Спор за гора нажежи страстите в Руенско

https://www.24chasa.bg/Article/810951 www.24chasa.bg

Жители на руенското село Заимчево скочиха, че не могат да влизат в горите край селището, отдадени на концесия. В стопанисваната територия били включени и техни частни земи.

"Защо не ни пускат в гората, тя е на всички. Там имаме и наши ниви", роптаят в селото. Според жители, границите на стопанството са сгрешени и в тях попадат и ловни площи, и обработваеми терени от землището им.

Над 300 недоволни се подписаха в подписка, която внесоха в горското в Бургас. Първото име в нея е на шефа на ловната дружинка Адем Адемов.

Напрежението допълнително вдигна спешно писмо от кметството в Руен до премиера за провален екопроект отново заради отдаденото на концесия дивечовъдно стопанство.
Според общинарите, новият му стопанин не подкрепил проекта и не разрешил достъп до природните забележителности, които остават на негова територия.

"Трябва да се обърне внимание на договорите, сключени с концесионера на участък "Дъбрава" и да се актуализират лово- и лесоустройствения план, така че екопътеките да останат извън обхвата на стопанството", настоява кметът на община Руен Исмаил Осман.
Сагата, според горските е с предистория още от 10 юли м.г. Срещата между стражари и авджии тогава завършва с куршум в крака на един от лесничеите от Айтос.

Екшънът се разиграва в местността "Гермето" в концесионната площ при преследване на бракониери.
Три месеца по-късно в Регионалното горско управление в Бургас пристига жалба от председателя на ловната дружинка в руенското село Заимчево Адем Адемов. "Оплакването е, че концесионерът на стопанството отнема от ловните им площи.

Гонките на авджиите всъщност трябва да са в район, граничещ с отдадената на концесия площ", обясни Сахак Сахакян, експерт "Ловно и рибно стопанство" към РУГ.
Именно това обстоятелство е ключово за разгарянето на спора. Данните на горското сочат, че ловците имат на разположение 2 937 хектара, дадени им със заповед на земеделския министър. Те обаче имат претенции към по-голям район - над 5 хил. хектара, предоставен им по договор с ексдиректора на Държавно горско стопанство Айтос /ДГС/.

"Министърът е този, който има правомощия да определя ловните площи, затова и тази част от контракта между ДГС Айтос и ловното сдружение е обявена за нищожна", разясни Сахакян, който движи цялата преписка по случая. Официалният отговор на РУГ от 12 ноември м. г. гласи, че дружинката ловува в държавен горски фонд без да има това право.

Малко по-рано хайка на лесничеи хваща
още една бракониерска бригада
в местността Селим чешма - район от концесионната територия. Следва предупреждение, че при повторен опит ще има актове.
И актовете не закъсняват. Авджиите този път са 20, спипани отново в местността Селим чешма.

Срещата в гората от 26 декември не минава без разправии. "На помощ на бракониерите е бил повикан кмета на Руен Исмаил Осман и депутатът Дурхан Мустафа, управлявал общината в предишния мандат. Съставя се протокол, а актовете по-късно оспорват само двама", разказа Сахакян.

След като се завърта в региона, въпросът стига чак до парламента. Защо горското в Бургас осуетява проект за екотуризъм в концесионната територия отказвайки да го съгласува. Това питане отправя депутатът и екскметът на Руен Дурхан Мустафа към земеделския министър на 22 декември. Писмо до премиера изпраща и кмета Исмаил Осман. Става въпрос за няколко скални забележителности, до които общината смята да направи екопътеки по спечелен европроект.

"Настояваме да ни се издаде разрешение за ползване и преминаване през терена за периода на изпълнение на проекта и още 5 години след неговото приключване", пише в писмото кметът Осман. Според него е недопустимо да се развива единия вид туризъм, в случая ловния, за сметка на другия. Освен това, казва Осман, природните забележителности ще останат недостъпни. Той посочва, че проектът е подкрепен от областната управа и бургаската екоинспекция.

"Проектът е от 2004 г., когато са усвоени 10 хил. лв. Защо се е забавил толкова време не знам, но през тези 7 години законовите разпоредби са се променили. А и подкрепата е заявена при спазване на законовите изисквания", коментира Сахак Сахакян.
Според горските поправка от 2010 г. в Закона за лова и опазване на дивеча всъщност орязва проекта.

Според нея, там, където има дивечовъдни ливади и хранилки за животни се ограничава достъпа на хора, не може да се прокарват и пътища. "Посочихме обаче алтернативен маршрут до въпросните скални образувания през по-близкото село Добромир, което е само на 3,5 км от тях. Така проектът няма пречка да се реализира", категоричен е експертът в РУГ.

Сагата отново се връща към проблема с границите на ловните райони с изпратено особено мнение от общинаря Ислям Ислям в края на миналата година. Там той препоръчва да се преразгледа териториалния обхват на отдаденото на концесия ловно стопанство "Гермето". Не са взети под внимание исканията на ловците от Заимчево, а собствениците на земеделски земи не могат да ги стопанисват са основните мотиви за позицията на Ислям.

Скандалът набира мощ с подписката на над 300 жители на ощетеното село Заимчево. Те негодуват от включването на земи от землището им в ловната територия на концесионера - фирма "Кондор". "Ограничено ни е и
правото на
свободно придвижване
в стопанството. Как е възможно това", недоумяват местните. Подписката е внесена в Горското през февруари.

От там обаче са категорични, че в ловен район няма проблем да се включат частни земи. Влизането в участъка също трябвало да бъде регламентирано и ограничено.
 Въпросът е по-скоро има ли обработваеми ниви. "Това тепърва ще се изяснява, чакаме отговор за това от Горското стопанство Айтос", казаха от РУГ.
Според Сахакян, в стопанството може да влезе всеки. Бариера обаче пуска посетителите на един от пунктовете, а лесничей записва данните.

Концесионерът: Може да се влиза, но има правила

Като наех дивечовъден участък "Дъбрава" там нямаше дори и врабчета, всичко беше отстреляно. Защото открай време местните са свикнали да влизат в гората и да ловуват на воля.
Това разказа Илия Илиев, който е шеф на фирма "Кондор", спечелила с конкурс стопанисването на държавната територия.
След като започнал да си плаща наема, Илиев и хората му сложили хранилки за животните, които постоянно захранват с фураж. Той твърди, че дори и неговата фирма не ловува, за да може след 2-3 години там да се завъди дивеч. За сметка на това местни ловци били хващани няколко пъти.
Цялата територия е маркирана. Вътре може да се влиза, но по определен ред, категоричен е Илиев. На централния вход е сложена бариера, отвъд която горските пускат със записване. "Не може да срещам двама, които ми казват ние сме за гъби, когато земята е с дебел сняг. Или да засичат крави на хранилките", казва концесионерът. По думите му, не били върнати хора на разходка, но докато стигнат до неговата гора има поне 5 км от населените места.
Що се отнася до екопътеките, Илиев е на мнение, че не е удачно да се развиват едновременно с ловния туризъм. "Представете си да влязат деца и в същото време да има примерно италианци на лов. Ако стане инцидент кой ще носи отговорност", пита Илиев. Все пак той допълва, че ако има еврофинансиране, трябва да се намери начин за достъп до забележителностите.