Претопяват “Кремиковци” в един от заводите му

https://www.24chasa.bg/Article/855013 www.24chasa.bg

Срещу цената от 316 млн. лв., която ще даде, купувачът на "Кремиковци" може да спечели поне още толкова, сочат изчисленията на хора от бранша.

Чрез новосъздадената фирма "Елтрейд къмпани" 26-годишният Лъчезар Варнаджиев взе във вторник производствената част на комбината. Въпреки че през последните 6 месеца тя бе огледана от потенциални купувачи от цял свят, младият бизнесмен бе единственият кандидат при четвъртия търг за продажба на активите.

Окончателно сделката ще стане факт най-късно в понеделник - дотогава Варнаджиев има срок да преведе цялата сума. Очаква се след това да бъдат обявени публично намеренията му за заводите и земята на фалиралия през 2008 г. комбинат.

Засега е ясно, че младият и неизвестен до онзиден бизнесмен, се сдоби със 7655 дка земя, 15 производствени мощности, 4 жп гари, 170 км релсов път, 895 вагона, много сгради и неопределено количество скрап.

Синдикът Цветан Банков (вляво) поздравява Лъчезар Варнаджиев, след като го обяви за купувач. СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ

Според металурзи най-изгодният вариант е част от завода да се претопи в собствените му мощности.

Запознати с плановете на купувача твърдят, че именно този е вариантът, който той обмислял. Варнаджиев и вчера не отговаряше на мобилния си телефон.

От Първа инвестиционна банка (ПИБ) официално обявиха, че са отпуснали на "Елтрейд къмпани" заем от 59 млн. евро, тъй като познават добре производствените активи и са направили оценка на рентабилността. "Подкрепихме компанията, тъй като по наша преценка тя ще има добра възможност да осъществи проекта и една от причините е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината."

Това е обикновена търговска сделка, която ще допринесе за съживяването на икономическата активност в София, казаха още от банката. Заводът нямало да замърсява столицата, тъй като работата на мръсните производства няма да бъде възстановена. Част от производствата пък може да бъдат пуснати в експлоатация - стоманодобивното, непрекъснатото разливане на стомана и Стан 1700. "Дали и как ще стане това, е въпрос на преценка от фирмата купувач. С незначителен размер инвестиции тези производства могат да бъдат стартирани, което ще осигури работа за около 1000 души", обясниха от ПИБ.

Банката е направила анализ, според който и при действащо предприятие, и при ликвидация на активите нормата на възвръщаемост на инвестицията покрива риска.

От бранша обясниха, че при претопяване на цапащите мощности новият собственик може да произведе готова продукция, за която да получи два пъти повече, отколкото ако продаде неработещите заводи като скрап. Вместо 500 лв. за тон може да вземе 500 евро.

Запознати с производството обясняват, че капацитетът на мощностите, които могат да се пуснат, е 40-50 хил. тона. За тях има гарантирани пазари - българския, гръцкия и турския, и там стоманата може да се реализира без конкуренция. Единствената е от Украйна, но продукцията оттам се оскъпява заради транспортните разходи.

Който и да беше купил завода, е ясно, че цялата му добивна част няма шанс. Ето защо със сигурност част от производствената площадка ще бъде разчистена. Възможно е бързо да се възобновят производствата за непрекъснато леене на стомана и за горещо валцуване.

За да се пуснат мощностите и да се приведат към екоизискванията, инвестицията била около 500 хил. лв.

За намерението да бъде пуснат заводът за горещо валцуване подсказва и репликата на консултанта по сделката Любомир Тодоров. Той придружаваше Варнаджиев на търга и обясни, че има договорка с екоминистър Нона Караджова за съдействие с процедурите, ако решат да отворят "Кремиковци".

Колко скрап има там, не е ясно. Според различни оценки в комбината има между 700 000 и 1 млн. тона метални отпадъци.

И при най-грубите сметки и занижени изчисления, само те могат да донесат най-малко 350-500 млн. лева. Сумата излиза при средна цена на скрап от черните метали около 500 лв. на тон.

Превръщането на цялата производствена площадка просто в скрап не е най-изгодният вариант за купувача. Още повече че той ще има големи разходи и за нарязването му, коментират експерти от сектора.

Ако производството се обособи като самостоятелно, след 2 г. би могло да се препродаде на много по-висока цена и да се търси голям производител, допускат те. Ако купувачът обаче има друго виждане за завода - офиси, логистични центрове или соларни паркове, то можело да стане реалност най-малко след две години, и то при добра организация. Толкова най-малко щяло да трае разчистването на производствената площадка. В най-лошия случай можело да продължи и 5 г.

Съоръженията са рискови, никой не може просто ей така да започне да ги реже, необходими са разрешителни, казват от комбината. Какъвто мащаб мощностите имали над земята, такъв бил той и под повърхността.

Комбинатът обаче предлагал условия за построяване не само на офиси и промишлени площадки, но и на жилищни сгради - има не само собствена ТЕЦ, но и пречиствателни съоръжения, които са единствените в района.

Новият собственик ще притежава 7 655 650 кв. м земя. Според компанията, направила оценката на завода миналата есен преди третия търг за продажбата му, пазарната цена на декар в района е 14,40 лв. Тоест земята струва поне 110,2 млн. лв. Отделно в обособената част влизат складови наличности за 10,3 млн. лв., сгради за 95,1 млн. лв., различни вещи за 167,6 млн. лв. и други активи.

80 млн. лв. от сделката ще влязат в хазната

Около 80 млн. лв. от парите, които ще бъдат платени по сделката за завода, ще влязат в бюджета. На толкова се равняват публичните вземания до откриването на процедурата по несъстоятелност на комбината през август 2008 г. Дори сумата да се увеличи с държавната помощ от над 500 млн. лв., която е все още под въпрос, пак ще бъдат изплатени толкова.

Вземанията на работниците са за 56 млн. лв. Напред в списъка на тези, които подлежат на изплащане, стоят точно парите, които служителите трябва да вземат за неплатените си заплати, след като заводът фалира. Те са основната част от сумата, която комбинатът дължи на работниците. Вземането им обаче щяло да се увеличи, тъй като трябва да бъдат изплатени компенсации.

С парите за производствената част ще бъдат платени и дълговете към облигационерите. Те са първи в списъка на кредиторите, тъй като вземането им е обезпечено с ипотека. С част от "Кремиковци" - коксохима, доменното производство и завода за непрекъснато разливане на стомана, през 2006 г. тогавашният собственик "Глобал стийл" обезпечи заем за 325 млн. евро. Не е ясно обаче дали тяхното вземане е обезпечено на 100%. Ще бъде изплатен и дългът към "Арселор" - компанията на Лакшми Митал, брат на предишния собственик на завода Прамод Митал.

Точната сметка за разпределянето на парите от продажбата все още не е направена. Това става по алгоритъм, залегнал в търговския закон, коментира синдикът на комбината Цветан Банков.

ВЯРА ИВАНОВА

В комбината не били виждали Варнаджиев

До появата му на търга във вторник Лъчезар Варнаджиев не е стъпвал в комбината, категорични бяха хората, проследили всички посещения, откакто стартира процедурата за продажба. Според тях обаче няколко пъти на оглед е ходил консултантът по сделката Любомир Тодоров. Той е член на борда на "Автоекобул" - фирма за рециклиране на автомобили.

Преди последния и финален търг имало засилен интерес от турски фирми. Една от тях била представена от бивш наш министър на промишлеността.

Единственият престрашил се купувач - 26-годишният Варнаджиев, е роден в Белене. Завършил е УАСГ и е работил като инвестиционен проектант във фирма "Лупо инженеринг", която е проектирала повечето базови станции на мобилните оператори в България. Преди година започнал работа в "Надин". На 8 март тази година основава "Елтрейд къмпани". Фирмата е регистрирана на адреса на "Надин-Н", част от групата на "Надин". В нея влизат фирми за търговия със скрап, автомобили, дружества за рециклиране на електроуреди и автомобили, имотен фонд. Официално във вторник от "Надин" обясниха, че са единствено консултанти за стойността на скрапа. (24часа)

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Най-сексапилната гимнастичка от ансамбъла, спечелил бронзов медал на олимпийските игри в Рио - Цветелина Найденова, е без гадже! Това призна самата тя и така потвърди слуховете, че е разделена със скандалния рапър Марсел Величков - Марсо. Цвети направи това в популярния в последните дни чат с фенове и приятели в инстаграм,

20-годишната певица Алекс Крумова успя да покори най-високия връх в Европа. Изпълнителката се качи на Монблан, въпреки крехката си възраст. "Успяхме да достигнем на определена височина с огромен лифт, който побираше над стотина души. Беше много страшно, защото лифтът висеше над огромни пропасти и имах чувството, че ще откачи и ще пропаднем.

Актьорът Ненчо Илиев, по-познат като Бате Ненчо грее от щастие, видяха папараците на "България Днес". Комедиантът изглежда така все едно си разказва вицове наум, разхождайки се из софийските улици. Метнал раница на рамо, илюзионистът се бе пременил с карирана риза, от която се подаваше изпъкнало коремче.