Шарките са инфекциозни заболявания, в клиничната картина на които водещ е обривният синдром. Причинители са главно вируси и по-рядко (скарлатина) бактерии. Засягат деца и неболедували като деца възрастни, при които протичат по-тежко. В страни с умерен климат пикът е през зимата и пролетта.
Варицелата
се причинява от варицела-зостер вирус, принадлежащ към групата на херпесните вируси. Протича с типичен мехурчест обрив на 3 - 4 вълни. Всяка е съпроводена с повишаване на температурата и общо неразположение. Обривът има характерно развитие: червено петно - пъпка - мехурче - гнойно мехурче - коричка. Задължително ги има по окосмената част на главата. Предаването е по въздушно-капков път, при директен контакт с болния.
Едно от най-заразните заболявания
Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 1-2 дни преди обрива и до завяхването на всички мехурчета, обикновено 9 -10 дни. Остава траен доживотен имунитет. 10% от възрастните нямат антитела, т.е. не са боледували. Усложненията са най-често от страна на дихателната и нервната система. Предпазването е с ваксина. Имунизацията е задължителна в САЩ и много страни от ЕС. У нас ваксината все още не е дори в списъка на препоръчителните.
Морбили
е остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване. Характеризира се с висока температура, хрема, кашлица, зачервяване на очите и разпространяващ се от главата към тялото и крайниците обрив по кожата. Заразяването става по въздушно-капков път. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди обрива и 4-5 след това. Започва с бързо покачване на температурата и възпаление на очите, носа, гърлото и ларинкса, съпроводени със суха, дрезгава кашлица. От носа се отделя обилно бистър секрет, който скоро става жълтеникав или кръвенист.
Ноздрите и горната устнасе разраняват и често отичат. Клепачите са подути и слепнали от гноевидни секрети. Малко преди появата на обрива по лигавицата на вътрешната страна на бузите се откриват характерните бели или белезникави петна върху зачервена основа (петна на Коплик). Обривът се появява 3 до 5 дни след появата на първите симптоми. Започва зад ушите и отстрани на врата и прогресира от главата надолу към раменете, туловището и крайниците. Съставен е от леко надигнати яркочервени петна с различна големина (2-5 мм) и кръгловата или неправилна форма.
Петната често се сливат. Обривът започва да избледнява след 3-4 дни, приблизително по реда на появата си. На мястото на избледнелите петна остава жълтокафеникава пигментация, която се задържа до 2 седмици. След преболедуване остава траен имунитет. Усложненията са пневмонии и менингоенцефалити. Неприятно късно усложнение е подострият склерозиращ паненцефалит, който връхлита няколко години след шарката, протича тежко и обикновено завършва летално.
Специфично лечение за самия вирус няма. Предпазването у нас се осъществява с трикомпонентна ваксина за рубеола, морбили и заушка, прилагана на 13-месечна и 10-11-годишна възраст. Правилно проведената имунизация срещу морбили осигурява доживотен имунитет. Миналогодишната епидемия се дължеше на пропуски в имунизацията главно сред компактни групи.
Рубеолата
се причинява от РНК вирус от групата на тога вирусите. Предава се по въздушно-капков път. Инкубационният период е до 23 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди и след появата на обрива. Първите признаци са като при която и да е остра вирусна инфекция. Характерно е увеличението на лимфните възли на шията и в тилната област. На втория ден от началото на заболяването се появява обрив по лицето, тялото и крайниците. Той се състои от дребни и средни по големина леко надигнати червеникави петънца, които обикновено не се сливат.
За няколко дни настъпва пълно спонтанно оздравяване. Усложненията са крайно редки. В извънепидемична обстановка клиничната диагноза е трудна и в повечето случаи погрешна. При заразяване на бременни през първия триместър вирусът причинява тежки увреждания на плода - конгенитален рубеолен синдром. Лечението е симптоматично. При заболяване на бременни е показано прекъсване на бременността, особено в ранните й етапи. След преболедуване се развива доживотен имунитет. В държавите с неимунизирано население рубеолата е предимно заболяване на детството, докато при добро имунизационно покритие случаите на рубеола са основно в юношеска и зряла възраст. У нас през последните години няма доказани случаи на рубеола.
Скарлатината
е една от формите на стрептококовата болест. Протича с висока температура, болки в гърлото, повръщане, главоболие, обща отпадналост, характерен дребнопетнист обрив и признаци на капиляротоксикоза - подчертаване на кожните гънки и кръвонасядания при натиск. Причинява се от бактерии - бетахемолитични стрептококи от група А. Тяхната клетъчна стена съдържа няколко типово специфични протеини с антигенни свойства, най-важен от които е т.нар. М-протеин. Според различията в този протеин се различават над 80 серотипа стрептококи. За да се развие скарлатина, бетахемолитичните стрептококи от група А трябва да произвеждат и поне един от трите вида екзотоксини (А, В или С), които причиняват обрива.
Скарлатината е сравнително слабо заразно заболяване - нужен е близък и продължителен контакт. След прекарана скарлатина се изработват антибактериални и антитоксични антитела. Повторна инфекция със същия серотип стрептокок е невъзможна, тъй като има наличие на съответните специфични антибактериални антитела.
При заразяване с друг серотип, произвеждащ екзотоксин стрептокок, с който организмът не се е срещал и срещу който няма съответните антибактериални антитела, може да се развие друго стрептококово заболяване (ангина, фарингит), но не и скарлатина, тъй като вече има изработени антитоксични антитела. Рано започнатата антибиотична терапия може да доведе до бързо унищожаване на бактериите и невъзможност за изграждане на имунитет - както антибактериален, така и антитоксичен. При липса на достатъчно висок титър на антитоксични антитела е възможно повторно заболяване от скарлатина. Диагнозата е основно клинична, а не микробиологична, т.е. наличието на стрептококи в гърлото не означава непременно скарлатина и не е основание за започване на антибактериално лечение.
Доц. АТАНАС МАНГЪРОВ