Упражнения като “котешки” гръб и детската игра “сол/пипер” в обедната почивка у дома рестартират тялото, казва началникът на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА
Полк. доц. д-р Любина Веселинова, д.м. е специалист по физиотерапия, курортология и рехабилитация. Началник е на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА.
Магистър е по "Защита на населението и критичната инфраструктура". Специализирала е мануална диагностика и терапия,
електродиагностика и електростимулации, лазертерапия, инфилтрационна терапия, ултразвукова диагностика на ОДА, лимфология у нас и в чужбина.
Има специалност по здравен мениджмънт.
Разработвани научно-практически направления: електромагнитни полета, магнитотерапия, военна медицина, възстановителна медицина. Специалист по рехабилитационни подходи и лечение при множествена склероза, остеопороза, вертеброгенна патология, лимфедеми.
Национален мениджър по международни научни проекти на програма COST на ЕС за приложение на електромагнитните полета за лечебни и технологични цели.
Главен координатор на експертния съвет по "Физикална и рехабилитационна медицина" към Министерството на здравеопазването.
- Доц. Веселинова, всекидневието на много хора през изминалия месец се промени. Заради извънредното положение парковете дълго време бяха затворени, фитнесите все още са, освен това офисът се премести у дома и често човек, като седне пред компютъра, изкарва много дълго време в една поза, без да се усети. До какви проблеми може да доведе това?
- Извънредното положение, свързано с пандемията от COVID-19, даде добър повод да оценим липсата на пълноценно движение, както и нуждата от него. Намаленият двигателен режим обаче не се проявява като проблем само сега. За много хора той и досега е бил начин на живот, но вероятно има и такива, които се сблъскват с “екстрите” му за първи път.
Въвлечените анатомични области на тялото са първите, които сигнализират, и в зависимост от вида на статичното натоварване – седящо или стоящо, са различни. При първия тип, каквито са например офис работа или продължителна работа с компютър, това са шията, раменете, гърбът и кръстът, а при липса на елементарна двигателна активност в тази поза започват да страдат и коленните, и глезенните стави. Появява се усещането, а често и истинска обща оточност по гърба на стъпалата и пръстите, усещане за “отесняване” и “изтъняване” на кожата от бедрата надолу и натежаване в крайниците.
Освен това концентрацията на вниманието отслабва, зрението се пренапряга и раздразва. При активна работа с компютърна мишка пък се ангажира и китката, и надлежащите ѝ стави с бумеранг отново към шията.
Когато този начин на живот и работа е хронично състояние,
тогава се появяват
и разсеяност,
чувство на
постоянна умора,
с която нощният сън не може да се справи, мускулатурата започва да губи издръжливостта си, по-бързо се налага да се коригира зрението в сравнение с обичайното за дадената възрастова група.
Умората при по-интензивна физическа активност или движение настъпва по-бързо и все по-незначителни усилия ни карат да се “задъхваме” и да имаме нужда от по-чести почивки при различни натоварвания.
Малко по-различно започва развитието на картината при статичните стоящи натоварвания (статичното стоящо натоварване е по-продължително и хронично по характер, а обременяването е по-моментна величина). Тогава първо дава сигнал кръстът, както и мускулатурата на прасците, която също “споделя” отговорността за това. Намесват се и сакроилиачните стави (намират се между опашната и тазовите кости), за чието съществуване много често се забравя дори и в диагностиката.
Характерно при продължителното задържане и при двата типа статични пози е, че в резултат на застоя в циркулацията и намаленото хранене в тъканите сетивни феномени като боцкане, хладина, тежест, оток, болка започват да стават водещи. Нека подчертаем, че при всичко това говорим за здрави хора с намалена двигателна активност.
- Кои сигнали на тялото трябва да “светнат” лампичката ни, че е време да станем и да се раздвижим?
