Ден след като публикувахме разследването за неразкритото отвличане на шампиона по културизъм Димитър Йовичин, в редакцията се обади Цветан Мишков от родното село на жертвата Доспей, за да обясни, че е бил несправедливо задържан по същия случай на 20 декември миналата година.
"24 часа" научи, че след ареста 38-годишният мъж е бил разпитван и на детектор на лъжата. Тестът показал, че той лъже, че не е участвал в организацията по похищението на Йовичин. Цветан Мишков обаче е бил освободен поради липса на доказателства.
Днес той и съпругата му Ани твърдят, че са набедени, защото Мишков е основен свидетел по друго дело за отвличане, побой и грабеж. Двамата не пожелаха да бъдат снимани за интервюто, но предоставиха запис на охранителните камери от къщата си от деня на обиските там.
- Разкажете ми за акцията на 20 декември?
Цветан Мишков: На 20 декември сутринта към 8 часа още бяхме в леглото. Срещу нас има телевизор, на който 4 охранителни камери показват какво се случва около къщата. Къщата е голяма, но е недовършена. В нея живеем три семейства, като всяко ползва по една-две стаи.
Точно се приготвяме да ставаме, когато виждаме как отпред спират четири коли. От тях наизлизаха маскирани. И друг път сме имали обиск, но този път много се уплашихме - решихме, че са ни пратили баретите.
Показах се на прозореца и им казах, че слизам. Тогава един от цивилните викна: "Айде слизай, бе, цял ден ли ще те чакам?!" Спуснах се бързо долу и тъкмо хващам дръжката, за да им отворя, и те разбиха и направо ме сгазиха долу на плочките с викове: "Лягай бе, мършо!" Не очакваха такова посещение, защото не съм направил нищо. Хвърлиха ме на плочките и аз им казах на тези, маскираните с автоматите, че в къщата има деца, да не ги уплашат.
- После какво се случи?
Цв. М.: После не знам, защото аз си останах да лежа на пода.
Ани Мишкова: Вратата на спалнята се отвори и се показа един маскиран човек с автомат. Аз бях по нощница, детето ни лежеше на леглото. Човекът отсреща с автомата извика: "Не мърдайте!"
Аз му казах: "Спокойно. Това е дете. Не го стряскайте." Те разбиха почти всички врати в къщата. Това, което се случи на нас, се е случило и на другите две семейства. След това влязоха и цивилни, представиха се и започнаха обиск.
- Какво иззеха те по време на обиска?
А. М.: Иззеха личния ми телефон, този на мъжа ми. И две-три радиостанции.
Цв. М.: За тези радиостанции аз съм приложил всички документи. Аз съм радиолюбител, изкарал съм курс. Ползваме ги обаче за лов. Всички от дружинката имат по няколко.
Вече минаваше много време, аз си лежах на пода, но никой от дошлите не ми се представи, че е полицай. Имаше един дознател Кирчев с куфарче. Казах му:
"Нахлувате в къщата ми 10-12 души с маски, с оръжие, разбивате врати, а аз не знам какви сте!"
И тогава вече той извади някаква служебна карта и буквално ми я опря в носа, за да видя кой е.
- Какво последва?
Цв. М.: Влязоха навсякъде вътре, разбутаха всичко...
А. М.: Попитах ги какво търсят, а те ми казаха: "Незаконни неща. Голямо количество пари, незаконно оръжие, компютри."
Цв. М.: Аз веднага им казах, че от тези три неща вкъщи нямаме нито едното. Те в крайна сметка от нас взеха само мобилните телефони и радиостанциите, имаше и малко пари, но не ги взеха. Между другото поемните лица, които водеха, бяха полицаи - не знам дали това е редно.
- Колко продължи обискът?
Цв. М.: Около десет часа обискът приключи и те поискаха да им отворя оказионния магазин в Самоков. Те нямаха разрешително, но аз реших доброволно да им отворя, за да не си мислят, че крия нещо.
- Иззеха ли нещо оттам?
Цв. М.: Взеха 37 телефона, които си стояха на витрината за продаване.
