Христо Бойчев: В Брюксел моя премиера гледаха генералите на НАТО

https://www.24chasa.bg/Article/760048 Христо Бойчев: В Брюксел моя премиера гледаха генералите на НАТО Христо Бойчев: В Брюксел моя премиера гледаха генералите на НАТО www.24chasa.bg
СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА И РУМЯНА ТОНЕВА

Христо Бойчев е роден на 5 март 1950 г. Завършва театрознание в НАТФИЗ. Пише пиеси, които се поставят на наши сцени през 80-те години. След 1989 г. БГ театърът престава да се интересува от текстовете му, които обаче се поставят в над 40 държави по света. Наскоро осведомителните агенции съобщиха, че пиесите на Христо Бойчев са влезли в учебната програма на Нюйоркския университет.

На 27 януари Бойчев изигра представление в предаването "Екип 5" на БНТ с водещ Иван Гарелов. Писателят влезе в ролята на тайнствения човек с каскет и палто, който изнесъл записите на разговорите на премиера Бойко Борисов. "Направих го в името на истината - каза персонажът на Бойчев. - Ако някой смята, че лъжа, да дойде в това студио и да заяви, че той е изнесъл записите. Да каже: "Аз съм истинският!" и да ме осъди."

- Христо, защо те изучават в САЩ? Ти ли си най-играният български драматург там?

- Вярно е, че съм най-играният български драматург в САЩ, но там не ме водят за български. В мотивировката на Нюйоркския университет пише, че заедно с Ясмина Реза от Франция, Марк Рейвънхил от Англия и руснака Василий Сигарев сме основоположници на новата вълна в Европа, родена през последните 20 години.

Постановката на Младежкия театър по пиесата на Бойчев “Оркестър “Титаник” се радваше на голям зрителски интерес.

- Какво общо откриват американците у теб и другите автори?

- Според тях сме най-играните по света европейски драматурзи. Аз обаче освен Сигарев не виждам нищо оригинално у другите двама. Рейвънхил e скандален, дори брутален. Той нашумя преди години, когато написа Fucking and shocking. Реза е банална - преди 1989 г. като нея пишеше Драгомир Асенов.

На изложба на плакати Бойчев разглежда постери от постановки на свои пиеси.

- Къде са те играли в Щатите?

Писателят получава наградата “Икар 2002” за драматургичен текст.

- В Лос Анджелис, Чикаго, Питсбърг, Вашингтон. Играли са “Полковникът птица”, “Оркестър “Титаник”. Много трудно е да се пробие на американската сцена. Изключвам, разбира се, театрите в университетите, където изучават европейска драматургия. В САЩ от европейските автори играят само Чехов и Шекспир.

Христо Бойчев и Иван Кулеков (вляво) по време на шоуто по случай 10 години от създаването на “Ку-ку бенд”

- Продължаваш ли да се интересуваш от абсурдите в живота?

- Никога не са ме интересували. Не знам защо ме наричат абсурден автор. Поначало българската критика не знае какво е това абсурд. Да жонглираш със словото не е абсурд. Абсурд е да пишеш за безсмислието на живота. Аз също третирам тези проблеми, но не само със ситуации, а с позиция на мисленето.

- Но виж, че от пиесите ти най-много играят “Полковникът птица”, коятое най-ясна.

- Съмнявам се, че в България са разбрали тази пиеса. В България не разбраха нито една моя пиеса. У нас “Полковникът птица” я разбират като пиеса за присъединяването на България към НАТО. Не знам, като я играят в Америка и в Южна Африка, към какво се присъединяват. Не знам и в Русия към какво се присъединяват. “Оркестър “Титаник” се прие като пиеса за идването на царя в България. В Сидни се игра тази пиеса - не знам австралийците кого чакат.

- Не се ли интересуваш от политически проблеми?

- В творчеството - никога! Не смятам, че политиката може да е обект на драматургията.

- Не следиш новините, събитията?

- Следя като всеки интелигентен българин какво се случва у нас и по света. С надеждата нещата да тръгнат най-после.

- Оптимист ли си по характер?

- Няма човек, който да не носи в себе си зърното на оптимизма. Иначе ще се самоубие. Който е посегнал на живота си, не е бил оптимист. Основен императив на човека е да е оптимист. Въпреки че реалността не е такава. Заложено е да се очаква утрешният ден да бъде по-добър. Но за съжаление той се оказва по-лош.

- Сутрин как се будиш?

- Тежко. И късно. Събуждат ме чистачките на Сатиричния театър. Прозорецът ми гледа към вътрешно дворче на театъра. Чистачките идват към седем сутринта и го удрят на лафмоабет пред прозорците ми. А когато стане девет и идват останалите, те започват да чистят. За да ги видят, че работят.

- Хаотичен човек ли си? Тук, в този безпорядък на кабинета ти, ако нещо ти потрябва, знаеш ли къде да го намериш?

- Абсолютно знам кое къде се намира, откъде могат да ме подслушват!

