското правителство?

- Ако се вгледате в политическата история от последните 20 г., ще видите, че това, което довежда политиците на власт, е същото, което ги сваля от власт. През 1997 г. Костов дойде на власт, защото успя да превърне СДС в силна и дисциплинирана партия. Кризата на партията и израждането й в клиентела ерозира управлението му.

През 2001 г. Симеон Сакскобургготски дойде на власт, като превърна политическата неопределеност в своя програма. Неговото верую беше, че добрият политик не трябва да затваря никоя врата, и това му донесе огромен изборен успех.

Когато всички врати се отворени обаче, става голямо течение - няколко години по-късно НДСВ настина и още е на легло. Коалицията с ДПС доведе Станишев на власт, но съюзът с Доган срина левицата.

Това, което доведе Бойко Борисов на власт, са МВР и медиите. Това, което заплашва правителството, са МВР и медиите. Енергичните действия на МВР продължават да имат обществена подкрепа, но расте страхът, че службите за сигурност злоупотребяват с власт.

Всеки подслушва всеки, а след това всички четем подслушването в медиите. Малко сме на етапа "подслушват ме, значи съществувам". Действията на МВР породиха страх, но страхът, вместо да мобилизира администрацията, я парализира. Върна се популярната реплика от соца "да не говорим за това по телефона". Някои в службите за сигурност повярваха, че ако цял живот си подслушвал банкери, ще можеш да управляваш банкова система Но реформата не може да се сведе до повече дисциплина.

Примерът на Русия показва, че съсредоточаването на власт в службите за сигурност не намалява, а увеличава корупцията, не увеличава, а намалява ефективността на управлението.

Медиите са другият важен фактор за успеха на премиера Борисов. Той има таланта да говори на медиите и да чува медиите, но е заплашен от медийна зависимост. Премиерът превърна медиите в трети вицепремиер на правителството си. Това има своите добри страни, но крие и риск. Днес в България има медии, които искат да се харесат на премиера и да направят бизнес от това. И такива, които искат да свалят премиера и да направят бизнес от това.

- Но и такива, които не искат нито едното, нито другото.

- Но те остават без бизнес. А когато в медиите има много "приятели" и "врагове" на правителството, политиката се свежда до компроматна война. Аналитичните статии са в жанра на доноса, а хората намразват всички. Имам тягостното усещане, че културата на доноса е на нива отпреди 1989-а и единствената разлика е, че сега доносите не ги пазят в службите, а ги тиражират в жълтата преса.

- Като стана дума за МВР, как ще коментирате конфликта на МВР с лекарите?

- Ако иска да управлява, правителството трябва да приеме, че да решиш един проблем и да арестуваш някого не са едно и също нещо. Криминализирането на цели съсловия е опасна политика. Не можеш да спечелиш войната с корупцията в болниците, ако създаваш усещането, че за теб всички лекари са престъпници. И големият проблем с лекарите е не че те ще излязат на улицата и ще протестират. Големият проблем е, че най-добрите ще си отидат. Не може да се управлява без минимално доверие в институциите и в професионалните прослойки. Протестният вот избира правителство за един мандат. Това, което може да преизбере едно правителство, е доверието на средната класа - лекари, учители, съдии...

- Изненадан ли сте от скандала между Министерството на финансите и МВР?

- Не, защото в добрите учебници по политология още в увода пише, че по време на студената война най-големият враг на американската армия е... американската флота. Просто се борят за един и същи ресурс.

- Правителството написа писмо на президента, с което очаква да бъдат отзовани посланиците агенти на ДС. Съгласен ли сте с решението на кабинета?

- Правителството направи това, което трябваше да направи.

По темата за досиетата през последните 20 г. всеки успя да каже всичко, което искаше, и дори да забрави какво е казал. Случилото се през тези 20 г. ми напомня за Карл Люгер - кмет на Виена от началото на миналия век, популист, който печели изборите с крайна антисемитска риторика. На обвиненията, че най-близките му приятели са евреи, той отговаря: "Кой е евреин във Виена, решавам аз.”

У нас всеки искаше да се бори с ченгетата, но той да решава кой е ченге.

Всички говореха за морал, а всичко беше политика. Комисията по досиетата сложи край на това и е една от малкото институции, които заслужават уважение. Оповестяването на имената на посланиците, съпричастни към ДС, се превърна в институционална криза не защото всички тези хора са лоши дипломати или защото всички те са жалки доносници (ние не сме чели техните досиета), а защото огромният процент посланици с досиета (теса почти пет пъти повече от бившите служители на ДС, които днес работят в ДАНС) на практика делегитимира външното министерство точно когато България има сериозен имиджов проблем в ЕС. За хората (българи и чужденци) вече е трудно да разберат кое министерство е външно и кое вътрешно.

Кризата във Външно е пряк резултат от чудовищната безпринципност на политическата класа и си мисля, че президентът повече от всеки друг носи отговорност за създалата се ситуация. Предишното мнозинство, доминирано от БСП, гласува закона за отваряне на досиетата. И всички се съгласиха, че съпричастността към ДС е проблем. Ако президентът не е бил съгласен с това, то е трябвало да реагира тогава. Ако президентът наистина вярва в индивидуалния подход (нещо, с което бих се съгласил), то трябваше да изиска и да се запознае с досиетата на предлаганите за посланици и да поеме политическата отговорност за всяко от тези назначения. Това щеше да е честно, но не това се случи.

След като законът беше приет и се знаеше, че имената на посланиците с досиета ще бъдат огласени, започна ударно назначаване на такива посланици. Резултатът е делегитимация на българската дипломация и разрушаване на живота на много от тези хора, които днес президентът така трогателно защитава.

- А според вас кого ще подкрепи общественото мнение по посланическия казус - правителството или президента?

- Президентът няма как да спечели от този скандал. Антипосланическите настроения се вписват естествено в цялостното недоволство от елита. В представата на хората посланик е човек, който е бил добре преди, добре е и сега; не прави нищо, но го прави в чужбина и децата му отдавна не живеят тук. Прибавате и успеха на филма "Мисия Лондон" и нескритото желание на следващото поколение дипломати запромяна и ще разберете защо президентът Първанов няма как да спечели от посланическия скандал.

Правителството ще получи обществена подкрепа за отзоваването на посланиците, но големият проблем е кои ще бъдат техните наследници. Защото в крайна сметка правителствата се оценяват не по уволнените, а по назначените.

ВИЗИТКА

- 46-годишен

- Женен, с две деца

- Председател на УС и програмен директор на Центъра за либерални стратегии

- Член е на борда на Европейския съвет за външна политика. В този борд е заедно с личности като Марти Ахтисаари, Хавиер Солана, Йошка Фишер, Тимъти Гартън Еш

- От април 2004 г.е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите

  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си