Моят съвет към Първанов е да бъде морален коректив, а не политик

https://www.24chasa.bg/Article/747540 www.24chasa.bg
СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Hа 12 януари историчката Искра Баева навърши 60 г. Като всеки рожден ден, го отбеляза и с родата, и с 20-ина стари и верни приятели, които събира вкъщи. "За разлика от елита обикновените хора много малко се събират вече освен в тесен кръг и по много важни поводи. От медиите оставам с впечатление, че представата на българите за празник все повече се свежда до това да се напият и да се сбият", казва с горчивина Баева.

- Госпожо Баева, как изглежда светът през погледа на историк с житейски опит като вашия?

- С възрастта на хората все повече им се иска да живеят не в интересни, а в спокойни и организирани времена. Никога не съм предполагала през 1989 г., когато всички бяхме в еуфория и се радвахме на ставащото, че преходът ще трае толкова дълго и ще доведе до тези резултати. Мислехме си, че до 5 г. България ще се превърне в една подредена западна държава, а виждаме, че не само не е така, а става все по-нервно и неуредено. Лошото е, че този процес не е само в новите демокрации, а и в другите държави. Човечеството се развива в тревожна посока, която бих нарекла изживяване на традиционната парламентарна демокрация и настъпване на популистка демокрация, в която всеки може да участва, включително и със сила, ако нещо не му харесва. Вижте в САЩ - стрелят по хора само защото мислят различно.

- Защо групата интелектуалци от "Клуб 1 ноември" сте избрали за своя кауза борбата с глупостта и простотията?

- Причините за това изглеждат очевидни, особено в светлината на заливащите ни СРС-та и други подслушани разговори. Нима това, което чуваме в тези разговори, не говори първо за простотия, а после и за глупост? Да не говоря за възприемането на корупцията като саморазбираща се част от бизнеса.

"Клуб 1 ноември" се опитва да припомни на обществото, че има духовна сфера, в която ценностите са различни от тези на консуматорското общество. Че образованието, книгите, читалищата, филмите, театрите, оперите не са пазарен продукт, а нетленни ценности, които могат да накарат хората да отвърнат поглед от парите, къщите, миските и т. н., за да го обърнат поне за малко към възвишеното, духовното, към вечния въпрос защо сме на този свят.

- Промяната на ценности как влияе на политиката?

- Вече се отразява. Политическият разговор е за неща, които се отнасят до битието на съвременното консуматорско общество - кой колко е купил или реализирал. Хората вече имат много прагматични очаквания и цели. Явно няма заплащане, което да е достатъчно, желанията нямат граници. Корупцията никъде по света не е прекратена. Единственият начин да се ограничи е чрез строги правила и наказания - това, което донякъде са постигнали в Европа и САЩ.

- Прагматичните очаквания на хората как ще бъдат разчетени от политиците? Те вече ще излизат с много конкретни програми?

- Нищо подобно! Ще правят това, което правят и сега - все повече ще гледат на политиката като на възможност да реализират свои собствени материални цели. В годините на прехода след БКП, която беше носител на миналото и изглеждаше свързана с корупцията, дойдоха нови сили, но много бързо, ама много бързо показаха доста лоши рефлекси. Миналата година за трети път дойде изцяло нова сила - ГЕРБ, и то под знамето на възмездие над облагодетелствалите се от прехода, възстановяването на морала и изчистването на корупцията. А само за 1,5 г. започнаха да излизат корупционни скандали, свързани с интереси.

- Скандалът с изтеклите СРС-та подкрепя ли това?

- Да, даже по-лошо - показва не толкова корумпираност, а пълна деморализация на обществото.

- 30% нямали нищо против да ги подслушват.

- Това са най-твърдите привърженици на Бойко Борисов, които сляпо следват това, което той каза - че няма нищо лошо да бъдат подслушвани и министрите, защото това е начинът да поддържаме морал. При нормален човешки морал тези, които крадат и лъжат, са изключение. То трябва да бъде контролирано и наказвано. Но с приемането на подслушването ние фактически заявяваме, че всички хора са корумпирани и неморални и единственият начин да ги контролираме и да има някакво приличие е да ги подслушваме.

- Има ли разлика между сегашното подслушване със СРС-та и някогашното слухтене на ДС чрез агенти и доносници?

- Разликата е в това, че тогава ставаше дума за политика - да се контролира и крепи политически системата, а сега е заради икономически интереси.

- Трябваше ли да се вадят имената на агентите на ДС сред посланиците?

- Това е плод на закона, добър или лош, той трябва да се спазва. Моята лична позиция е категорична - обществото ни няма полза от това ровене в мръсното бельо на миналото.

