Ненаситни уши: в родилни домове, може би в морги?

https://www.24chasa.bg/Article/790066 www.24chasa.bg

С Владислав Тодоров, сценарист на филма "Дзифт", разговаря МИЛА ГЕШАКОВА

- Романът ви “Дзифт” излeзe в Америка. Какви са отзивите?

- Миналото лято най-напред излезе филмът на DVD след като се беше завъртял по телевизията на Sundance и на Independent Film Channel. После отпечатаха и романа. Книгата беше рецензирана и препоръчана за четене от авторитетни места. Предстои излизането й на немски език през март, където ще има премиера на Лайпцигския панаир на книгата.

В Щатите интересът към преводната литература е сравнително тесен, а интересът към съвременната българска литература е спорадичен и във висока степен случаен, доколкото тя не се познава и малко се превежда, за да не кажа никак. Същото важи и за българското кино. До тук то не достига. “Дзифт” е единичен случай. Имахме шанса след участието на филма в Международния филмов фестивал в Торонто каналът на независимото кино да го купи за разпространение в САЩ. Надявам се картината да започне да се променя с настъпилото оживление в българското кино и литература, което може да бъде попарено поради управленско безхаберие

- Роди ли се нещо от идеята за американски римейк на “Дзифт”?

- Миналата година американски продуцент купи опция за правене на римейк. Очевидно е видял подходящ начин за ефективно пренасяне на историята от социалистическа България в капиталистическа Америка. Ще е любопитно да видим какъв би бил той.

- Нарекохте го филм за “отпадъчните и отделителните системи на битието” и жанрът noir очевидно отива на тази концепция.

- В естеството на жанра на черния роман и черния филм е да се занимават с калната страна на живота, с дъното, с неговото грозно лице и скрити подмоли, със страстите на социалната утайка, със щастието на нещастниците.

- Но социализмът все още е тъгата на българина. Защо?

- Тъгата по времената на соца не е само българска. Тя е споделена от много народи, които са го преживели. Сравнимо ес носталгията по младите години в казармата. По това, че са те гонили, хранили, обличали и действали като човешка маса. Понасял си го с надежда за изход, с волята да го надживееш този безизходен живот. И когато свободата идва, ти се оказваш неспособен да се справиш сам с нея, да се издържаш свободен, да се понасяш свободен, да намериш вярна посока в ситуация на отпуснат край и масова безпътица. След 20 г. свобода се разбра, че тя е мащеха за нас.

Когато за единнарод свободата не носи справедливост, той тъгува по казармата. Свободата е режим на висок риск и самостоятелен избор. Да оцеляваш свободен, е трудно нещо. Това е исторически документираната трагедия на крепостния селянин след отмяната на крепостното право в Русия.

- Аргумент ли е кризата за състоянието, в което се намираме като държава и като общество?

- Кризата не еаргумент, а условие, което прави едни неща възможни, а други не. Например прави невъзможни инерциите, по които сме се движили досега, но в същото време прави възможни реформите. Кризата е шанс, който България пропуска - шансът за реформи.

- Отвън вече наричат България страната на флашките, заради “компроматите” от подслушани със СРС-та разговори между висши политици. Откъде и защо според вас иде конспирацията?

- Това, което се разиграва с Бойко Борисов и неговите специални разузнавателни средства, е морална катастрофа за страната. Ушите на Бащицата зеят и правят тази страна да изглежда перверзно, сякаш извадена от бездарна антиутопия, пошло скалъпен социален кошмар. Това, което става в България с “ушите” на Борисов, досега го имаше само в романите. Според премиера всеобщото подслушване ни прави по-верни.

Пеленгаторите са моралният гарант, че тази страна я бива. Подслушват родилни домове. Подслушват сигурно и морги. Борисов има ненаситни уши. Тези уши трябва да бъдат окастрени, за да не ни останат в наследство.

- След година и половина във властта Борисов и неговата ГЕРБ още изглеждат печеливши, въпреки загубите на електорат, които понасят заради скандалите. А отсреща пребивавалите във властта опозиционни партии се нанасят в пъти в резултата на Борисовата партия. Защо няма развитие?

- Така изглеждаше Костов, така изглеждаше и царят след него, така изглеждаше и Живков преди всички тях. Развитие няма, има смяна на едно статукво с друго. Става дума за преврати, следвани от коалиционно прегрупиране на клиентелни мрежи. Борисов не е завинаги. Имиджът му жанрово омеква, става все по- смехотворен. По парадокс силата съставлява слабостта.

Това, което ще свали Борисов, е самият Борисов. Той не може да се раздели със себе си, затова ще потъне. Оставането му във властта минава или самостоятелно през президентството, или през коалиционно забатачване и превръщането му в мъниче.

- Сред вашите интервюта прочетох, че Борисов е “монарх народно издание” и че не виждате кой може да му “бие шута” с политически средства. Той ли е единственият ни шанс?

- Той не ни дава шанс, а заразителен пример, който може да се наложи като българския еталон за политик. Борисов води народосъобразен живот, “материалът му лош”, сам дръзна да си каже. Миналото му тъмно, но има и светла страна в него - разнасял бил помия като млад. Побира се удобно в кожата си и в думите си дрънкащ кукер, разперил уши гони злите сили в тази кална баня, наречена публично пространство. Управлява, но не по ноти, защото е слухар. Електоралното му огледало, с което той ляга и става, все още му нашепва, “че е най-обичаният на света.” Но това огледало се криви и може скоро да му се озъби.

- Има ли градивен политически сценарий, в който България се превръща в благоденстваща държава? От какво и от кого зависи?

- Сценарии много, но няма кой да ги играе. Благоденствието отдавна е измислено, но очевидно не за нас. Идеята за него обикновено възниква в ситуации на мизерия. Тази идея се ражда в умни и смели глави. Политическият разум става машина за постигане на мечти за по-добър живот. Къде е тази машина, къде са тези глави? Кой у нас си позволява публично да мечтае. Мечтае ли Борисов по повод нас?

Къде е елитът на нацията да ни зарази с мечти Елитът нарочно оглупява. Къде са хуманистите? Хуманизмът е станал безпредметен. Няма го въпросът за човека. Кой е той, кои сме ние - героите на нашето време? Къде са смелите следотърсачи, ловците на горчиви истини, рицарите на честта, огледалата на позора. Какви истории разказват и какви послания излъчват мислещите и пишещите у нас. Занимават се с фин брътвеж, владеят бодовете на стила, изискано криволичат в езика, а той до никого и нищо не води. Мегаломанията и бутафорният размах на комунизма се смениха с маломерност на теми и средства, с вглеждане в пъпа.

Очевидна е анемията на рефлексивната способност, на творческите и интелектуални мощности. Демонстративна е абдикацията от решаване на големи задачи, от поставяне на големи въпроси.

Налице е атрофия на мисленето в мащаб, в комплекснинаративи, преодоляващи дълги културно-исторически дистанции, ориентиращи се в хаоса на времето. Елитът работи в режим на опасно съкратен мисловен капацитет, все по-бездарно забъркан в социалната пача. Младите нямат идеи. Те имат лайфстайл. Те не си задават въпроси. Те овладяват стилистики. Как да ги разберем? Те не подлежат на разбиране, а на стилистичен разбор. Кои са те? За какво са? Гримирани подражания, мрежови бегачи, залутани в големия виртуален свят, те парадират с вторични културни белези. Размазани копия на чужди представи, на чужди поведения, отпечатъци от петото индиго (за тези, които са виждали индиго).

- Забелязвамтенденция - все повече убийства и насилие в семействата. Как си го обяснявате?

-Не знам дали насилието е повече от това, което е било, но със сигурност е станало по-видно. То е белег на прогресивно оскотяване.

- Навремето ми казахте, че България съществува без последствия за света. Още ли е така?

- Не е минало достатъчно време, за да стане друго. По-важното е, че България поражда тежки последствия за себе си, които са неприемливи за доста българи и те напускат, изоставят страната и езика, а тези, които остават, или помръкват, или се разпасват. Пословичното българско гостоприемство днес звучи така: “Добре дошли в България, моля, спасете ни от нея!”

ВИЗИТКА

Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1982 г., а през 1987 г. защитава дисертация по изкуствознание в БАН. Член и основател на кръга “Синтез”.

Заминава за САЩ през 1991 г., а пет години по-късно става доктор на философските науки в Пенсилванския университет, където до днес преподава културна история на Русия и Източна Европа.

През 2004 г. е сред учредителите на ДСБ, но две години по-късно разочарован се отдръпва от проекта за нова десница.

Първия си роман - “Дзифт” публикува през 2006 г., а после написва сценария на едноименния филм.

Сценарист е също на филма “Цинкограф”, а романът е на пазара от май миналата година.

2010 г. е знаменателна и с друго за твореца - в САЩ издават “Дзифт”, а филмът излиза на DVD.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бих влязла в "Биг брадър"  "Няма да се омъжвам скоро! Мисля, че ми е прекалено рано за такава сериозна стъпка", разкри за "България Днес" поп певицата Тита. Тя бе категорична, че с приятеля си Викторио имат сериозна връзка, но все още не мислят да предприемат следващата стъпка. Двамата се познават от преди близо две години.

Плевенчанинът отдавна предупреди, че американският актьор се натиска на мъже "Кевин Спейси ме е опипвал между краката! Това се случи на едно парти в Холивуд. Седна до мен, положи ръка на бедрото ми, след което бавно я плъзна към чатала ми. Меко казано, се скандализирах и си тръгнах на мига!" Това шокиращо признание направи още през 2014 в

"Бих направила рестарт на кариерата си като поведение, като изпуснати шансове, пропилях ги. Заради личния живот, заради голямата ми емоционалност", сподели емоционално Елен Колева. Актрисата бе дълги години половинка на богаташа с бизнес в майонезата Александър Найденов, но двамата се разделиха с грозен скандал.