- Подслушват ли те?

- Нека да ме подслушват! От мен няма какво да научат. Но това е модата в момента.

- Ти преди 1989 г. беше опасен писател.

- Не са ми смъквали пиеса. Но са я спирали, преди да започнат репетиции. Например “Полковникът птица”. Щяха да я започват в Театъра на армията, но я изоставиха.

- Защо?

- Защото пиесата била антинатовска. Така преди години я определи един зам.-министър на културата. Такова беше времето. А в пиесата се споменава думата НАТО. Обаче, когато я поставиха в Брюксел, беше целият генералитет от щаба на НАТО.

- Как стана това?

- Аз очаквах сред публиката да има военни. На първата премиера в провинцията, за да напълнят залата, бяха довели войници. Бяха довели и три класа от шивашкия техникум. Както се досещаш, никой не гледаше към сцената, а около себе си.

В Брюксел спектакълът започна с химна на България. Това беше решение на режисьора. Зрителите не го очакваха и не знаеха, че е химн. Но актьорите застанаха мирно и ги подканиха да станат.

Цялата зала стана на крака. Свърши химнът, актьорите седнаха, а режисьорът го пусна втори път. Актьорите се спогледаха, но станаха и зрителите ги последваха. Когато седнаха отново, всички очакваха нещо да стане, но нямаше химн и представлението започна. Беше едно от най-хубавите, които съм гледал. Режисьорът беше американец, работил предимно мюзикли на Бродуей, и го беше направил като феерично шоу.

- Защо не пишеш сценарии за шоу?

- Защото у нас плащат жалки пари. Да почна да пиша за шоу, трябва да ми плащат достатъчно. Преди време ме поканиха да напиша сценарий за новогодишна програма в БНТ. Борислав Геронтиев работеше по онова време там. Попита ме колко искам. Казах му. “Абсолютно си прав - каза той - но не мога да ти платя толкова, защото веднага ще кажат, че сме си разделили парите.” И не стана. Сега в Стара Загора ще правят шоу по мой текст, но той е драматургичен. Темата е тежка - обгазяването на града. Написах нещо като Ромео и Жулиета в мръсния въздух.

- Гледал съм добро представление на друга твоя пиеса - “Районна болница” в Плевен.

- Георги Черкелов беше режисьорът. Той каза на баща ми, че е направил същата пиеса в Полша. Баща ми отговори: “Полша ли? Чехите са майстори на болниците.” В Загреб тези дни започнаха репетиции на тази пиеса под името “Болница на края на града”. Куриозното е, че режисьорката е внучка на Йосип Броз Тито, а сценографът е внук на Тито. От две различни негови съпруги.

- По света коя твоя пиеса играят най-много?

- “Оркестър “Титаник”. Но продължават и с “Полковникът птица”. Скоро ще излязат премиери в Италия и Турция. В Турция всички театри са ме играли.

- Защо у нас не те поставят?

- Защото режисьорите ме тълкуват повърхностно. Хора, които поставят Ясмина Реза, няма да поставят Христо Бойчев. Не могат да разберат посланията отдолу. Но това е разбираемо и допустимо. Най-лесното е да се обясни с недоразумение. Както каза един наш режисьор на форум във Франция: “Западът не разбира балканската литература.”

- Но всъщност на Запад много те играят.

- Стократно е съотношението с българските театри, които са поставяли мои пиеси.

- Не са ли те канили за чиновник някъде?

- До ден днешен не са ме канили нито за драматург в някой театър, нито за съветник в министерството. За нищо не са ме канили. Канили са ме в чужбина - за председател или за член на жури. На биеналето за драматургия в Бон ме поканиха за член на борда на директорите.

- Можеше ли да останеш в чужбина?

- Да, разбира се. Всеки днес може да остане да живее в чужбина. Стига да се чувства там по-комфортно. Аз прекарвам повечето време от годината в пътуване извън България - на премиери, на репетиции, на обсъждания на пиесите ми. Аз не съм български драматург, защото тук не ме играят. Само в чужбина ме играят.

- Някъде в програмите пишат ли, че си български драматург?

- Не, пишат само “Христо Бойчев, драматург”. Понякога са ме обърквали - че съм от Македония, от Унгария. Безразлично ми е какво пишат - аз съм автор, може би балкански автор.

- Значи си постигнал мечтата на всеки български интелектуалец във всички времена - да стане космополит. Да живее в България, но да обикаля света.

- За съжаление, да!

- Къде са те разбирали най-добре?

- Когато постановката е хубава, възприемат текста добре. Ето, в Риека играят “Районна болница” от няколко години и продължават да я играят всяка седмица. В Канада играха 30 дни подред “Полковникът птица”.

Понякога има смешни случаи с мои пиеси. В театъра на Вацлав Хавел в Прага преведоха тази пиеса като “Полковник птак”. Но това има значение като българското “Полковник Патков” - със сексуален нюанс. Хората много се смееха на неподходящи места и аз се чудех какво толкова смешно има. Докато един наш преподавател в университета в Прага не ми обясни.

