2045 г.: ставаме безсмъртни

https://www.24chasa.bg/Article/844575 www.24chasa.bg
Обри де Грей, експерт №1 по борбата със стареенето. ИЛЮСТРАЦИИ СП. “ТАЙМ”

На 15 февруари 1965 г. гимназистът Реймънд Курцвейл се явява в шоуто "Имам тайна" и изсвирва нещо на пиано. Според сценария гостът знае нещо необичайно, а жури в студиото се опитва да отгатне какво. След доста въпроси става ясно, че изсвирената пиеса е композирана от компютър, разказва сп. "Тайм".

Момчето взема $ 200 за участието си и показва компютъра: голям колкото чин с шумни релета и свързан с пишеща машина. Журито обаче се впечатлява само от възрастта на изобретателя и минава на следващия гост - жена, чиято тайна е, че е била учителка на президента Джонсън.

Курцвейл обаче посвещава живота си на онова, което демонстрацията му означава. Творчеството е дейност, която хората са резервирали за себе си. Но ако то е узурпирано от компютър, сглобен от 17-годишен хлапак, това размива границата между човешкия и изкуствения интелект.

Тази е истинската тайна на Курцвейл, но през 1965 г. никой не се сеща за нея. Днес той вярва, че скоро компютрите ще са по-умни от хората. Щом това стане, с човечеството ще настъпи голяма и необратима промяна. Курцвейл е изчислил, че краят на сегашната цивилизация ще дойде след 34 г.

Стиви Уондър и Курцвейл с неговия гласов синтезатор СНИМКА: СП. "ИКОНОМИСТ"

Компютрите стават все по-бързи и това го знае всеки. Но те стават по-бързи все по-бързо, т.е. ускорява се и темпът на усъвършенстването им. Така ли е? Така е. Следователно ще дойде момент, в който тяхната интелигентност ще е сравнима с човешката. Изкуственият интелект ще се сдобие със съзнание и ще почне да прави всичко онова, което правим и ние: ще композира, ще шофира, ще се произнася кое е морално и кое не и ще води светски разговори.

Експоненциалната крива на Курцвейл описва темпа на ускорението в прогреса на компютърните технологии.

Няма причина да се мисли, че компютрите ще престанат да стават все по-мощни. Те ще се развиват, докато не станат по-умни от хората.

Това развитие ще се ускори, защото те ще се заемат с него вместо своите бавномислещи създатели. Представете си компютърджия, който сам е компютър. Той ще работи невероятно бързо с грамадни обеми от данни и няма да излиза на балкона, за да пуши.

Невъзможно е обаче да предвидим поведението на това по-умно от човека създание, с което (с който?) някой ден ще делим планетата. Ако можехме, щяхме да сме умни колкото него. И все пак има доста теории по въпроса. Едната е, че ще се слеем с компютрите и ще се превърнем в киборги.

Така ще разширим умствените си способности, също както днес чрез коли и самолети надвишаваме физическите си способности. А може би изкуственият интелект ще помогне да се справим със стареенето и ще удължи живота ни. Може би ще сканираме съзнанието си в компютър и ще живеем като софтуер - виртуални, но вечни. Или пък компютрите ще се обърнат срещу хората и ще ни анихилират.

Общото в тези теории е, че човечеството ще се превърне в нещо неразпознаваемо за сегашното човечество. Това превръщане си има име: Сингуларност.

Звучи фантастично? Не повече от една прогноза за времето. Сингуларността е научна хипотеза за бъдещето на живота и заслужава не присмех, а трезва преценка.

Доста хора харчат пари, за да я получат. Има Университет по сингуларност, който се издържа от НАСА, а "Гугъл" бе главен спонсор за основаването му през 2008 г. Интересът към него е много голям. Човек отива с очакване да преживее интелектуален шок, но на лекциите го задържа изненадата, че получава много повече. И осъзнава, че ако сингуларността наистина предстои, това ще е съдбовна промяна на човешкия род, подобна на появата на езиците.

Всъщност сингуларността не е нова идея, просто е още прясна. Пак през 1965 г. английският математик Ирвинг Гуд я нарича "експлозия на интелект":

"Свръхинтелигентната машина далече ще надхвърля интелекта на човека, колкото и умен да е той. Тъй като създаването на машини е интелектуална дейност, тя ще може да създава машини, по-добри и от нея. И тогава ще настъпи експлозия на интелекта, като човешкият ще се окаже изостанал. Свръхинтелигентната машина е последното нещо, което човекът ще трябва да изобрети", пише Гуд.

Сингуларност е термин от астрофизиката. Това е точка без размери, от която възниква Вселената при Големия взрив преди 13 млрд. години. Според фантаста Върнър Виндж сингуларността е божествен замисъл за предизвикване на експлозия на интелект. На симпозиум на НАСА през 1993 г. той обяви, че "след 30 г. ще имаме технологията да създадем свръхчовешки интелект. А след това ерата на човечеството ще свърши".

Курцвейл също пише футуристични книги. Последната - "Гледай да доживееш до безсмъртието", стана бестселър през 2005 г., съобщи АП. Филмът по нея бе показан този януари. На вид авторът й, обявен от Бил Гейтс за "най-добрия пророк", е скромен, ненатрапчив и може да мине за по-малък брат на Уди Алън. На 62 г. той има мек хипнотизиращ глас на човек, който изнася поне 60 лекции годишно. Като главен проповедник на сингуларността е отговарял на какви ли не въпроси за нея и често се е сблъсквал с недоумение. Но е запазвал ведър вид. Маниерът му е такъв, сякаш се извинява. "Да, бих желал да ви поднеса по-малко стряскаща новина за бъдещето, но какво да направя - това показват числата."

Интересът на Курцвейл към бъдещето се поражда през 1980 г., когато той решил да измери темпа на напредъка в технологиите. Дори велики изобретения се провалят, ако изпреварят времето си, а той искал да улучва правилния момент за своите. "И по онова време технологиите се развиваха толкова бързо, че светът ставаше различен още преди да си ги завършил. Това е нещо като стрелбата по панички - не бива да се целиш в тях." Разбира се, той бил наясно със закона на Мур, който гласи, че броят на транзисторите в един чип се удвоява на всеки 2 г. Приложил същия метод и проследил как расте във времето компютърната мощност (мерена в милиони операции за секунда), която може да се купи за $ 1000.

Законът на Курцвейл се оказва като този на Мур. Мощността на един компютър за $ 1000 се удвоява на всеки 2 г. Като графики двата закона описват експоненциални криви с рязко нарастващи стойности. В тях няма прекъсвания, въпреки че Курцвейл развил своята и назад към времето, когато компютрите са били с релета и лампи, та чак до 1900 г.

Той прилага модела и за други технологични индекси - падащи цени на транзисторите, растяща скорост на процесорите, срив в цената на РАМ паметта. Включва и биотехнологиите - падаща цена на ДНК анализа, броя на нанотехнологичните патенти и на потребителите на интернет. Навсякъде е едно и също - експоненциален възход. "Наистина е смайващо колко плавна е тази крива. И в гладни, и в сити години, в мир и във война, в оживление и в рецесия тя е все нагоре", казва той.

Когато я продължава в бъдещето, растежът е не просто огромен, той е феноменален и умът не го побира. "Не го побира, защото ние не умеем да мислим в термините на експоненцията. Това не е въпрос на интуиция. Да речем, искаме да избегнем зло куче. Ние правим линеарна прогноза къде ще бъде то след 10-15 сек и действаме според нея. Такъв ни е хардуерът в мозъка", обяснява Курцвейл.

Ето какво казва кривата на Курцвейл. Ще направим инженерен мозък като човешкия през 2025 г. През 2030 г. компютрите ще достигнат сборния човешки интелект. Следва датата на сингуларността, насрочена за 2045 г. Тогава при огромно увеличение на компютърната мощност и огромно намаление на себестойността й количеството изкуствен интелект по негови сметки ще бъде 1 милиард пъти по-голямо от днешния общ сбор на човешкия.

Сингуларността има доста фенове и те имат своя субкултура. Това са сингуларианците - малка, но глобална група, в която далече не всички, но мнозина са и курцвейлисти. Сред тях има различия по въпроса какво е сингуларност и кога, как и дали тя ще настъпи. Общото помежду им е, че гледат на времето в дълбочина и очакват историческа промяна.

Освен университета, на който Курцвейл е учредител, има и Институт по сингуларност в Сан Франциско. Веднъж годишно той свиква срещи на високо равнище, на които се събира всякакъв народ. На последната през август участваха компютърни специалисти, психолози, нанотехнолози, експерт по бърза помощ и един факир на име Джеймс Ранди. Атмосферата бе нещо средно между Давос и конгрес за НЛО, а най-обсъждана тема бе дъголетието.

За сингуларианците старостта е болест като всяка друга, а какво се прави с болестите? Лекуват се. Този възглед има сериозна научна основа. Знае се, че причина за стареенето са теломерите, които заемат краищата на хромозомите на ДНК. При всяко делене на клетката те стават по-къси и когато се свършат, тя вече не може да се дели и умира.

Има обаче един ензим, наречен теломераза, който обръща този процес и заради него раковите клетки живеят толкова дълго. А защо да не третираме здравите, неракови клетки с теломераза? През ноември учени от Харвард обявиха в сп. "Нейчър", че са постъпили именно така. Екипът инжектирал теломераза в мишки и техните старчески изменения изчезнали. Мишките не живнали. Те се подмладили!

Водещ експерт по въпроса за стареенето е Обри де Грей - англичанин с докторат от Кеймбридж и с наистина внушителна брада. Той е ветеран на сингуларните сбирки. Според него стареенето е процес на натрупване на вреди, които той разделя в 7 категории. Но за всяка се надява, че някой ден ще бъде отстранена. "Хората вече осъзнават, че възгледът за стареенето като нещо неизбежно е детински", казва Де Грей. "Човекът е работеща машина с много функции и е нормално да й се струпват разни повреди. Но те могат да се поправят. Тъкмо заради това имаме и ретро автомобили."

Курцвейл също гледа сериозно на удължаването на живота. Баща му, към когото бил силно привързан, умира на 58 години. Синът наследява негово генетично предразположение и на 35 г. също развива диабет. Но в двете си книги по въпроса той казва между другото, че на ден пие по 200 хапчета и хранителни добавки и че вече е излекувал диабета си. На 62 години той твърди, че реалната му биологична възраст е с 20 г. по-ниска. Но целта на Курцвейл е различна от целта на Де Грей. Той не просто иска да е здрав възможно най-дълго. Той се кани да дочака сингуларността. А когато тя дойде, свръхвисокият изкуствен интелект ще реши чрез нанотехнологиите всички системни проблеми, дължащи се на стареенето. Ще имаме и алтернатива. Ще можем да пренесем съзнанието си в доста по-надеждни обвивки, каквито са компютрите и роботите. Така че според сингуларианците огромен брой от живите сега хора в крайна сметка ще изберат да станат безсмъртни.

В "Отплаване към Византион" Йейтс казва, че душата е "вързана за простосмъртна твар"(превод Вл. Трендафилов). Според Курцвейл скоро ние ще развържем душата и ще я закрепим към безсмъртен робот. Именно това обаче среща съпротива у слушателите му, по-голяма от оспорването на експоненциалните му криви.

"Човек приема, че компютрите ще станат по-умни от нас. Но той яростно отрича скока в дълголетието. Така е, защото се вдаваме много в разни философии, занимаващи се с живота и смъртта. Това е и главната причина да имаме религия", казва Курцвейл.

Мнозина смятат сингуларността за измишльотина, за версия на рая, съчинена в Силиконовата долина. Но сериозните й критици питат дали изобщо компютрите ще станат умни. Сега тяхната интелигентност не прилича на човешката, нито на тази на роботите от филмите. Техните умения са само в ограничени сфери, например в играта на шах. Но те не могат да се шегуват. Онзи изкуствен интелект, за който Курцвейл говори, още не съществува. Защо?

Явно защото още сме в очакване експоненциалният растеж на компютърната мощност да стигне дотам. Но пък е възможно в мозъка да се извършват такива процеси, които няма как да бъдат дублирани електронно, все едно колко милиарда операции в секунда си хвърлил. Неврохимическата каша, създаваща хаоса, наречен съзнание, може би е твърде сложна и аналогова, за да се пресътвори в цифров вид.

А има и философски трудности. Приемаме, че сме създали компютър, който говори и действа неотличимо от човека. Дали обаче той ще бъде и чувствителен? Или ще е само една ужасно сложна машина, но без душа? Дори да се съгласим със сингуларността, много въпроси нямат отговор. Ако сканирам съзнанието си в компютър, ще продължа ли да си бъда аз? Каква ще е геополитиката на сингуларността? Кой ще решава кой да бъде безсмъртен? Ако постигнем всемогъщество, ще има ли смисъл животът? Побеждавайки смъртта, няма ли да престанем да бъдем хора?

Курцвейл признава, че сингуларността крие рискове, които няма как да се оценят. Какво ли ще реши да прави новият обитател на Земята - изкуственият интелект? Може би ще се конкурира с хората за ресурсите й. И без да си киборг, ще ти светне, че въвеждането на свръхформа на живот в нашата биосфера би било фатална Дарвинова грешка.

Затова главна цел на Института по сингуларност е да подсигури бъдещото приятелско отношение на изкуствения интелект.

С наближаването на сингуларността ще става ясно дали тя ни харесва, или не. Но според Курцвейл опитите тя да бъде отлагана чрез забрани са неморални, а даже може би и опасни. "Само тоталитарен режим би наложил такива забрани. Но и те няма да проработят. Технологиите ще минат в нелегалност, където учените няма да имат достъп."

