ДНК следа уличава троен убиец след 14 г.

https://www.24chasa.bg/Article/851157 www.24chasa.bg
Вътрешният министър Богомил Бонев лично отива на огледа на убийството. Около него са бившият шеф на Гранична полиция Красимир Петров, ексзам.-шефът на СДВР Стоян Велчев, топкриминалистът Иван Тенчев, а с гръб е бившият началник на Първо РПУ Захари Захариев. СНИМКА: ДЕСИ КУЛЕЛИЕВА

ДНК експертиза уличава в поредна лъжа разследвания за тройно убийство Димитър Кънчев и е на път да обърне процеса срещу него. Той се води вече цели 13 години без да има окончателна присъда.

Изобличаващият Кънчев анализ на специалисти от Центъра за експертни и криминалистически изследвания и запитвания ще бъде представен в Софийския апелативен съд в понеделник.

ДНК експертизата номер 11/88 трябваше да установи дали има биологичен материал от подсъдимия Кънчев по кожено яке, черен панталон, маратонки, кожени ръкавици, портмоне и странично огледало на автомобил. Всички тези предмети са свързани с бруталното убийство на 3 март 1997 г. Тогава в дома им в софийския кв. Гео Милев бяха умъртвени Николай Кънчев, баща на Димитър, мащехата му Миглена и 4-годишното му братче Николай.

Надгробният паметник на избитото семейство Кънчеви.
Надгробният паметник на избитото семейство Кънчеви.

Част от изследваните предмети - ръкавиците, портмонето и огледалото, бяха намерени от полицаи ден след убийството в контейнер за смет в същия квартал, до който ги заведе лично Димитър Кънчев.

На снимката се вижда в какво положение е бил трупът на малкия Николай.
На снимката се вижда в какво положение е бил трупът на малкия Николай.

Приключената на 30 март тази година експертиза показва, че и по двете ръкавици - от вътрешната им страна, има биологични следи от подсъдимия, което категорично доказва, че той ги е носил.

Факсимилета от експертизата номер 11/88, която показва, че по ръкавиците и по панталон са открити следи от Димитър Кънчев.
Факсимилета от експертизата номер 11/88, която показва, че по ръкавиците и по панталон са открити следи от Димитър Кънчев.

На заседание в Софийския градски съд от 12 октомври 1999 г. на Димитър Кънчев показват албум от следственото дело, в който са приложени снимки от ръкавиците. И той казва: "Не съм носил ръкавици. По принцип шапка и ръкавици не нося."

ДНК следа уличава троен убиец след 14 г.

Кънчев обаче не може да бъде обвинен в лъжесвидетелстване, защото е обвиняем по делото - това му дава право да твърди в съдебната зала всичко, което му е изгодно, или казано с прости думи - да лъже безнаказано. ДНК експертизата обаче срива защитната теза на Димитър. По същите ръкавици, които Кънчев лъже, че не е носил, освен негов биологичен материал има и следи, директно свързани с тройното убийство.

ДНК следа уличава троен убиец след 14 г.

Като например засъхнали капки кръв. Анализ, изискан от съда, показва категорично, че тя е А положителна група - същата като и на трите жертви на престъплението - Николай, Миглена и малкия Николай. Кръвта обаче не е единствената изобличаваща улика по ръкавиците.

По тях са намерени и 2 микрочастици капсулен състав. Какво е това? При стрелба с огнестрелно оръжие ударникът първо се забива в капсула на патрона и предизвиква микровзрив, който от своя страна възпламенява барута за изстрелването на куршума.

При този начален микровзрив се отделя много висока температура, която топи метала от външната страна на гилзата. Тези микрочастици метал чрез част от газовете в цевта полепват по ръцете, дрехите, лицето на стрелеца между 80 и 100 сантиметра от пистолета назад.

Точно такива 2 частици са намерени и по ръкавиците, които Димитър Кънчев твърди, че никога не е ползвал. Допълнителна експертиза в института на МВР показва, че капсулният състав по ръкавиците отговаря напълно на този от пистолета "Зигзауер", с който са застреляни бащата и мащехата на подсъдимия.

Същите микрочастици са открити и по маншета на кожено яке, с което според обвинението Димитър е бил облечен по време на убийството. Съдът обаче досега приемаше за достоверни обясненията на подсъдимия, който казва, че със същото яке е стрелял на стрелбище в Стара Загора и най-вероятно капсулният състав е полепнал от дрехата тогава.

В съдебна зала на 1 април 2002 г. са разпитани Тодор Тодоров, инструктор, и Иван Иванов, управител от въпросното стрелбище. Те обясняват, че младежът действително е бил при тях и дори не лъже, че е стрелял, но само с малокалибрено оръжие, а не със зигзауера на баща си. Боеприпасите на малокалибреното оръжие обаче нямат капсула, така че е абсолютно невъзможно да оставят капсулни следи по дрехите му.

И тук защитната теза на Димитър Кънчев се пропуква за пореден път. Нещо повече - инструкторът и управителят на стрелбището не само изясняват категорично, че капсулният състав по ръкавиците не може да е от стрелбата при тях, но и обясняват, че най-вероятно младежът ги е посещавал с летни дрехи, а не с коженото яке - по което също са открити микрочастици капсулен състав.

Уличаващата ДНК експертиза номер 11/88 се появява в момент, когато Софийският апелативен съд разглежда за 5-и път делото. Досега вече 33-годишният Кънчев бе оправдан веднъж от Софийския градски съд и четири пъти от софийския апелативен.

Върховният касационен съд връща 4 пъти делото, аргументирайки се, че оправдателните присъди са решения с "явен защитен уклон към подсъдимия", че магистратите са "проявили избирателен подход при оценката на доказателствената съвкупност", че са "изопачили събраните доказателства, като са им придали друго значение и правна логика - единствено оневиняваща".

Заради некомпетентността и подкупността на депутатите в Народното събрание, които подготвят промените в НПК, след 2003 г. върховният съд може да изменя присъдите само ако трябва да ги намали. При увеличаване обаче или при необходимост от отстраняване на процесуални нарушения висшите магистрати не могат да излязат с решение по същество, а са длъжни да върнат делото за доразследване.

Благодарение на това недомислие стотици процеси се протакат дълги години, а подсъдимият за тройното убийство Димитър Кънчев получи подарък от цели 13 години свобода. Време, за което от старост издъхна един от свидетелите по делото.

Вече е добре известно, че големите пропуски по това разследване са заради следователя. При разпит в полицията веднага след убийството Кънчев прави пълни самопризнания как е убил баща си, мащехата си и братчето си.

Още същата нощ той завежда голяма група от полицията, следствието и прокуратурата до контейнер на ул. "Плачковски манастир" в кв. Гео Милев. Признава, че е изхвърлил в него окървавени тефтерче и портфейл на баща си, ръкавиците, които са били на ръцете му по време на убийствата, и странично огледало от автомобила на баща си, което счупил същия ден.

Магистратите обаче на място не спазват законовите процедури и провалят тази изключително важна улика. Те хващат от улицата двама пияни строители - поемни лица, които години по-късно в съда не си спомнят да са видели как Димитър Кънчев посочва контейнера за смет, как полицаите изсипват на земята съдържанието му и намират окървавените вещи, завити в найлонова торба.

Криминалистите и магистратите обаче няма как да са знаели къде е контейнерът и какво има в него, без да им го посочи Димитър, но съдът не приема това като доказателство заради проваления следствен експеримент. Съдът не обръща никакво внимание и на дребния детайл, че кофата за боклук се намира на по-малко от 70 метра от дома на свидетеля Кирил Трайков, където Кънчев твърди, че е бил по време на убийството.

Следващият провал на следователя се случва ден по-късно, когато в окървавения апартамент пред общо 14 души, включително и адвокат, Кънчев обяснява пунктуално как точно е умъртвил братчето и родителите си.

И тук разследващият магистрат допуска престъпно груби грешки - липса на подписи в протокола от експеримента, липса въобще на протокол за изземване на пистолета от местопрестъплението, на окървавения нож и дрехите на Димитър.