А. М.: Към 12,30 ч аз ги попитах дали съпругът ми е задържан. Казаха ми, че не е, но ще го водят в ГДБОП в София на разпит. Часове по-късно чакахме пред сградата на ГДБОП. Там питах какво се случва и един мъж да ми каже, че Цветан ще бъде обвинен в тежко криминално престъпление. На адвокатката не й позволиха да влезе.
- Какво се случи в ГДБОП?
Цв. М.: Докараха ме ГДБОП. Може да се каже, че след грубото отношение при ареста после всичко беше наред. В ГДБОП ме вкараха в един офис, там едно момче ме пита дали искам кафе, или вафла, пита ме дали знам за какво са ме извикали. Аз си стоях дълго в тая стая с табелка на дрехите "Посетител".
После вече ми казаха, че съм бил приятел с Димитър Йовичин, и искаха да им кажа нещо за него. Обясних им, че след изчезването му са ме викали в полицията в Самоков и повече от това, което казах тогава, не мога да им кажа.
- Какво разказахте след изчезването на Йовичин?
Цв. М.: За последната ни среща. Няколко дни преди да изчезне. Той ме беше търсил, но аз бях по гората на лов. Като слязох в Доспей, му се обадих по телефона. Той поиска да го взема от тях с колата, за да пием кафе.
- За какво си говорихте?
Цв. М.: Аз си имах проблеми с един циганин, на когото бях дал пари. Димитър ми помагаше да си ги взема. Този циганин беше лихвар. Но аз парите му ги дадох без лихва. Говорихме си за това с Димитър. После го закарах до тях. След няколко дни, не помня точно, ми се обади приятел и ми каза, че Димитър бил убит по пътя за Боровец.
Тогава разбрах, че е изчезнал. Вечерта му звънях по телефона, но Димитър не вдигаше.
- Аз разбрах, че вие сте последният човек, който е говорил с него по телефона...
Цв. М.: Не помня такова нещо. Говорих с него няколко дни преди това.
- Какво се случи след разпита в ГДБОП?
Цв. М.: После ме закараха в МВР болница, за да установят дали съм здрав. И след това ме отведоха в Пето РПУ, където изкарах вечерта. На следващия ден около 13 часа ме взеха и пак в ГДБОП. Вече минаваха повече от 30 часа, без да имам достъп до адвокат. В ГДБОП пак ме вкараха в една стая, изпих 4-5 кафета. Дойде един мъж и ме пита: "Как спа?" Казвам му: "Ами както може да се спи на дървени пейки."
След това ме закараха с една кола в следствието, където ми взеха проби за моята миризма. Там за първи път на 36-ия час от ареста видях адвокатката си. Тя обаче не беше пусната да ме види, а влязла уж да види някакъв следовател и ме срещна в коридора.
Там следователят ме пита: "Знаеш ли мотопистата над Доспей?" Казвам "да". И той пак: "Оттам много добре се вижда селото ти Доспей." Отговарям му: "Да, знам, вижда се добре." И той: "Е, ти скоро няма да можеш да го видиш!" Малко след това ме пуснаха, но ми казаха на следващия ден в 9 часа да бъда в ГДБОП.
- На другия ден какво се случи? Заведоха ли ви на разпит на детектор на лъжата?
Цв. М.: Да, на следващия ден ме заведоха. Влязох при някакъв психолог с дълга коса, вързана отзад. Задава ми някакви въпроси.
- Какви например? Трябва да са били свързани с отвлечения Йовичин...
Цв. М.: Да. Пита ме дали съм участвал в отвличането на Димитър Йовичин, знам ли къде е закопан той? Отговорих на всичко.
- И какъв беше резултатът?
Цв. М.: На мен никой нищо не ми е казал.
- Аз научих, че разпитът ви на детектор на лъжата е показал, че лъжете за това, че не сте участвали в организацията по отвличането на Димитър Йовичин...
Цв. М.: Имаше и такъв въпрос наистина - дали съм организирал отвличането. Аз само съм разговарял с този психолог. Питах го дали това нещо може да се манипулира и той не ми отговори.
- Това няма значение. С опитен специалист детекторът на лъжата не може да бъде манипулиран...
Цв. М.: Аз съм обяснил, че съм последният човек, който може да иска Йовичин да бъде отвлечен.
- Вие занимавате ли се с лихварство?
Цв. М.: Не, имам оказионен магазин.
- Димитър давал ли ви е заем срещу лихва?
Цв. М.: Давал ми е, но много отдавна. През 2003 г. Върнал съм му парите и след това не съм вземал.
- Вие в какви отношения бяхте с него?
Цв. М.: Бяхме в добри отношения аз и още едно момче от цялото село.
- Как си обяснявате тогава тези арести?
- Ц.М.: Има всякакви слухове. На мен са ми разказвали, че Димитър е изплувал от някакъв язовир, че е видян в Гърция, че са го видели в центъра на София.
- Да, но все пак защо точно вас ви задържат?
Цв. М.: Всичко е заради една силна вражда с Емилио Младенов от селото. Той беше отвлякъл няколко момчета. Едното го беше закачил да виси от телфер със закопчани ръце в белезници. Полицията ги издирваше като изчезнали 24 часа. Накрая полицията ги намери в офиса му. Добре че ги намериха, иначе той сигурно щеше да ги убие и да ги хвърли някъде.
- Вие какво общо имате с тази история?
Цв. М.: Аз съм свидетел на последвалото дело срещу Емилио. Случаят с него е много известен - имаше репортажи по Би Ти Ви и по Нова телевизия. За това отвличане и за грабежа на телефоните на тези момчета Емилио получи 5-годишна присъда. Сега чака решение на втора инстанция.
А. М.: Мъжът ми е основен свидетел по това дело срещу Емилио и откакто това се случи, започна тормозът срещу нас.
Цв. М.: Аз си бях преди един обикновен горски работник с гатер. Подавал съм сигнали срещу горската мафия, но предишното правителство не направи нищо. Правиха репортаж по случая от една телевизия, но не го излъчиха. Някой ден ще дойде правителство, което не е корумпирано, и ще разследва този случай.
- Какво друго ви се е случило?
Цв. М.: Скалъпиха ми дело за кражба и лежах 4 месеца в ареста. Отивам в Дупница да си купя джип с пари, които съм изтеглил като кредит срещу ипотека дни по-рано, и там, вместо да ме посрещне един познат, ме арестува полицията. Циганка свидетелства, че ме видяла пред вилата на близък приятел на Емилио в 12 часа в деня, когато оттам били изчезнали много пари и два килограма злато.
Така излязох крадец. А в този ден и час, за който свидетелства циганката, аз съм в компанията на трима полицаи и жените им при кмета на село Пчелин с моята съпруга. Дори отиваме на стрелба, защото жена ми караше курс за ловец, и това е описано в книгите на стрелбището.
Аз обаче само по показанията на тази циганка лежах 4 месеца и 24 дена в ареста на следствието и в затвора в Бобов дол и накрая прокурорката ми каза: "Ами съжалявам, станала е грешка...", и ме пусна. Тази грешка не можа ли да се види в самото начало? Сега съдя държавата за този тормоз.
- Как си обяснявате тази конспирация срещу вас?
Цв. М.: С това, че съм основен свидетел по делото срещу Емилио за отвличането, побоя и грабежа над двамата младежи от селото. За тях беше много важно на първото заседание по делото аз да не се явя като нормален човек, а да бъда доведен в белезници в залата и адвокатът на подсъдимия Емилио да каже: "Попитайте го защо го водят от затвора в Бобов дол?"
- Но как се организира такова нещо?
Цв. М.: Първо, човекът, който подава жалбата за кражбата срещу мен, е приятел на Емилио и е човекът, който кара джипа с отвлечените момчета.
Второ, си запишете името Момчил Стойнев. Това е основният поддръжник на Емилио.
Той е неговият човек в полицията. Беше началник на Криминална полиция в ОД - София, а сега е в ГДБОП.
Емилио успя да плати, за да уволнят и един много честен полицай - Пламен Груев, който се опита да го уличи при отвличането.