Но законът беше приет от тройната коалиция в този му вид. Той е така направен, че нямаше как това да не се случи. Въпросът е защо се стигна до този характер на закона. Причината според мен е в действия на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който извади подборно няколко досиета, сред които на Георги Коритаров, на Ангелина Петрова, и се опита да ги използва с политически цели. Тази първа стъпка доведе до следващите. Петков зададе посока, от която няма връщаненазад. Продължавам да смятам, че ваденето на досиета - от определена длъжност нагоре и в определени служби доста масово, но все пак определени - не повишава морала на обществото. Защото, първо, се създава поредна линия на разделение - едните такива, другите онакива. Второ, законът не прави никаква разлика между жертви и тези, които са ги вербували, между щатни и нещатни сътрудници, между доносници и сътрудничилите по друга линия. Смятам, че всеки случай трябва да бъде преценяван поотделно и съобразно това дали конкретният човек е навредил на околните или на държавата, или самият той е жертва. В закона не трябваше да бъдат включени военното, външното и научно-техническото разузнаване.

- Наскоро беше реанимирана и темата за забогатяването в началото на прехода. Не били раздавани куфарчета с червени пари, ами Андрей Луканов "назначил" милионери.

- Категорично смятам, че начинът, по който се създадоха новите капитали в България, е дълбоко неморален.

Механизмът не е напълно ясен, но със сигурност е свързан с процеса на приватизация на държавното имущество. И е така във всички източноевропейски страни, включително Русия. Не е важен размерът на капитала на олигарсите, а начинът, по който е натрупан този капитал, и влиянието, което този човек оказва върху обществения и политическия живот. У нас в началото на прехода БСП вероятно е дала тласък на някого, но оттам нататък приносът за създаване на такива незаконни капитали е на цялата политическа класа.

Но никой не може да върне заграбеното на хората, това просто няма как да стане. Няма такъв механизъм нито със средствата на съда, нито на полицията. Единственото, което на хората им остава, е да вярват, че някой ще накаже незаконно обогатилите се.

Управлението на ГЕРБ дойде с такъв лозунг и съществува благодарение на тази сляпа вяра у хората, на която няма как да бъде отговорено, но и няма как да бъде поддържана по друг начин освен с реанимирането на подобни теми.

Управлението ще устиска до края на мандата, но не защото управлява много ефективно, а защото няма алтернатива. Тъжен извод.

- Проектът на Първанов АБВ не е ли алтернатива?

- Не мисля, той е просто един опит за помирение. В този проект е заявено, че няма ляво и дясно, а всички се обединяват центристки. Това е опит да се създаде една обща политическа сила, която да представлява всички обществени тенденции и която да стане водеща. Но това в България не е реалистично да се случи, защото основният елемент на демокрацията, която и ние изповядваме, е плурализмът, наличието на различни политически сили, които се борят помежду си и дават алтернативи на гражданите. А и обединението предполага различните политици да се откажат от своите виждания, но тогава те ще загубят легитимност в очите на обществото. Проектът АБВ не може да се състои във вида, в който е замислен.

- Сбъркан е в същината?

- Не ми е удобно да го кажа, но да, според мен е точно така. Той прилича по-скоро на някаква обществена формация, на фондация, а не на политически проект. Независмо дали ще излязат със заявка за участие в реалната политика, максималното, което могат да постигнат, е да се превърнат в една от политическите партии. Но тогава ще се принудят да изберат някаква политическа тенденция. Ако не, ще останат в центристкото пространство, опитвайки се да обединят всички, но това не би могло да привлече достатъчно много хора.

- Какво е бъдещето на Първанов?

- Той е напълно реализиран политик, може би най-ясно реализираният в съвременния политически живот. Според мен ще се занимава с това, с което се занимават бившите президенти - фондация, организиране на конференции, изследвания, срещи, лекции. Може да пише спомени. Не знам дали ще му е достатъчно, но това е, което го чака според мен. И мисля, че това е съвсем нормално. Всичко друго е по-скоро вън от нормалното. Петър Стоянов, нали си спомняте - стана лидер на СДС и това беше пълно фиаско. Моят най-приятелски съвет към Първанов е да тръгне по нормалния път за един бивш президент. Той може да бъде много полезен на страната, но не с участие в политиката, а с такава дейност, превръщайки се в някакъв морален коректив, като дава оценки, прави изследвания и инспирира дейности, полезни за България.

- Защо нямате мобилен телефон?

- По принципни съображения. Наблюденията ми показват, че ускоряването на комуникациите в обществото съдейства за безотговорността на хората, защото знаят, че всеки ангажимент може да бъде отменен в последния момент само с едно обаждане. Това лишава от възможността да се програмира времето, а аз знам седмица напред по часове какво ще правя. Така се върши много повече работа. А и историкът се нуждае от спокойствие, за да севглъби в документите и да не бъде прекъсван. Телефонът ни поставя под постоянен контрол, защото сме откриваеми навсякъде по всяко време. Човек се нуждае от свободата да знае, че няколко часа може да не бъде безпокоен.

  • Ужасните дежавюта продължават със заплахата от ядрено унищожение

    Ужасните дежавюта продължават със заплахата от ядрено унищожение

    След като три години живяхме в дежавю на Черната чума, сега ни се връщат още два мрачни периода от най-новата история на човечеството. Карибската криза и аварията в Чернобил. Украйна праща войски в заразените райони около Припят, за да защитава саркофага на атомната електроцентрала от евентуален саботаж и нахлуване от страна на Русия
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо