Гръцка тв пусна “Хабери на помацки”

https://www.24chasa.bg/Article/761286 Гръцка тв пусна “Хабери на помацки” Гръцка тв пусна “Хабери на помацки” www.24chasa.bg
Заставката на предаването на “помацки”.

"И сега зафатот хабереве на помацко от Канали Екси. В понеделник сабаланто умря от грипен една женана, настанена в Серес. Женана не бола хич бална и сичконо стана от грипене..."

Така започва емисия новини на гръцка телевизия от Ксанти. Наречени новини на помацки (помашки - б.а.), предаванията разбуниха духовете в Родопите, където перфектно ги разбират, тъй като са близки до местния диалект.

"Какви новини на помацки, това си е български с няколко думи на гръцки и турски", гневят се хората.

Преди да се отвори пунктът при Златоград, няколко пъти на връх св. Костадин на граничната бразда се правиха българо-гръцки събори, на които роднини от двете страни на границата се виждаха за първи път след години откъсване. Сега обаче вместо гранична тел, хабери на помацки отново разделят близките.

Сградата, в която се помещава ксантийският Канал 6. СНИМКИ: АВТОРЪТ

"Гледаме новинине на помацки, убави са, само дето са къси, може да са по-дльги", обяснява на чист родопски диалект Кабзе Мюмюн от Ксанти. Той дори познава лично водещия Сабаедин Караходжа, който чете информационния бюлетин на телевизия Канал 6. Новините се излъчват четири пъти седмично и траят около 5 минути.

Трите жени, които се смятат за гъркиня, туркиня и помакиня, говорят на “помацкия” диалект.

Видеоблокове на базираната в Ксанти телевизия има и в интернет. Оттам я гледат и българите в Златоградско. Информацията е разбираема за зрители и слушатели, защото т. нар. помашки език на Канал 6 си е чистият родопски диалект на българския език. На турски обаче е числителната система, а на гръцки - селата и градовете, които се споменават.

Анна-Мария Тотоманова

Искахме Себаедин да разкаже защо прави такива новини, но не го открихме. В сградата, в която се помещава Канал 6, отдолу има сервиз, цех и склад за горивни материали. Български гурбетчия ни насочва към задната страна на зданието, където се помещава телевизията.

В олющения коридор е пълна тишина. Пред стаите на медията на втория етаж, отделен с желязна врата, посреща грък. Не разбира и буква на "помацки". Обяснява, че Сабаедин го няма, а друг не се занимава с "помацките" новини. Неговите емисии се излъчват от няколко месеца и вече имат почитатели из селата в района на Ксанти.

"Стига само урумски (така помаците наричат гърците - б.а.), нека има и на "нашо" новини", казва Кабзе Мюмюн.

"Убави са", клатят глави и три жени, събрани на раздумка на крайпътната чешма в село Eхинос. И трите крият погледи в забрадките си, които тук са украсени по краищата с плетени на една кука дантели. Едната казва, че е туркиня, другата гъркиня, третата - помакиня. И трите обаче говорят на "помацки". Жената, която се смята за туркиня, обобщава: "Карашик сме." Повечето обаче се определят като турци.

Заради дългата забрана в Гърция през годините да се говори на езика им помаците го наричат "наш". Стигна се дотам, че езиковедката Евангелия Адамоу издава труд със заглавието "Езикът нашта - описание на изчезващ славянски говор в Гърция".

Изследването Le nashta - Description d'un parler slave de Grece en voie de disparition е под егидата на Националния център за научни изследвания във Франция, но е издадено в Мюнхен. Адамоу е нарекла с термина Nashta (свой - б.а.) диалекта, на който говорят в някои райони на Северна Гърция. Според нея той бил южнославянски диалект, който е на изчезване, но в никакъв случай не бил български.

Някъде до 1990 г. родопският диалект е бил забранен в Гърция. Тамошните помаци го говорили само вкъщи и помежду си. Сега малка част от младите го знаят.

В училище те са учили турски предимно по религиозни причини и официалния гръцки език. Така българите мюсюлмани в Гърция са двуезични или направо са изгубили българския си говор.

Днес българският говор на помаците в Гърция обхваща 30-ина селища в административната област Източна Македония и Тракия.

От двадесетина години насам гръцката държава прави опити да създаде отделна помашка идентичност поради страха от засилващото се турско влияние в Беломорска Тракия.

До 90-те г. на XX век тази общност, която живее изолирано в планинските села, е икономически и социално обособена чрез политиката на държавата. Помаците (помаки) нямаха право да купуват земя и да строят къщи. Не можели да напускат района - ограничено е свободното им придвижване до 30 км извън селищата. При това всички са задължени да се завръщат до залез-слънце.

Не са допускани във висши училища в Гърция. Така постепенно турското влияние се засилва чрез обучение в турски религиозни институции, училища и университети, както и поради възможността да придобиват имоти в Турция.

Тази тенденция се променя, когато поради политическото активизиране на турското малцинство властта се стреми да разграничи помаците от турците. Направени са усилия и да се докаже местният им "тракийски" произход. Затова има много опити да се докаже, че това не е български, а помашки език. През 1995-1996 г. са издадени гръцко-помашки речник и граматика на помашкия език с общо 6500 думи, а властите обявяват тази общност за "смес от турци, българи и гърци" или за "славяноезични гърци мюсюлмани".

Този район от Гърция е бил български. През 1912 г. нашата войска освобождава Ксанти, но след осем месеца градът е завзет от гръцката армия. В битките участва и Пейо Яворов. После според мирния договор след Междусъюзническата война Ксанти и цяла Западна Тракия са ни върнати. България инвестира в инфраструктурата, строи жп линия, свързваща Пловдив с Бяло море, училища и здравни заведения.

По Ньойския договор след Първата световна война Ксанти и цялото Беломорие са дадени на Гърция. През април 1941 г. тя капитулира пред Германия и Беломорската област отново е българска. Ксанти става неин административен център. Тук се установява и щабът на Първа българска армия. След това пак губим тази територия.

Макар и парадоксално, но част от българите, които живеят в Гърция, се асимилират от трета държава - Турция. Говорещите български мюсюлмани живеят в околиите Ксанти, Родопи и Еврос. Според последното преброяване те са около 40 000 души без тези, които работят в чужбина, и без тези 54 000 души, които са се определили като турци, но всъшност са помаци.

Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на Гърция. Едно от най-големите села с около 4000 жители - Ехинос, е Шахин.

Анна-Мария Тотоманова, професор по история на българския език в СУ: Цял ден си говорехме на английски, а атинският учен бил от Златоград

Споделям убеждението, че говореният в района на Ксанти диалект е български и принадлежи към групата на т.нар. рупски (централнородопски) говори. Това са едни от най-старинните и екзотични български диалекти.

В сравнение с останалите български говори рупските диалекти пазят повече остатъци от някогашното падежно словоизменение, склонен троен определителен член и имат специфична фонетика, която обаче е сходна с тази на останалите източнобългарски диалекти.

Че помашките говори в Северна Гърция са част от българския език, отдавна е известно на научната общност и няма сериозен изследовател, който да го отрича.

В средата на 90-те години след дълъг период на отричане и забрани на езика на славянското население гръцкото правителство предприе стъпки за смекчаване на езиковата политика.

Аз самата имах възможност да изнеса лекция на първото (разрешено след повече от 50-годишн опрекъсване) честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Солун през 1998 г. В салона по време на тържествения концерт седях до един гръцки професор от Атинския университет, с когото през целия ден бях общувала на английски. В един момент на сцената се появи фолклорна група от България и запя родопска песен. Възрастният вече професор се разплака в тъмнината и на чист рупски диалект ми обясни, че това е песен, която неговите родители от Златоградско са му пели преди много години. Така разбрах какво е означавало да си българин и "славянофон" през онези години, които за щастие вече отминават.

Това, че има новини на "поматски", е част от разведряването. Но за да получи един диалект статут на книжовен език, не са достатъчни само граматика и речник, каквито се появиха преди 15 г. Необходимо е на този език да се създава книжнина и да се образоват неговите носители. Затова и появата на т.нар. помашка граматика, в която българските думи се пишат с гръцката азбука, бе посрещната много критично от българистичната общност.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар