В 18 от 28 области в страната питейната вода за населението не отговаря на здравните стандарти за безопасност. Това се казва в анализ на водните ресурси на страната, направен по поръчка на екоминистерството. Причината е в старите водопроводи и пречиствателни станции, обясни шефът на водите в екоминистерството Асен Личев. Повечето водопроводи в България са с етернитови и стоманени тръби, след 70-те години на ХХ век почти не са изграждани пречиствателни станции.
Заради старите тръби дори и при добра работа на станцията замърсена с микроби вода пият в 10 области.
Най-зле е положението в Пазарджик, където нормата от 5% нестандартни показатели, препоръчана от Световната здравна организация, е надхвърлена повече от два пъти. Най-прогресивно се увеличават замърсителите в областите Кюстендил и Пловдив, където доскоро не е имало проблеми. Микробиологично замърсяване на питейната вода има в 11 области на страната.
“Проблем е и липсата на дезинфекция на питейната вода или извършването й ръчно с хлорна вар, нередовно и без правилно дозиране”, пише още в анализа. Заради лошата дезинфекция в 357 по-малки водоснабдителни системи са хващани бактерии от вида ешерихия коли, които са силно токсични и наличието им означава замърсяване с фекалии. В 65 зони пък има замърсяване с бактерии ентерококи.
В 10 области на страната питейните води са замърсени с нитрати, като здравните норми се превишават от 2 до 5 пъти.
Това замърсяване е характерно за области, където се ползват плитки подземни водоизточници и се развива земеделие. Най-тежък бил проблемът в Ямболско, Шумен, Русе и Велико Търново.
Заради липсата на модерни пречиствателни станции в отделни селища има замърсяване дори с манган и канцерогенните съединения на хром, арсен и олово. Най-тежко по този показател е положението в област Плевен, където в 14 села питейната вода е замърсена с токсични тежки метали. В анализа се споменава и замърсяване с алуминий, пестициди и бензен в единични населени места.
Между 12 и 43 млрд. лв. са нужни за подобряване на водната инфраструктура на страната на базата на тези анализи. Само за пречиствателни станции за питейни води трябват между 46 млн. лв. и 1 млрд. лв. в зависимост от различните сценарии.
В момента едва 44,7% от населението на България ползва питейна вода, която е минала през пречиствателна станция.
Още между 2,6 млрд. лв. и 24,3 млрд. лв. са нужни пък за подмяна на сегашната водопроводна мрежа, за да не се замърсява водата по пътя си от пречиствателното съоръжение до чешмата. Сумите са различни в зависимост от икономическия сценарий за цените на материалите и строителните работи в следващите 30 години.
Най-малко инвестиции ще са нужни за нови язовири - между 76 и 286 млн. лв., тъй като в страната са изградени достатъчно.
В Югозападна България обаче имало нужда от нови, защото там се губи най-много вода, посочва анализът. През 2000 г., която е била най-сухата досега в историята на България, по поречието на Струма на воден режим заради липсата на язовири са били 336 831 души. Сравнение с по-водната 2008 г. показва, че причината е именно липсата на язовири и резервоари. Тогава по поречието на Струма без вода са били 50 148 души.
Питейната вода за населението е едва 17,9% от ползваната годишно в България. Най-голям дял ползва индустрията - 48,06%, а за напояване в селското стопанство отиват 33,16%.
В най-влажната 2005 г. в България са ползвани 2767 млн. кубика вода. Най-малко вода потребяват живеещите в Родопите - 55 л на жител на ден, докато живеещите по поречието на р. Резовска хабят по 374 л на ден. В последните няколко години се увеличава ползването на вода по Черноморието заради туризма.
Виктор ИВАНОВ
Връщат пари от сметката, ако си чистиш септичната яма
Всички българи ще плащат екотакса за канал и пречистване на водите след въвеждането на регионални цени на водата, независимо дали в населеното им място има изградена пречиствателна станция и канализация или не. Това предвижда проектът на водна стратегия, внесен за обсъждане от министрите. Документът трябва да бъде одобрен до средата на април.
На тези, които са на септични ями обаче, водният фонд ще възстановява част от платените сметки. Условието е да докажат с документи, че са платили машинно почистване на септичната си яма.
Новите единни цени в четирите басейнови района на България са изчислени на база 4% от доходите на десетте процента най-бедни българи.
Както в. "24 часа" вече писа, единните цени ще вдигнат цената на водата до 13 пъти от 2013 г. Целта е с приходите от по-високите цени, които ще отиват в специално създаден воден фонд, да се финансира модернизацията на инфраструктурата в сектора, без да се ползват пари от еврофондове и държавния бюджет. Хазната можела да съфинансира водния фонд единствено с парите, които трябват да се плати ДДС при строежа на нови съоръжения.
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране вече няма да има думата при определяне на цените на водата, предвижда още проектостратегията. Регулаторът ще следи единствено дали регионалните водни компании спазват методиката за определяне на цените, която ще се спуска от водния фонд.
За да се компенсира най-бедната част от населението, се обсъжда въвеждането на водни ваучери по подобие на сегашните енергийни помощи. За целта щял да бъде създаден фонд "Водно подпомагане" към социалното министерство. Според предварителни изчисления водните помощи ще гълтат по 10 млн. лв. на година. (24часа)
Пускат 8 нови пречиствателни станции
Още осем пречиствателни станции ще бъдат изградени у нас до края на годината. За последните 18 месеца са открити 9 и те обработват над 35 милиона кубика отпадъчни води, съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Според нея замърсяването от индустриалните източници и от фермите е овладяно. Основният проблем за лошото състояние на реките обаче е изпускането на непречистени отпадъчни води от канализацията на населените места.
Тази година МОСВ съвместно с общините започва работа по проекти за над 1 милиард лева. Те са свързани с разширяването на канализационните системи и пречистването на отпадъчните води. С общините имаме добра координация и сътрудничество, отбеляза Караджова. Сериозни инвестиции трябвали за системи за защита от наводнение, посочи министърът. Трябва да намерим ресурс, за да защитим населението и икономиката ни от природни бедствия, допълни Караджова.
Екатерина ТЕРЗИЕВА