Режисьорът беше млад и търсен, като чешкия Теди Москов. За съжаление по-късно той се самоуби зад кулисите - не заради постановката, разбира се. Престанал е да бъде оптимист, повярвал е, че животът е безсмислен.

- Ти също знаеш, че животът е безсмислен, но какво от това?

- Гледам на живота с чувство за хумор. На безсмислието на живота трябва да гледаш не с чувство за трагичност, а с хумор.

- Познаваш ли политици?

- Познавам министри. И се надявах много, че ще ме направят зам.- министър. Но не се сетиха за мен.

- Не си нахален. Премного си етичен.

- Но не съм постигнал кой знае какво с това. Освен може би мир със себе си.

- Не е малко. Може би си единственият в България, който е постигнал мир със себе си.

- Много хора го постигнаха, но не успяха да постигнат мир с враговете си. И преждевременно си отидоха.

- Сега какво пишеш?

- Една поръчка от Канада - драматизация по “Зорба гъркът” на Казандзакис. В преговори съм с неговата внучка, която държи авторските права. Смятам Казандзакис за един от най-големите европейски писатели. Незаслужено го измести Камю за Нобеловата награда - двамата бяха номинирани в една и съща година.

- В живота в България има ли нещо, което може да те зарадва?

- За повечето хора няма, а за останалите има. Аз съм от вторите. Оптимисти са онези, които се надяват да спечелят нещо от цялата тази реалност. Някои се надяват само те да спечелят. Други - цяла България да спечели. Тези, които са спечелили, вече не са оптимисти.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Ханс-Петер Ул: Борисов направи много умен ход с издигането на Кристалина Георгиева

Ханс-Петер Ул е германски юрист, дългогодишен депутат в Бундестага от ХДС, председател на подкомисията по разоръжаване и контрол на въоръженията. Ул е eдин от европейските политици,

Илхан Кючюк: С втори кандидат за ООН България губи шанса да има генерален секретар

В най-лошия сценарий Бокова ще продължи да е шеф на ЮНЕСКО, а това прави изключително труден изборът на още един българин на ръководна позиция в света, казва евродепутатът от ДПС - Г-н Кючюк,

Андрей Ковачев: Не очаквам вето от Русия за Кристалина Георгиева

България няма двама кандидати, Бокова да реши какво ще прави, казва  евродепутат от ГЕРБ   - Г-н Ковачев, вие поискахте да се направи по-добрият избор за България. Кристалина Георгиева ли е това?

Ирина Бокова пред "24 часа": Не виждам сериозна причина да се оттегля!

*Това са “трогателни” грижи на същите истерични клеветници *С втори кандидат за ООН България ще стане за посмешище *Много неудачно бяха подвели премиера, заблудиха го,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Валери Симеонов: Какво са ти виновни мъртвите, Миленко?

Разрушаването на паметната плоча на Каймакчалан е станало по-рано, клипът с чука е театър - Г-н Симеонов, как си обяснявате поругаването на паметника на загиналите български войници на връх

Калина Чапкънова: Йерархия между тримата атентатори в Сарафово няма, имат различни роли

Повдигнати са обвинения за две деяния - тероризъм и документно престъпление, казва административният ръководител на Бургаската окръжна прокуратура - Прокурор Чапкънова,

Джефри ван Орден: Бареков ще направи силна консервативна партия, надявам се - партньор на Борисов

Нужно е ново законодателство за бежанците - да покажем, че нямат право току-така да пристигат и да ни привнасят проблема си С Джефри ван Орден, евродепутат от Европейските консерватори и

Виктор Меламед: Българите ходят в Тайланд заради баланса между цена и качество

Миналата година почетният консул издал 7000 визи на наши туристи - Г-н Меламед, отскоро сте “Офицер на най-благородния орден на Тайландската корона”. Как бяхте удостоен с това високо държавно отличие?

Димитър Коцев-Шошо: Всеки от нас има своята лудост. Не бива да я държим в клетка

Димитър Коцев-Шошо: Роден в София през 1971 г., син на големия актьор Константин Коцев Завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо

  • Достойните дела и от Европа се виждат

    Със сигурност хората, които влизат в класацията на “24 часа” за достойните българи, вършат добрите си дела не за да бъдат забелязани, а защото така им повелява човечността у тях. От 1999 година до днес вестникът е наградил близо 500 достойни българи. Хора, чиито дела няма да бъдат забравени. Обединяват ги добротворството и помощта към приятели,
  • Бързо да регистрираме розовия домат

    Ще ни го измъкнат като бялото сирене, киселото мляко и виното мавруд ЕВЕРЛИН Косгей е лекоатлетка от Кения. Заедно с двама нейни съотборници участваха тази година в маратоните на Варна и Стара Загора, Еверлин дори спечели край морето. За първи път бяха в България и това, което най-много ги впечатли, бяха… розовите домати.