Би било справедливо обаче, когато взема решението си в близките месеци, Софийският апелативен съд да обърне внимение на няколко обстоятелства. Първото от тях е свързано със следствения експеримент в дома на Кънчеви.

Там Димитър обяснява изключително подробно как е стрелял и клал семейството си. Към този момент все още не е готова нито една експертиза по делото, включително и съдебномедицинската, и балистичната.

Тоест никой освен истинския убиец не може да знае така пунктуално как са избити близките му. И по тази причина никой на тази дата не може да му внушава факти и обстоятелства, които да го принуждават насила да разказва. Още повече в присъствието на адвоката му.

Тук най-силният пример е начинът на умъртвяване на 4-годишния Николай. Участникът в следствения експеримент д-р Кирова пита на място Димитър как е убил малкия си брат.

Раната по врата на детето е ужасяваща и изглежда като причинена от множество удари с нож.

Младежът обаче спокойно обяснява, че е забил само веднъж острието на солингена във врата на братчето си, като в същото време го е разклащал напред-назад. Тази много специфична подробност към този момент не е можел да знае никой друг освен него.

Странно е също как второинстанционният съд кредитира с пълно доверие показанията на свидетеля Кирил Трайков - човека, който изгражда алибито на Кънчев.

Този младеж твърди, че е бил бит в сградата на столичната полиция при задържането си веднага след тройното убийство. Свидетелка, която обаче го вижда в деня на ареста му в коридар на полицията, твърди, че той не е имал абсолютно никакви следи от насилие. Потвърждава го и друг свидетел, видял Трайков на следващия ден.

Кирил Трайков също така няма медицинско, което да подкрепи тезата му. Съдът обаче досега не взема предвид показанията на свидетелите и приема за абсолютно логично Щерев да не си извади медицинско, за да си няма неприятности с полицията.

Днес съдът не може да издири този ключов свидетел, за да бъде той разпитан отново. Именно Трайков твърди, че във времето на убийството (15-15,30 ч) двамата с Димитър Кънчев са били заедно, при това някъде навън.

Гаджето на Кирил Елена Каравелова обаче казва, че Димитър е бил по това време в къщата на Кирил, като е дошъл там между 15 и 15,30 часа. Апартаментът на Кънчеви е на 900 метра от дома на приятеля му, така че, движейки се с кола в този ден,

Димитър спокойно е можел да убие близките си и в посоченото от свидетелите време да отиде при Кирил.

Свидетелката и съседка баба Радка Гинчева твърди пред полицията, че в деня на убийството е видяла Димитър да тича по стълбите на кооперацията между 15,20 и 15,40 часа.

На 10 ноември 2007 г. обаче - месец след като навършва 90 г., сърцето на баба Радка спира да бие в интензивното отделение на "Пирогов". Жената издъхва точно 8 дни преди поредното заседание по делото, на което трябва да се яви като свидетел, разбиващ алибито на Кънчев.

За счупеното огледало на колата на баща му Димитър и Кирил твърдят, че то се е счупило същия ден, когато са били с гаджетата си и с още един приятел в района на Централна гара.

Останалите трима души в колата обаче отричат това да се е случило там. Това пък съвпада със самопризнанията на Кънчев, който разказва, че е счупил огледалото веднага след убийството в контейнер за смет.

Но подобни противоречия в показанията на Димитър Кънчев са десетки...

И в крайна сметка двата следствени експеримента - в дома на избитото семейство и от изземването на окървавените предмети от контейнера, може и да са провалени процесуално, но се случват пред общо над 20 свидетели - различни длъжностни лица от полицията, следствието, прокуратурата, Съдебна медицина, криминалисти от МВР.

И няма как един прецизен и справедлив съдебен състав да не им обърне нужното внимание.

В противен случай нека всички тези магистрати, полицаи и експерти да бъдат изправени на съд.

Защото, ако Димитър Кънчев се окаже отново невинен за Софийския апелативен съд, то тези държавни служители трябва да са знаели истинския убиец и да са го прикривали.