Мозъкът ни поставя в кошмарни ситуации, за да се справим по-добре със страха в реалния живот
Те разказват за нашите страхове и преживявания и така ни помагат да се справим с тях. Изследване на невролози от Женевския университет доказа, че лошите сънища действат като терапия и потвърждават теорията за симулация на заплахите, според която мозъкът ни поставя в неприятни ситуации, за да се справим по-добре със страха и стреса в реалния живот.
Учените са изследвали 20-ина доброволци. По време на сън те следили мозъчната им активност с помощта на електроенцефалография. Всеки път, когато участниците в теста се събуждали (това се случвало по няколко пъти на нощ), разпитвали ги за сънищата им и питали дали са усещали страх.
Резултатите свидетелстват за това, че
нощните видения
могат да ни
подготвят
за неприятни събития
през следващите дни. Установено е, че онези, които имат повече мъчителни сънища, в будно състояние проявяват по-голяма способност да надвият страха.
При обработка на резултатите невролозите са проучили две части на мозъка, свързани със страха – oстровния дял и поясната гънка. Втората подготвя психиката за възможна опасност, а първата заедно с друга мозъчна област - миндалевидното тяло, отговарящо за страха, участва във формирането на емоциите.
Швейцарският научен екип е провел и друг експеримент с 90 доброволци. Те били включени към уреди, отчитащи мозъчната активност. След събуждане им показали страховити снимки. При някои от хората сънищата кошмари са
активизирали в
мозъка област,
отговаряща за
контрола над емоциите
Затова в състояние на бодърстване те по-добре се справили със стресовата ситуация при разглеждане на изображенията от други, които цялата нощ са спали спокойно.
“Установихме, че колкото повече страх изпитва човек в съня си, толкова по-малко активни след събуждане са миндалевидното тяло, oстровният дял и поясната гънка на мозъка”, обяснява участничката в експеримента д-р Вирджиния Щерпених от Женевския университет.
Ако ни се присъни нещо ужасно и започнем да се боим, това означава, че мозъкът реагира и след събуждане това оказва върху нас положително въздействие.
Мозъчните дялове, които се активизират при кошмари, намаляват активността си след събуждане и така потискат чувството за страх. Авторите на изследването обаче предупреждават, че страховитите нощни кошмари не са изследвани напълно. В лошите сънища човек преживява умерен страх, а в кошмарите
се сблъсква
със силен ужас,
което влияе
отрицателно
на емоциите
след събуждане.
“Убедени сме, че ако в съня се превишава определена доза страх, той губи своята положителна роля на емоционален регулатор”, казва невробиологът Пампрос Перогамврос.
Той припомня, че тясната връзка на съня с настроението личи от простия факт, че дори затварянето на очите регулира нашите емоции. Закриването на очите ни помага да преодолеем емоционални конфликти. Общоизвестно е също, че настроението на човека страда, когато сме недоспали или сме спали твърде дълго.