Курцвейл е нечовешки търпелив. Той неуморно оборва критиците си точка по точка, задълбочено и в детайли. Например по въпроса дали компютрите могат да дублират биохимичната структура на мозъка. За него е сигурно, че могат. Той не вижда фундаментални различия между плътта и силиция, които да попречат на компютъра да мисли. И кара биолозите да му посочат поне един неврологичен механизъм, който не може да бъде моделиран или поне наподобен от софтуер. Курцвейл просто отказва да падне на колене пред загадката на човешкия мозък.

Това обаче не го прави особняк. Има сингуларианци с далеч по-екстремни прогнози. Вече 5 г. неврологът Хенри Маркрам от Института за мозъка в Лозана симулира неврон по неврон мозъка на плъх, като ползва най-мощните компютри на Ай Би Ем. Досега е успял да симулира цяла верига от около 10 000 неврона. Маркрам обяви, че до 10 г. ще е направил цялостна симулация на човешки мозък. На това обаче Курцвейл се подсмихва. "И да се получи, нали ще трябва да обучаваш този мозък, а това ще отнеме кой знае колко време."

В бъдещето според Курцвейл био- и нанотехнологиите ще ни позволят да манипулираме себе си и външния свят на молекулярно равнище. Но понеже прогресът е “акселерат”, всеки час ще ни носи научни пробиви колкото за цял век. Ние ще прескочим Дарвин и ще вземем еволюцията в свои ръце. Човешкият геном ще бъде проверяван за грешки, оптимизиран и, ако се налага, пренаписван. Безсмъртието ще стане норма. Човек ще умира само ако поиска. Така смъртта ще загуби своята съдбовност и необратимост и Курцвейл се надява някой ден да възкреси своя баща. Ние ще можем да сканираме съзнанието си в компютри или ще трампим телата си с безсмъртни роботи. За няколко века човешкият интелект ще преработи и проникне в цялата материя във Вселената. Това според Курцвейл е нашето предопределение като хора.

След няколко века ли? Тогава Курцвейл и Де Грей ще се покрият със славата на следващите бащи основатели, а ако са още живи, ще могат да й се наслаждават и лично. Но е възможно идеите им да звучат толкова ретро, че да са се запазили само в тогавашния дисниленд. Нищо не остарява така бързо, както бъдещето.

Тя е вече тук

Колкото повече човек чете за сингуларността, толкова повече тя му се привижда зад всеки ъгъл. Преди 5 г. нямаше 600 милиона души, чиито социален живот протича в една мрежа. Днес има фейсбук. Преди 5 г. нямахме айфони. Днес има и не е невъобразимо да ги държим в главите си вместо в ръка. 30 000 болни от паркинсон имат невроимпланти. "Гугъл" експериментира с компютри, които шофират. В Афганистан 2000 робота се сражават рамо до рамо с войниците. А тези дни компютърът Уотсън се яви по телевизията във вариант на играта "Стани богат" и я спечели. Уотсън работи с 90 сървъра и заема цяла стая. Не е важно, че той надмина предишните победители в играта Кен Дженингс и Брад Рутър. Важното е, че Уотсън нямаше нужда да му се разясняват въпросите.

Умът му е златна мина

Курцвейл прави няколко състояния като изобретател. Според сп. "Икономист" той забогатява още с първия си софтуер като студент в Масачузетския технологически институт. Това е програма, която те улеснява в избора къде да следваш. Попълваш анкета с 200 въпроса и тя сравнява отговорите в база данни с над 2 милиона факта за 3000 университета в САЩ. Събрали са ги 5-има студенти в “Харвард”, на които Курцвейл платил на ръка. По-късно той създава уреди за слепи, които преобразуват текст в реч, и Стиви Уондър купува първия. През 1980 г. продава и това изобретение - на "Ксерокс". Измислил е музикалния синтезатор и електронна клавиатура, която имитира звука на роял. Нея пък продава през 1990 г. на южнокорейската "Юн Чан" - най-големия производител на пиана в света. Сега Курцвейл притежава 39 патента и е почетен доктор на 19 университета. През 1999 г. Клинтън го удостои с Наградата на САЩ за технологии.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и освободения изпълнителен директор на „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД Мирослав Боршош, съобщават от Пресслужбата на Министерски съвет На срещата беше

Неизвестни нападнаха и биха двете дъщери на един от заместниците на главния мюфтия. Инцидентът е станал пред един от хипермаркетите в столичния квартал "Надежда" днес следобед, съобщава БНР. Двете момичета са излизали от магазина, когато са били нападнати от други младежи, които са ги удряли. Полицията в София разследва инцидента.

19-годишно момче от сатовчанското с. Плетена сложи край на живота си. Тялото на Явор Ю. било открито в понеделник около 21,30 ч да виси на въже под навеса на къщата му в селото. Родителите му са разведени, като майката живеела в друг град, а бащата бил на гурбет в Испания. В Плетена Явор живеел с баба си и дядо си,