С проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
- Проф. Игнатов, идеята ви да намалите учебното натоварване на децата ще ви “реабилитира” пред тях след твърдия отказ да удължите зимната ваканция. Но международните изследвания не нареждат българските ученици сред отличниците.
- Нашите деца са претоварени и образованието им е високотеоретично. Не показват добри резултати, когато ги изпитват на приложимост на знанията. А искаме да живеят в интерактивна среда и обучението да бъде практически насочено. Ако сега съотношението нов - стар материал е 80 към 20, искаме да стане 60 към 40. Средно с 50% намаляваме теоретичния натиск върху мозъчетата на учениците. За сметка на това те ще бъдат принудени сами да добиват тези знания и да се търси практическата приложимост.
Ако говорим например за символисти в литературата, при нас сега е: хайде да изучим всичките, за да научим какво е символизъм. По-добре да се изучат двама-трима, но да се усвои методът, така че ученикът, попадайки на такова произведение, да разбере, без да го е зубрил, че е от този раздел.
Имаме и голям проблем със синхронизирането на това, което се изучава. Оказа се, че по физика учат нещо в 6-и клас, което в математиката излиза в 9-и.
Целта е да преминем към повишаване на практическото приложение на това, което знаят. Теоретично може да знаят много неща, но се оказа, че елементарни тестове на PISA (изследване на умението на ученика да работи с информация) не могат да решат. Разтоварването няма да е за сметка на качеството.
- Пренаписахте ли закона за училищното образование?
- Предстои представяне на основната рамка и през март-април трябва да влезе в Министерския съвет.
- Какво го различава от съществуващия?
- Най-важното е акцентът да падне върху практическата грамотност на децата. За да може, като завършат, да имат увереност, че държат инструмент за справяне с проблемите. Предстои и преглед на всички държавни образователни изисквания.
- Обявихте, че четете сегашните учебници за бисери, имате ли любим?
- "Най-гениалният", който не мога да изхвърля от главата си, е: морето е солено, защото в него е разтворена морска сол. Чудя се, ако е готварска, дали ще е солено?!
- Кога ще има нови учебници?
- Минимум година и половина след като се приеме законът.
- А нови ваканции?
- Децата, които бяха тук за обсъждане на ваканциите, се изненадаха, че имат 184 дни почивка в годината. Някой им беше внушил, че имат малко ваканция. Истината е, че първият учебен срок е дълъг и в това тъмно време е хубаво около 1 ноември да имат малка ваканция.
Проблемът обаче е, че ако преместим първия учебен ден на 1-и, на 6-и пак има почивен ден заради официалния празник. Освен това 15 септември вълнува сърцата на няколко поколения. Не съм убеден, че тази промяна ще влезе веднага в новия закон. От друга страна, 3 месеца лятна ваканция всъщност са колкото цял учебен срок. Така всички навици изчезват и децата изпадат в стрес, щом дойдат в училище. Предстои обсъждане.
- А обсъждане на отношенията между държавата и академиците?
- Мисля, че напрежението между правителството и академичната общност се насажда изкуствено. След последните 3 часа разговор преди дни проблемите не изчезнаха, има ги, но се оказа, че няма неразрешими и в никакъв случай не сме във война с академиците.
Основният проблем е следният: в началото на 90-те години имаше една реклама "Светът се променя, следвайте го". Докато нашето мото вече е "Светът се променя, да направляваме промените". Всъщност затова беше и тази среща - да направляваме промяната в превръщането на България в по-добро място за живеене. Повдигна се въпросът за съдбата на докторантите, защото намалява броят им. Трябва да мислим за законодателни промени, които да стимулират придобиването на докторската степен. В момента има 13 академици на щат в академията, други 15 са на щат на други места. А те са много повече, само на срещата бяха 90 души. Тези хора в очите на българското общество са едни пенсионери, които имат високи пенсии. Тази конструкция може да съществува в монархично или в тоталитарно общество, където се изграждат такива номенклатури. България обаче вече не е такава. Ние се нуждаем от промяна.
- Как я разбирате?
- Този корпус от академици и член-кореспонденти е част от елита на българската наука. Той трябва да се превърне в активен консултативен орган, който да обсъжда проблеми на нашето обществено развитие, да се произнася, да дава мнение, съвети. Става дума за чувствителни хора, почтени, много от тях с голям принос в науката и изкуствата.
- Учени твърдят, че науката ще стане ведомствена, ако институтите са на подчинение на министъра.
- Няма да е така. В този закон се казва, че има академия. Тя се състои от академици и член-кореспонденти. Те си имат Общо събрание, което избира председателя на академията. Институтите са част от академията. Разликата е, че академията вече не упражнява административна и финансова опека над тях. Те получават по-голяма финансова самостоятелност, имат бюджет и го получават от Министерския съвет. По същия начин ще се финансират и университетите. Те не са ведомствени, нали? Ако е истинска и активна, академията ще инициира постоянно някакви научни форуми. Ще се канят учени от чужбина. На базата на имотите ще се създаде фонд за подпомагане на млади учени и т.н.
- Има недоволство и в университетските среди, кога рейтингът ще донесе повече пари на по-добрите вузове?
- Някоя катедра като затворено общество си мисли, че е най-добрата. Оказа се, че не е, и оттам плъзна недоволство. Университетът Х пък казва: ние сме най-добри по престиж, пък ето че не сме първи. Проиграни са 7-8 критерия от тези, за да се постигне формулата за по-добро финансиране. То ще бъде обвързано с първото място на съответното професионално направление, с броя преподаватели и брой студенти. Ще заработи от лятото.
- Приключиха ли проверките за корупция в университети?
- Нещата са в ръцете на специализираните органи. Случилото се говори за разпадане на ценности в моралната сфера.
Не мога да си представя някой в Оксфорд да си плаща за вземане на изпит. Защото там, като вземеш дипломата, наистина скачаш с един трамплин и заемаш друга позиция.
Министерството противодейства на тази корупция с всички средства. Въпросът е дали университетската среда е толкова зряла и жива, че сама да противодейства. И студентите. Те разказват различни истории. Като им поискаш конкретните сведения, не казват, което означава, че те също са играчи в това поле.
- Те често се оплакват, че преподаватели ги карат да изкупуват учебниците им. Недоволстват и от това, че професори настояват да работят по теми, по които те защитават авторски труд.
- Не знам кой е този преподавател, който разчита на студентска намеса за изследването си. Иска се професионално наточено око. Не зная, но това говори лошо за преподавателите. Какъв е този преподавател, какво е това негово достойнство да принуждава хората да му купуват учебника! Той се купува, ако си написал добър труд. Имаме сведения също, че се подписват на екземпляра, та друг студент да не мине с него. Това е неприемливо. Това е част от 20-годишния разпад на всякакви ценности.