Разследват 133 месеца имотна измама

https://www.24chasa.bg/Article/815434 www.24chasa.bg
Седем души бяха обвинени за опит да продадат с измама имот на бащата на бизнесмена Валентин Златев. Къщата е на пъпа на София, на ул.

Средно 49 месеца се разследва имотна измама преди внасянето на обвинителен акт в съда. Години минават и докато съдът прочете окончателна присъда - осъдителна или оправдателна.

245 случая на имотни измами, наблюдавани в Софийска районна прокуратура, са проверени от ревизорите на Темида през м.г.

30 от тях са внесени в съда с обвинителен акт. По един от казусите доказателства са събирани 133 месеца, констатират инспекторите към Висшия съдебен съвет. 54 от разследванията са прекратени, а 34 - спрени. По едно прокуратурата е сключила споразумение, по 125 продължава да работи.

Имотните измами се разследват продължително, защото полицаи и дознатели не изпълняват указанията на наблюдаващите прокурори. В някои от случаите предварителните проверки са продължили много дълго, тъй като обвинителите невинаги са давали пълни и точни указания в началото, отчете ревизор №1 на Темида Ана Караиванова.

Инспекторите са установили още, че прекратените по давност случаи на имотни измами са били разследвани средно по 79 месеца. "Засегнатите граждани са останали незащитени. Една от основните причини за това е, че разследванията са били за документни престъпления - по чл. 316 от Наказателния кодекс. Текстът предвижда ниско наказание, затова и давностният срок, след изтичането на който се слага край на казуса, е кратък", посочи Караиванова.

Поправка в Наказателния кодекс, приета в началото на м.г., дава възможност тези случаи да се разследват не като документтни престъпления, а като документни измами. Наказанието е по-високо - от две до осем години затвор, съответно и давностният срок, т.е. времето, през което могат да се разследват, е по-дълъг.

По закон разследването трябва да приключи и делото да бъде изпратено на прокурора до два месеца след образуването му. По изключение този срок може да бъде удължен с 4 месеца, ако случаят е сложен от фактическа и юридическа гледна точка.

Инспекторите, които са проверили 40 прокуратури в цялата страна през м.г., са установили, че много често разследването се удължава не защото казусът е сложен, а защото не са събрани навреме всички доказателства. На практика удължаването на срока на разследване от изключение се превръща в правило, е една от критиките на инспекторите към държавното обвинение.

Ревизорите на Темида са установили проблеми и при удължаването на срока на проверките, извършвани от прокурорите. Някои наблюдаващи обвинители сами са продължавали срока на проверката. Инспекторите са попаднали и на преписки, по които прокурори възлагат на полицаи да изяснят правни въпроси. "Например "да установят кога решението на съда е влязло в сила", след като прокурорът работи в една сграда със съда и може сам да провери това, а не да го възлага на кварталния", посочи Караиванова.

Според инспекторите някои прокурори допускат грешки по отношение на разследвани и обвиняеми, които са се скрили. Те спират разследването и искат МВР да издири извършителите със закъснение. Някои от тях изобщо не са били обявени за общодържавно издирване - има такива случаи в прокуратурите във Видин, Кула, Враца, Оряхово и Мездра.

След време делото се прекратява по давност и разследваният се спасява от наказателно преследване. По същия начин съдии от Петрич "помилвали" обвиняеми. За пет години спрели 170 дела, предимно за незаконно преминаване на границата. Едва преди година новият шеф раздвижил нещата и някои обвиняеми били издирени.

Караиванова няма данни дали става въпрос за корупция. "Но да спреш нечие дело, без да го търсиш, и да му спестиш наказателна отговорност, невинаги става безкористно и безвъзмездно", подчерта тя.

Според ревизорите има нарушения и при съхраняването на веществените доказателства. В някои прокуратури изобщо не се държат или се съхраняват само вещи, които могат да бъдат поставени в каси. Останалите веществени доказателства се държат в съответните полицейски управления. "Така се създават условия за присвояване на ценности, пари, има подобни случаи. И се затруднява самото наказателно преследване", подчерта ревизор №1 на Темида.

Освен това се задържали неоснователно и вещи, иззети от граждани като веществени доказателства, и не им се връщали.

Ревизорите препоръчват на прокурорите по-често да искат от съда да запорира имоти и сметки на обвиняеми, за да могат да се изпълнят наложените им по-късно наказания глоба и конфискация на имуществото. Инспекторите са установили, че обвинителите, с изключение на Софийска окръжна прокуратура, много рядко използват тази възможност.

Тя е същата, както по закона "Петканов" за отнемане на имущество, придобито с пари от престъпления - по искане на комисията "Кушлев" съдът запорира имоти и сметки на обвиняеми, докато реши дали те са от законна или престъпна дейност.

Инспекторите са констатирали и други нарушения - в някои съдилища и прокуратури липсва разносна книга, в която да се отбелязва коя присъда на коя дата е изпратена от съда на прокуратурата за изпълнение и на коя дата тя е получена там.

"Това затруднява проследяването на срока на наказанието. Води до т.нар. надлежаване - осъдени остават в затвора по-дълго от срока на присъдата и след това държавата, т.е. данъкоплатците, им плаща обезщетение за вреди", каза още Караиванова.

Когато присъдата е лишаване от свобода, затворническата администрация информира прокуратурата кога изтича наказанието, но не и кога осъденият е влязъл зад решетките.

В окръжния съд във Варна ревизорите установили, че наказателни дела се отлагат поради отсъствието на обвинител, и са препоръчали на шефа на окръжната прокуратура да вземе мерки това да не се повтаря. Тъй като държавното обвинение е единно, по едно и също дело могат да се явяват различни прокурори.

Нарушенията, които инспекторите са установили в проверените от тях през м.г. близо 100 съдилища, прокуратури и следствени служби, не са драстични и фрапантни, каквито бяха в началото на дейността им преди три години. Магистратите, чиято работа реално никой не следеше през последните 20 г., вече не си позволяват да нарушават драстично сроковете и процедурните правила.

През м.г. ревизорите са поискали ВСС да накаже 11 магистрати за допуснати сериозни нарушения в работата. Други 21 са били предложени за по-леки санкции - забележка или порицание, на преките им началници.