Сърбогъзи, Гъзурниците, Дупите, Пръдлевици и други села със смешни имена

https://www.24chasa.bg/Article/832773 www.24chasa.bg
Йордан Христов и още петнайсетина души живеят в Торбалъжи. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Aко обикаляте габровските села, със сигурност ще се шашнете от имената на някои - Торбалъжи, Сърбогъзи, Гъзурниците, Пръдлевци, Къртипъня, Пържиграх, Бърборци, Глутниците, Врабците....

Знайно е, че по-голямата част от селата и махалите носят името на първите си заселници. А балканджиите - хора със силно развито чувство за хумор, не цепели басма никому, когато трябвало да лепнат в прякор за нечии странности или пороци. И от прякора на родоначалника се стигало до името на селището, което продължава и днес да предизвиква смях и закачки.

Сред най-известните такива села е Торбалъжи. 62-те му къщи са кацнали на баира по средата на пътя между Габрово и Трявна. В него вече няма магазин, хляб се кара 2 пъти седмично, а постоянните му обитатели са петнайсетина души, главно пенсионери. През лятото обаче идват повече хора заради чистия въздух и гледката към Балкана. Пък и два града са само на 15 минути с кола от Торбалъжи - кеф ти Трявна, кеф ти Габрово.

Табелата на с. Шушня вече се нуждае от смяна.
Табелата на с. Шушня вече се нуждае от смяна.

Три са легендите за името на селото. Първата е свързана с основателя му - Дончо Торбалъжа. Сладкодумният козар знаел и разказвал много народни приказки, песни и смешки. Въображението му било голямо и хората слушали с интерес лакардиите му.

В Севлиевско има село Ловнидол, в Габровско - Лесичарка.
В Севлиевско има село Ловнидол, в Габровско - Лесичарка.

"Дончо, хайде извади торбата с лъжите, че да стане весело!", казвали му и той не чакал да го подканят. Оттам идва името на рода му - Торбалъжите - и на самото селище.

Митка Мъглова пред основите на срутената си къща в с. Къртипъня.
Митка Мъглова пред основите на срутената си къща в с. Къртипъня.

Според друга местна легенда в миналото пътят, който водел към с. Жълтеш и Габрово, бил много стръмен. Селяните пътували с волски каруци. За да теглят по-добре добичетата, им закачали по една празна торба на хомота отпред. В стремежа си да си пъхнат главата в торбата, за да хапнат, животните теглели здраво колата. Оттук и приказката за торбата, пълна с лъжи.

Трета легенда пък е свързана с робските години. Орач си забравил торбата, закачена на дърво. Гладни хайдути я намерили, отворили я с надежда отвътре да вземат нещо за ядене. Оказало се, че има само едно въже. И оттогава: къде ще се срещнат? При торбата, която ги излъгала.

Няма две мнения - да си торбалъжец не само е произход, то е товар за цял живот. Лек за едни, тежък за други.

75-годишният Йордан Христов разказва, че винаги когато казвал откъде е, хората започвали да гледат на него с подозрение, в най-добрия случай с усмивка. Затова когато навремето влязъл в казармата и попълнил документите, написал, че е от съседния Сечен камък.

"Като свърших службата и отидох в Габрово да си взема документите, един от майорите каза: "А бе, ефрейторе, ти защо си се писал от другаде?”

"Ако бяхте на мое място, сигурно и вие така щяхте да постъпите. Защо да ви се смеят през цялото време?" "Май си прав", вика ми майорът."

Бай Йордан имал още подобни случаи. "Веднъж като студент отивам на пощата в София, за да изпратя багаж до баща си. Пиша името на селото, а жената на гишето се залива от смях. Помоли ме да й прочета адреса високо, за да е сигурна, че не бърка. Цялата опашка зад мен прихна."

Името на селото създава неразбории и с днешна дата. Пенка Иванова, която е снаха в Торбалъжи, споделя, че 7-годишната й внучка в столицата казвала, че баба й и дядо й живеят не в Габрово. Не смеела да спомене Торбалъжи, за да не й се подиграват децата. Иначе момиченцето идвало с удоволствие всяко лято в селото. "Нас ни остави, а си помисли как са се чувствали жителите на Сърбогъзи", съветват торбалъжци.

За съжаление, няма кого да попитаме - Боньо Митев, последният жител на тази махала на тревненското с. Престой, починал преди 2,5 г. Тя била заселена преди около 200 години.

Според легендата на младини дядо Цаньо от Гюровци, както наричали до средата на XX век Престой, се скарал с баща си, напуснал родния дом и вдигнал къща в съседната рътлина. Бил сърдит на родата, (и без друго имал пиперлив нрав), цял живот се държал дръпнато и недружелюбно с околните.

По този край, когато някой е ядосан или сърдит, хората обобщават: "Сръбнал го гъзът". Навремето често така казвали и за дядо Цаньо, после това станало име и на махалата. Така започнали да й викат Сърбогъзи. Днес дотам няма път, а двете къщи са почти съборени.

Въобще в Габровско не проявявали излишна свенливост при кръщаването на села. Например Дончо Търсигъзека съдал няколко колиби, след това прехвърлил и прякора си върху тях. Махалата се нарекла Търсигъзи. През 1886 г. местното население все пак променило името на Търсиите, а през 1950 г. тя става кв. Андреево. Част от днешния габровски квартал Любово пък са някогашните колиби Гъзурниците.

Според непотвърдени източници името има връзка с данъка "гъзурнина" - налог върху житото, събиран от някои от прадедите на основоположниците на първия род. Други изследователи предполагат пък това, което и вие си мислите...

Махала Пръдлевци допълва екзотичните наименования. За това пак е "виновен" прякорът на първия й заселник Иван Пръдлето. Не трябва да пропускаме и още едно село - дряновското с. Дупините.

На 7 км от Трявна, ниско в дола са се сгушили 2-3 къщи на Пържиграх. Навремето на това място имало воденица, а стопанинът бил много саможив, дума не продумвал. Колкото пъти отидел някой да мели брашно, той все пържел грах. Оттам идва и името. Повече от 25 г. там не живее никой. До селцето води единствено стар калдъръм. Дори и табела няма.

Дряновското с. Къртипъня получава името си заради дърводобива в горите наоколо. Сега обаче е безлюдно, а десетината му къщи една след друга рухват от старост. Навремето хората от Къртипъня се занимавали със земеделие, отглеждали и добитък. Но след като държавата им взела имотите за ТКЗС и горите, започнали да се изселват - нямало вече поминък.

Повечето си построили къщи в голямото съседно с. Царева ливада. Там открихме 76-годишната Митка Мъглова. Тя си спомня с усмивка за времената, в които заедно с приятелите си от селото ходели на забави в Дряново. Тогава отнасяли много подигравки, станело ли дума откъде идват. Сега от време на време баба Митка прескача заедно със сина и снахата през дерето от Царева ливада до Къртипъня, но само водена от носталгия.

Преди 2 години предприемчиво семейство имало идея да развива селски туризъм на това място. Предложило да изкупи къщите и земята, но един от собствениците се заинатил и идеята пропаднала.Останали без стопани, се рушат една след друга и къщите.

Дряновският край май има най-голям принос в екзотиката от имена на селища по картата на Габровска област. Махали, колиби и села и днес се наричат Бърборци, Балалея, Длъгня, Доча, Крачунка, Муця, Цинга, Шушня, Пърша, Ритя, Руня.

В областта и животните са станали "кръстници" на селата - Зая, Глутниците, Чакали, Вълковци, Врабците, Ловнидол, Лесичарка, Козирог.

Севлиевско се включва в шарения списък с имена като Стоките, Столът, Шумата.

Освен дряновското с. Плачка, да не забравяме и град Плачковци в община Трявна.