- В началото започваме да чувстваме напрежение и някаква “разкършеност” в ставите и връзковия апарат на зоните с намалена подвижност, тежест, неопределена обща умора и сънливост. След това тихата плавност в движенията на ставите се заменя с известна скованост и “озвучаване”. Ако продължим със статичните пози и еднотипните занимания, в крайниците дори могат да се появят отоци, като в началото ще е водещо чувството на тежест и тромавост. Характерно за продължителната седяща поза е усещането за хладина в периферните зони на крайниците, което е признак за страдание на циркулацията. Мравучканията и изтръпванията са присъщи, когато издевателстваме над периферните си нерви.
Ако сме достатъчно “систематични” в статичните си занимания, всичко описано довежда неминуемо и до изявата на болка. Тя е последният опит на организма ни да ни алармира да сменим позата, да се разходим, да се отпуснем, да се наспим. След това започва пътят за развитие на патология.
Не мога да бъда убедена, че “няма време” или “работата не позволява” да се прави кратка, но редовна физиологична гимнастика за превенция и профилактика на усложненията от заседналия начин на живот или работа. Контролът на това е в нашите ръце.
- Каква е правилната седнала стойка?
- Най-кратко и илюстративно – с поддържане на физиологичните извивки и ергономия на работното място. Това са зоната на кръста и шията. Работната повърхност трябва да е на ниво, поддържащо позицията на горните крайници без напрежение и с възможност за отпускане в паузите. Ъгълът в тазобедрените, коленните и глезенните стави трябва да бъде по-скоро над 90°, отколкото под него. Хубаво е да имаме под бюрото си нещо за рулиране – топка, обемна бутилка, дъговидна плоскост.
Много важна е и околната температура. Да е в зоната на комфорта – не под 18° и не над 22 - 24°, да не сме изложени на хоризонтално течение, независимо дали това ни дава лъжовното усещане за затопляне или охлаждане – визирам разположението на климатик или отваряемо крило на прозорец.
- А има ли правилна поза за сън?
- Няма “правилна” поза, защото това е индивидуално усещане за комфорт и покой. Матракът и възглавницата не трябва да са мъчително твърди, а да поддържат физиологичните кривини във всяка една позиция на сън. Но има нещо много важно, касаещо гръбнака - мануалната медицина съветва
да се научим да
спим и почиваме
и по корем,
за да му дадем възможност да релаксира и “пренареди” структурите си, подложени на натоварванията от гравитацията или от позата. Това е препоръка, която дават и школите, занимаващи се с дихателна рехабилитация. Помислете за това, особено сега, когато белите ни дробове са в “окото на бурята” от COVID-19. В достъпните вече материали, основна част от които и преведени на български език – това е официална клинична препоръка дори за заболелите.
- Какви са съветите ви за лесни и практични упражнения, с които да се раздвижва всяка важна част от тялото у дома? А на работното място?
- Без значение дали хората по принцип вършат работата си предимно дистанционно и по електронен път, или това им се налага сега заради домашната изолация, се натоварват едни и същи области от тялото. Това са, както споменахме, шийният дял, гръбнакът като цяло в неговия гръбен дял и долните крайници заради това, че седящото положение създава предпоставки за недобра циркулация на телесните течности.
Има прости упражнения, с които могат да се раздвижват всички тези сегменти, съобразени с домашната обстановка и подръчните средства. Упражненията за шийния дял например повлияват изявата и тежестта на тензионно главоболие, което е най-неприятната част от едно престояване пред компютър.
Вкъщи гимнастиката трябва да е общоразвиваща, неспецифична и с умерено натоварване. Упражнения за стречинг – тип “котешки” гръб, “гмуркане”, приклекнало ходене с ръце отзад, популярната сред децата игра на “сол/пипер” са все неща, които без много усилия и без нужда от особени атлетични качества можем да приложим. Не правете нищо, за което нямате подготовка – рискът от травми е реален. (Съвети за още упражнения - в карето долу)
- Кога обаче заседналия начин на живот ни отвежда до лекарския кабинет?
- Развитието на спазъм в мускулатурата, така популярните „схващания“, непреминаваща болка, „изтръпване“ или ограничаване в обема на движение на даден анатомичен сегмент обикновено са причините, които ни карат да потърсим консултация с лекар и лечение.
- Какви са лечебните възможности на физикалната и рехабилитационна медицина у нас?
- За щастие сме една от страните, в които Физикалната и рехабилитационна медицина има най-богати традиции, натрупан повече от 70-годишен реален практически опит и десетилетия дидактично познание във физиопрофилактиката, превенцията и лечението от школата на класиците в нашата специалност. В едни години, когато всяка получена данна се е обработвала и систематизирала ръчно, но с ентусиазма на пионерите и при строга научна „хигиена“ и почтеност.
Казвам всичко това, за да се замислим с какво национално богатство разполагаме в това отношение – изобилие от физикални фактори – естествени (лечебна гимнастика, масажи, мануална терапия, рефлексотерапия, климатолечение, водо- и балнеолечение, теренно лечение, море-, слънце-, пясъко-, калолечение и още, и още) и преформирани – лечение с електрични токове, ултразвук, ултравиолетови лъчи, магнит, лазер и много други техни производни.
Имаме комплексно подготвени лекари-специалисти, които знаят точно какво, как и кога да приложат в интерес на здравето на хората. Дали се грижим и използваме подобаващо всичко това е друг въпрос. Но преди да посегнете към таблетките, се опитайте да релаксирате „колабиралата“ си мускулатура от „издевателството“ си над нея.
Поставете дланта си там, където е достъпно, затоплете я и се опитайте да я „реанимирате“ с лек масаж. Разтеглете се в посока обратна на продължителната статична поза и позволете да влезе свеж въздух в дробовете ви. Зарейте погледа си навън все едно търсите падаща звезда. Помаршерувайте на място – седнали, изправени – все едно, краката ви ще се почувстват „поласкани“ от това. И ако нищо от това не помогне, значи сте пропуснали момента. Тогава отидете на лекар. Лекари-специалисти по физикална и рехабилитационна медицина има във всеки град.
И нека не забравяме, сега най-важното в нашата физическа активност е да се придържаме към олимпийски принцип, че е важно участието. „Постиженията“ да отложим за после! Защото най-доброто ни постижение сега, е да се опазим здрави и в добра кондиция. „Разгръщането“ в пропуснатото тепърва предстои.
Как бързо и лесно да се раздвижваме вкъщи?
Специалистите на ВМА дават съвети за основни упражнения за раздвижване, с които да се избегне презаседяването. Подходящи са за изпълнение както у дома, така и в нормална работна среда. Правете ги 1-2 пъти на ден, 3 до 5 повторения.
За глава: Бавно движете главата максимално напред и назад, последвано от завъртане вляво и вдясно, отново максимално. Това е едно повторение
За глава: Наклонете главата наляво, а след това надясно, последвано от предходното упражнение със завъртане на главата вляво и вдясно, но със смъкване на брадичката надолу. Това също е едно повторение.
За рамене: Правете кръгове с раменете напред и назад. След това ги раздвижете с повдигане нагоре-надолу
За ръце: Хванете гумен предмет с двете си ръце. Повдигнете ги на нивото на раменете и редувайте да движите само китките – едната напред, другата - назад.
За гръб: Опитайте се да хванете ръцете си зад гърба, като едната ръка спуснете отгоре, а другата свиете отдолу и се опитате да хванете дланите си. Ако не можете, не се насилвайте, защото има риск от контузия. Опитайте се само максимално да ги доближите.
За гръб: Свийте ръцете в лактите, с длани обърнати нагоре и свити в юмрук. Изнесете лактите максимално назад, все едно се опитвате да ги докоснете зад гърба си.
За крака: Най-лесното упражнение за краката е да застанете до плот или маса, на които да подпрете ръцете си. Изпънете тялото и се надигнете на пръсти (на възглавничките), задръжте за секунда и отпуснете, като поставите петите на пода и вдигнете пръстите.
Видео с упражненията може да видите тук.