МВР шефове излишно нагазиха в личното пространство

https://www.24chasa.bg/Article/755773 www.24chasa.bg

С психолога Иван Игов разговаря ЖЕНЯ МИЛЧЕВА:

- Г-н Игов, роднините на сем. Шефкет се възмущават, че за живота им били изговорени и изписани небивалици.

- В нашата държава не само се подслушва повече, отколкото трябва, но и се говори повече, отколкото трябва. И то от хора, които не са компетентни. С това се навлиза в личната територия на гражданите, дават се оценки за среда, преживяния и т.н., които могат да доведат до трайни последствия.

В конкретния случай министър Цветанов цитира думи на момчето, казани пред следовател, като мотив за престъплението, без да си дава сметка, че тези думи може да са плод на въображение или на болестно състояние, при което момчето разказва своите фантазии, а не реалните обстоятелства и ситуации. Разпространяването на тези мнения предизвиква у хората усещането, че престъплението е извършено заради лошо възпитание, жестоко отношение от страна на родителите - нещо, което в дадения случай не е истина. Можете да си представите какво преживяват роднините и близките в момента. Мисля, че поне едно извинение им се дължи.

- Министър Цветанов не цитира ли това, което е научил от психолозите, работили с момчето?

- Не, става дума за следователи. Дали те са с психологическо образование, честно казано, се съмнявам, защото имаше проява на некомпетентност.

Разбирам каква е ситуацията - в сравнително малък град става ужасно престъпление, каквото не се е случвало, има огромно напрежение сред хората и, първо, за да се успокои общественото мнение, а второ - за да се каже "ето ние колко много работа вършим", се дават излишни и прекалени разяснения.

Спокойно можеше да се каже само, че е разкрито престъплението, че при него става дума за личен или междуличностен проблем в семейството. Толкоз! Съмнявам се дали веднага трябваше да се каже и кой е извършителят. Обаче да се обясняват мотиви, и то по начин, при който те изглеждат неоспорими, докато може да става дума за болестно състояние, за едно болно въображение или за въздействието на наркотици или алкохол - това е навлизане в лично пространство.

- Какво имате предвид под "болестно състояние"?

- По моя информация в последно време при момчето се е проявявало всичко това, което описва една психотична симптоматика, която е започнала да се разкрива.

Първо, момчето е започнало да се затваря, загубило е контакт не само със семейството си, но и с връстниците и приятелите си; охладняло е към семейството си, започнало е да се държи необяснимо грубо с роднините си; рязко си е развалило успеха в училище; започнало е странни изказвания ни в клин, ни в ръкав, които не съответстват на ситуацията, в която са правени, за това какво ще прави в бъдеще, как ще учи медицина и ще отиде в чужбина. Това веднага би трябвало да насочи вниманието, че с момчето нещо се случва, но дълго време никой не е забелязал тези състояния. Те се усещат като огромно вътрешно напрежение, когато си на границата на полудяването.

Напрежението идва от това постоянно да се чувстваш на границата между реалния свят и своите фантазии. Това напрежение може да доведе до страховити реакции. "Отварянето" на клапана се проявява различно - виждал съм случаи на буйство, но и на ступор. И като на училищен психолог ми се е случвало да удържам ученици, да ги вкарвам в линейки, получавал съм от тях ритници и какво ли не.

Но напрежението може да се разтовари и под формата на страшна агресия, както в случая. Няма друго обяснение за тези над 30 удара с нож, за удушаването на братчето, освен да си изпаднал в състояние, при което тези близки хора изглеждат в съзнанието ти като заплаха, като врагове, тоест по коренно различен начин от обичайното.

Става дума за болест, а не просто за състояние на моментен силен афект, което да мине и да замине. При момчето се е развивало психично заболяване, което в един момент рязко се е отворило.

Близки и роднини и децата от училището на Джуни потвърдиха, че не е имало жестоко отношение от страна на родителите, че той си е получавал подаръците, че винаги е бил облечен с хубави дрехи, а родителите му живо са се интересували какво става с него в училище.

- Смятате, че в семейството не е имало конфликт, че и под повърхността всичко е било нормално?

- Определено е имало конфликт между родителите и момчето.

Защо обаче? Представете си. До един момент имаш контакт с детето си, ти му показваш, че го обичаш, то ти отговаря със същото.

Но изведнъж забелязваш, че то започва да се отдалечава от теб, говори ти като на чужд човек, не те зачита, става прекалено мнително. Но това са етапи на болестта. И понеже ние нямаме културата да разпознаваме норма от патология (никой не ни е учил), започваме да приемаме това като лошо поведение, прояви на невъзпитание.

И какво прави родителят? Бори се за собствения си авторитет, но така усилва конфликта още повече. А той е на базата на това, че с детето е започнало да се случва нещо неясно и неразбираемо за родителите му - то е започнало да проявава симптоми на развиващо се психично заболяване.

Навсякъде по света 7-9% от хората са склонни да развият някакво психично заболяване в живота си. И в момент на личностна криза или в такъв критичен етап от развитието, какъвто е юношеската възраст, при хора, които имат такава склонност, се отваря вратата към загуба на реалност.

- Родителите си мислим, че правим най-доброто за децата си, но те невинаги го разбират така. Защо, къде се къса връзката?

- Никой не ни е учил да бъдем родители. Ние повтаряме моделите на нашите майки и бащи отпреди 30-40 г., но оттогава светът много се е променил и тези модели просто не работят. Ако родителите не разберат, че в юношеството трябва да позволят на детето си свободата неговата доминантна среда да са връстниците, правят голяма грешка.

Ако детето е прекалено ограничавано или свръхобгрижвано, възможно е то да направи това откъсване чрез бунт. Но убийство вече е патология.

- Свръхочакванията на родителя как натоварват детето?

- Трябва да осъзнаем, че децата не живеят заради родители си.

Всеки родител трябва да знае - детето му не е на този свят, за да изпълни неговите амбиции и мечти. Нито пък родителят трябва да живее заради децата си. Трябва да им даваме подкрепата си, да им "подсказваме" със съвети. Но да сме сигурни, че са щастливи, това се вижда. Най-важното не е да си известен, политик или богаташ, а да си щастлив, доколкото е възможно в живота, който живееш Не трябва да виждаш в детето си свое подобие и да се опитваш да го направиш такова. Но в случая в Кърджали не е било така.

  • Ъглошлайфът на Путин - опит да повтори салфетката на Сталин и Чърчил

    Ъглошлайфът на Путин - опит да повтори салфетката на Сталин и Чърчил

    Познавачи на Кремъл смятат, че Путин имал две-три важни амбиции. Сред тях те нареждат връщането на руския контрол върху Украйна, тоталната ерозия на НАТО и желанието му да превърне Русия в незаобиколим противник на Запада. Ясно е, че Русия търси реванш за загубата от студената война. Затова от години дрънка оръжия и анексията на Крим бе само част
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо