Без дългове до гроб към банки и монополисти

https://www.24chasa.bg/Article/834491 www.24chasa.bg
Живеещите в бл. 48 на варненския кв. Чайка направиха жива верига пред блока си през 2009 г. в опит да попречат на съдебен изпълнител да отнеме жилището на техни съседи.

Да не дължим цял живот сметки за парно, ток, телефон, заеми от банки или съседи, обмислят депутати от ГЕРБ.

Кредиторите да нямат право да търсят вземанията си от хората, изпаднали в неплатежоспособност, след изтичане на 10 г. от падежа за плащане.

Това е идеята за бъдещи законодателни промени, която вече се обсъжда от членове на правната комисия в парламента.

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев и шефката на правната комисия Искра Фидосова
СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ И БУЛФОТО
Депутатът от ГЕРБ Емил Радев и шефката на правната комисия Искра Фидосова СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ И БУЛФОТО

"Ако длъжникът в продължителен период прави всичко необходимо да платизадължението си, но не успява, би трябвало дългът да се погаси и гражданинът да започне на чисто", обясни депутатът Емил Радев.

Иван Хаджииванов
Иван Хаджииванов

В момента хиляди българи, останали без работа или на минимална заплата, могат да осъмнат едновременно без дом и с остатък от непосилен кредит.

Такъв е случаят с 25-годишната Венета Маринова от Русе. Тя остана без жилище и с 89 хил. лв. задължение към банка, след като изтеглила ипотечен кредит.

Младата жена получавала добра заплата и решила, че е време да създаде собствен дом. Купила апартамент с кредит от 50 хил. лв., който банката й отпуснала срещу ипотеката му. Парите трябвало да връща на месечни вноски в продължение на 35 г. Месеци по-късно цените на имотите се сринали, а русенката останала без работа. Щом спряла да плаща вноските, банката си поискала накуп цялата сума.

Съдебен изпълнител продал имота, но се оказало, че не достигат още 89 хил. лв. за погасяване на задължението. (Виж коментар долу на частен съдебен изпълнител по случая с Маринова.)

"Законодателството ни не предвижда обсолютен давностен срок за погасяване на зъдълженията по частноправните вземания. Така кредиторът може да преследва вечно всеки останал без работа и имущество", казва Радев.

Действащите разпоребди дават възможност на хората да се освободят от главницата по дължимото само ако в продължение на 5 г. кредиторът не ги потърси. За лихвите пък обикновената давност е 3 години.

Банките, енергийните дружества и мобилните оператори, към които най-често задлъжняваме, обаче не забравят да си търсят плащанията. Образуват изпълнителни дела. Следва запор на имущество и заплати. Ако публичната продан не покрие дълга, съдебните изпълнители следят периодично има ли промяна в имотното състояние на длъжника. С 20% са се увеличили делата срещу граждани за неплатени сметки и кредити през 2010 г., отчитат частните съдебни изпълнители.

"Наред с кризата причина за това станаха масовите инвестиции в недвижими имоти в последните 7-8 години. Много българи купиха земя и жилища, като вложиха всичките си спестявания или теглиха огромни кредити с идеята да спечелят от наем или препродажба на по-висока цена, обясни Радев. -

Закриването на работни места и сривът на цените на недвижимите имоти доведоха до неплатежоспособност на част от населението."

Според него въвеждането на пределен срок за търсене на задълженията по частните кредити е добра алтернатива на съществуващата в много страни процедура по обявяване фалит на граждани.

Такъв специален ред е предвиден в почти всички държави от ЕС, САЩ и Русия. Процедурата е свързана със значителни разходи и действа само по отношение на хората със стабилни доходи. В САЩ например тя стартира, когато спре плащане по необезпечено задължение над 290 000 долара или ако обезпеченото е над 800 000 долара. Длъжникът трябва да има достатъчно имущество и постоянни приходи, за да покрие разходите за надзорния орган, който събира, контролира имуществото и го разпределя между кредиторите.

"Масовият случай у нас обаче е на изпаднали в неплатежоспособност хора, които за дълго остават без работа или получават минимална заплата. Повечето от тях имат едно жилище. По закон то е несеквестируемо, стига да не е ипотекирано. Това би затруднило въвеждане на процедура по обявяване в несъстоятелност", коментира Радев.

Той счита, че проблемът с вечните длъжници може да бъде решен с въвеждане на абсолютен давностен срок, какъвто съществува по отношение вземанията на държавата и общините .

При изтичане на 10 г. от датата за плащане на данъци и такса смет например, ако имуществото не е запорирано, то никой не може да принуди длъжника да плати. Издължаването става само доброволно.

Депутатите на ГЕРБ от правната комисия дебатират и по нови разпоредби за спиране на

спекулата с покупката на имотите на длъжници на занижени цени.

“Нужен е единен електронен регистър, в който всички съдебни изпълнители задължително да качват обявленията за продажбана на имоти поне месец преди търга. Такъв регистър изгради и поддържа Камарата на частните съдебни изпълнители, но работата му не е обвързана със закон”, казва Радев.

По думите му някои обявления се качват в регистъра след провеждане на търга или дни преди него. Така евентуалните купувачи узнават късно или въобще не подозират за провеждането на търга.

В същото време в наддаването участват свързани лица и определени фирми за недвижими имоти. В крайна сметка те купуват жилища, коли и техника на цени дори под първоначалната.

"Всички участници в производството са заинтересовани да се даде максимална публичност на търга. Така че по пазарен път да се стигне до най-високата цена", категоричен е депутатът от ГЕРБ.

СИЛВИЯ ГУРМЕВА

Иван Хаджииванов, частен съдебен изпълнител, разговаря: Венета ще плаща със заплати, наследства и дори с пенсията си

- Г-н Хаджииванов, много ли са случаите като този с г-жа Маринова?

- Допреди няколко години банките имаха доста агресивна политика за даване на кредити. Никой не очакваше такава криза, безработица, срив на икономиката, както и че хора, които са отговаряли на условията за кредит преди, днес няма да могат да плащат. Освен това пазарът на имотите се срина - и сега продажбите стават много трудно.

Според мен имотът на Маринова, по който е направено обезпечението, е бил надценен. Все пак става дума за панелен апартамент в кварталите на Русе. Но когато се взема кредит за 35 г. напред, всеки трябва да си прави сметка, че освен вноската от около 700 лв. месечно трябва да му останат доходи за нормално съществуване.

- Чия е вината - на кредитополучателя или на банката?

- Мисля, че и двете страни са си направили равносметката. Политиката на банките по отношение на кредитите вече далеч не е толкова агресивна, колкото беше. А длъжниците повече обмислят, когато предприемат такава стъпка. След 2008-2009 година по делата, които са в кантората ни, не виждам необезпечени кредити, напротив - даже има презапасяване от страна на кредиторите.

- В някои страни съществува процедура по обявяване на граждански фалит.

- Видях как действа това в САЩ, но там има и далеч по-мощна икономика, държавен ред, а и манталитетът е друг. У нас депутатите трябва много внимателно да преценят, да се направи правен и икономически анализ, преди да се предприеме такава мярка. Защото при един граждански фалит, както го наричате вие, всички ще понесат щети: и кредиторите и длъжникът, който никога през живота си повече няма да има достъп до кредит - като го запишат в регистъра като рисков клиент.

- Така банките ще внимават повече, за да не допускат необезпечени кредити?

- Те вече го правят. Случаи като този с Венета Маринова обаче винаги ще има. Те са единични казуси и много трудно се решават. На момичето са му дали 100 000 лв., когато е било на 20 г., сега ще ги плаща с всичките си доходи - от заплата, от наследства, от пенсии дори. Но тя не е типичният длъжник, заради когото трябва да се пише закон. Тя е частен, единичен случай, който само доказава, че човек не трябва да прави неразумни инвестиции. Иначе ще плаща не само той, но и близките му.

ИРИНА МАТЕВА