Део и неговите 7 братя и сестри

https://www.24chasa.bg/Article/760086 www.24chasa.bg
Део е прегърнал сестра си Марина, която е с 11 години по-малка от него. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Външно двамата не си приличат. Тя е русокоса, с бяла кожа и сини очи. Казва се Марина Сергеевна Драгомирецкая, на 24 години, и вчера се е дипломирала в специалността "Международни отношения" в НБУ. Той е мургав, с кафяви очи и почти без коса. Когато пък има такава на главата си, я боядисва в пепелно русо. Деян Геодаров Славчев - Део, на 35 г., дипломиран руски филолог в СУ. Всички обаче го знаят от екрана като водещ на дузина предавания през годините в националните телевизии. Тя пък е успешна джаз певица. Като оригинал звучат изпетите от нея парчета на Ела Фицджералд, Натали Кол и Шарън Кларксън.

Музикалната си кариера започва още невръстна с вокалната детска група "Таласъмче". Като тийнейджърка има и момичешка група "Инстинкт". Към джаз я ориентира учителката й по пеене Даниела Станкова.

Общото между Део и Марина е майка им Бойчето, както я наричат закачливо, при това с много любов децата й. И баща им Сергей- вторият съпруг на майка им, нелепо загинал при инцидент през 1998 г.

Внуците с баба Данка в с. Долна Студена
Внуците с баба Данка в с. Долна Студена

Моят биологичен баща се казва Гео, тоест Геодар, но истинският образ на баща за мен е Серьожата, не крие Део. Разказва, че биологичният му татко има 4 брака, от които той има брат Жорко на 30 години, който работи като инспектор за даден регион на България в OMV. От последния брак на Гео се появил Сашко, на 22 г. Съпругата на Гео - Даниела, е прекрасна дама и страхотен кулинар, казва Део. В дома им живее 84-годишната баба Даша - Даря Брижецкая. Родената в Луковит баба била преподавател по математика до пенсионирането си. Нейният баща Александър Брижицкий, или както го наричат наследниците му - деди Папа, и съпругата му баба Катя били белогвардейски бежанци след Октомврийската революция. Деди Папа е един от основателите на първата руска гимназия в България - 133-а, и затова ме приеха да уча там, разказва Део.

Део и Сергей изписват Бойка и Марина от родилния дом.
Део и Сергей изписват Бойка и Марина от родилния дом.

Руснакът Сергей, биологичният баща на Марина, преди да срещне майка им Бойка, от брак с българка има четири деца - Иван, Коля, Надя и Люси, която живее в Канада със съпруга си Бени и двете им приказни деца.

Марина с любимата си плюшена играчка
Марина с любимата си плюшена играчка

С Иван и Коля учехме заедно в столичната руска 133-а гимназия и ги открих, че са ми рода по фамилията Драгомирецкий, спомня си Део. Всички се виждат от време на време и до днес. Загубили са дирите само на Люси от Канада.

Марина с обеци от черешки
Марина с обеци от черешки

Баба Лусия - майката на Серьожата, била оперна певица в някогашна Русия. Вероятно Марина е наследила нейния талант, казва Део.

Део, Марина и Сергей на разходка
Део, Марина и Сергей на разходка

Серьожата и Бойчето се срещнали в някогашното АОНСУ. Тя превеждала от руски и английски, а той от матерния си език, но бил впечатлен от гениалните й преводи и я потърсил дасе запознаят.

Кръщенето на Марина
Кръщенето на Марина

Бойчето пък усвоила богатството на руския език, докато живеела и учела в интернат в СССР, където майка й, баба Данка, пишела партиен докторат. Днес 81-годишната баба гледа козички в свищовското село Горна Студена. Но преди 40-ина години я имаме записана на видеокасета VHS да изнася 3-часова лекция по партийни въпроси пред муджахидини с чалми в Афганистан и прилича на София Лорен, разказват наследниците й.

Део и Марина на море
Део и Марина на море

Съпругът й дядо Ванко се споминал на младини и малката тогава мама Бойче била отгледана от дядо Цветан. Прабабата Марина, родом от Луковит, домакиня и майка на баба Данка, се отдала на отглеждането на децата си и доживяла до 91-годишна възраст.

Део със сестра си Марина и братята си Жоро и Сашо
Део със сестра си Марина и братята си Жоро и Сашо

Майка ми имаше тежка бременност с Маринката, помня я, чевсе лежеше и около нея имаше по много салфетки, защото й ставаше зле, разказва Део. Когато обаче заедно със Серьожата и доведената му сестра Люси отишли да видят момичетата в Майчин дом, акушерката им показала най-красивото бебе. Светеше като слънце, изящна, връща се в спомените си от 11-годишен Део. Същата вечер Део, Люси и Серьожата сеподредили на прозореца на дома им, откъдето се виждала сградата на родилния дом, и щом се стъмнило, Бойчето започнала да им дава сигнали с лампата. Гасяла, а после пускала светлините, за да покаже на семейството си къде точно спят с малката бебешорка.

Прабаба Лусия
Прабаба Лусия

Беше принцеса, Бойчето все я обличаше и гласеше, разказва братът. Той и до днес помни бебешките й реплики, като "Амна камани", които тя възторжено повтаряла, излязла на балкона в бурната 1989 г., когато по улиците в квартала им се понасяли тълпи от жадни за революция демократи.

Баба Данка (в дъното на снимката) с Тодор Живков (в гръб)
Баба Данка (в дъното на снимката) с Тодор Живков (в гръб)

На 3-4 г. Марина се закачала с брат си така: Хайде да си играем на нещо! На какво?, съгласявал се веднага Део. На бас, възторжено отвръщала малката.

Двамата помнят като лош сън и инцидента с пукнатата глава на Маринка. Първо двамата дълго и уморително играли на “лебедово езеро” - той я вдигал във въздуха, легнал по гръб, върху краката си, после гледали "Десет малки негърчета", когато на Маринка й доскучало и решила да скача от дивана, но нацелила с глава акумулиращата печка. "От екрана зловещи сцени, в хола от главата на сестра ми шурти кръв и аз веднага взех едно хапче стрептоцит, направих го на прахче и намазах пукнатината", с ужас разказва Део.

С Марина се смеят обаче, докато разказват историята с червеното цвекло. Родителите им отишли на театър и поверили Марина в ръцете на Део. Той трябвало да я приспи, но малката първа го приспала, а после огладняла. Успяла невредима да слезе на първия етаж на мезонета, в който живеят и до днес, отворила хладилника, харесала си червено цвекло и се качила обратно в стаята си. Родителите й я заварили заспала с червени следи по цялото й лице, които наподобявали засъхнала кръв.