СССР през 1983 г.: Спрете АЕЦ “Белене”, има риск

https://www.24chasa.bg/Article/830566 www.24chasa.bg
Снимка на площадката на АЕЦ "Белене" от 2010 година. СНИМКА: "24 ЧАСА"

Oказва се, че още през 1983 г. от СССР е дошло предупреждение България да се откаже от АЕЦ "Белене" заради високата сеизмичност на района и да се търси нова площадка.

Това поне се твърди в писмо от 1984 г., подписано от тогавашния началник на Централната лаборатория по висша геодезия към БАН проф. Николай Георгиев. Той го адресира до корпорация "Енергетика" и Министерството на енергийно-суровинните ресурси.

Всъщност с писмото си Георгиев иска допълнителни пари от корпорация "Енергетика", за да се закупят данни за сеизмиката от Югославия.

Факсимиле от писмото на проф. Николай Георгиев през 1984 година.
Факсимиле от писмото на проф. Николай Георгиев през 1984 година.

“Нито една централа в света не се намира в  толкова сложна сеизмична обстановка като АЕЦ “Белене”. Препоръката от съветска страна е да се изостави проектът, въпреки че до този момент в него са вложени 13 млн. лв. за строителството”, се казва в писмото на Георгиев. Руснаците се базирали на предоставените им от България 3000 стр. с научни изследвания.

СССР през 1983 г.: Спрете АЕЦ “Белене”, има риск

АЕЦ "Белене" трябва да се разчете за проектно земетресение от осма степен и максимално от девета степен, което е с по една степен над проектните седма и осма, става ясно още от писмото. За съжаление проф. Николай Георгиев днес не е между живите. Писмото му обаче е открито от неправителствени еколози и е основа за доклад на "Грийнпийс" от 2007 г., оспорващ положителната оценка по ОВОС на централата, която е дало българското екоминистерство.

В последните дни след трагедията в японската “Фукушима 1” “24 часа” направи детайлно проучване на всички доклади за “Белене”. През годините досега непрекъснато се редуват експертизи за строежа на централата с такива против.

През 1990 г. е издадена т.нар. "Бяла книга" на БАН, която поставя под съмнение терена, на който ще се строи втората атомна централа Именно заради този труд се правят всички по-нататъшни изследвания през годините, каза преди дни шефът на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев.

“Сеизмичното въздействие върху площадката на "Белене" за територия с радиус от 320 км се определя главно от 6 земетръсни огнища - Горнооряховско, Дулово, Шабла, Маришко, Кресненско и Вранча, с магнитудни оценки над 7 по Рихтер”, твърдят учените през 1990 г.

“24 часа” откри и доклад на "Енергопроект" от 2001 г., направен от колектив, воден от Иван Хиновски, тогава шеф на направления "Ядрена енергетика". Правен е при правителството на Иван Костов.

В него се казва: “До 1979 г. са проучени 20 площадки. През същата година са локализирани 9 площадки - 4 на река Дунав и 4 на Черно море. Най-перспективни се оказали площадките на Дунав -Белене, Вардим и Батин.”

След нови и големи по обем инженерно-геоложки и хидроложки проучвания и макро- и микросеизмични изследвания е направен изводът, че площадката на "Белене" е най-подходяща.

Защото: тя попада върху огромен блок от земната кора, в който отсъстват активни разломи. Площадките "Батин" и "Вардим" са в близост до Горноаблановската разломна зона и макар че и трите площадки попадат в район с еднаква сеизмичност, площадката "Белене" има по-благоприятни сеизмични характеристики.

Така през 1981 г. е избрана Белене за втора атомна, сочи хронологията, описана в доклада на Хиновски от 2001 г.

Следващите две независими едно от друго проучвания са през 1990 г., същата, от която е докладът на БАН, за който вече стана дума.

Проучват Westinghouse Enerdgy Systems в екип с EQE Engineering и Geomatrix Consultants. Отделно има експертиза за нивото на сеизмичност на площадката от екип на Siemens-KWU заедно с Скопския сеизмологичен институт ИЗИС.

Двете разработки потвърждават определения от московски учени сеизмичен интензитет - т. е. площадката може да бъде сполетяна от трус VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, което отговаря на ускорение на земните пластове0,20G.

Пак от 1990 г. Международната агенция за атомна енергия (МАЕЕ) започва мисии за преглед на изследванията на площадките не само на "Белене", но и на "Козлодуй". Изследват се сеизмичен риск, метеорология, екстремални външни въздействия, хидрология, включително наводнение, демография,радиационна безопасност.

Продължава нова серия изследвания на институти на БАН. Викат се вече и световни експерти.

"24 часа" разполага със заключенията на последната мисия на МААЕ през 1997 г., в която участват Б. Мохамадиюн - Франция, Л. Серва - Италия, и А. Гюрпинар от агенцията. За последния Хиновски казва, че е бил един от най-големите експерти в сеизмиката. Като чуели името му, останалите професори ставали прави.

Очакванията на всички в България е с неговото идване да се разреши най-после дилемата за "Белене". Това обаче не става.

Изводите на тази мисия на МААЕ са витиевати и не много категорични дори за специалистите.

"От гледна точка на сеизмотониката и сеизмичния риск площадката на "Белене" няма характеристики, които да изключат използването й като подходяща площадка на АЕЦ", казват чуждестранните специалисти.

Пак със сложен изказ те настояват да се направят повече проучвания и пояснения, тъй като "за някои сеизмични огнища тези консервативно пресметнати магнитуди може да означават, че съществуват някои неотектонични прояви”. Накрая чужденците се застраховат, че тази им мисия обобщава предишните две и се базира на тях. Мимоходом се споменава, че те са работили по документи, не е имало визита на самата площадка.

Помолихме днешни сеизмолози да "преведат" изводите на чуждестранните експерти.

"С една дума това е нетвърда позиция, няма еднозначен отговор на въпроса и данните са непълни", коментира вчера наш водещ сеизмолог, пожелал да не споменаваме името му.

След като руската "Атомстройекспорт" печели конкурса за "Белене", нейните ръководители са получили всички експертизи. Те благодарили, но започнали отново своя. Впрочем за всяка експертиза се плащат доста пари. Дупчили са на 120 м надолу последно през миналата година.

Техническият проект за АЕЦ "Белене" все още се преглежда в Агенцията за ядрено регулиране. “Естествено, след случилото се във "Фукушима 1" сеизмиката и устойчивостта на външни влияния ще бъдат отново гледани”, казва Борислав Станимиров, зам.-председател на Агенцията за ядрено регулиране.

Германският посланик: Проектът да се преосмисли

Проектът "Белене" трябва да бъде много внимателно преосмислен. Известно е, че площадката на проектираната АЕЦ се намира върху сеизмично опасна област. Затова оценяваме положително изискваните от българското правителство и от експертите гаранции за сигурност от най-висок клас. Това заяви в четвъртък в интервю за "Дойче веле" германският посланик в София Матиас Хьопфнер.

Икономическата ефективност е вторият по важност проблем пред проекта. Не съм сигурен дали българското общество е добре информирано относно всички разходи по изграждането на втора атомна електроцентрала, заяви посланикът.

"Като цяло важните за определяне на икономическата ефективност от АЕЦ "Белене" разходи за покриване на сеизмичните и производствените рискове, за съхранение на отработеното ядрено гориво и за извеждането на централата от експлоатация не са обсъждани достатъчно конкретно, смята Хьопфнер.