Забраняват на българин, осъден в Сърбия, да пътува в чужбина

https://www.24chasa.bg/Article/868714 www.24chasa.bg
Евромагистратите в Люксембург отговорят на въпроси, зададени им от съдии от държави, членки на съюза, средно след около 16 месеца. СНИМКА: РОЙТЕРС

Правилно ли е заради присъда от 9 месеца затвор за пренасяне на наркотици, прочетена в Сърбия, нашите власти да забранят на осъдения българин, който е и европейски гражданин, да пътува в чужбина две години?

На този въпрос ще отговори Съдът на Европейския съюз в Люксембург. От становището на евромагистратите зависи дали нашите ще потвърдят, или ще отменят забраната за напускане на страната, наложена от МВР на Иван Господинов*.

На 18 юли 2008 г. той е задържан за 48 часа в затвора в Стремска Митровица като заподозрян за пренасяне на наркотици. На 2 октомври местният съд го наказва с 9 месеца лишаване от свобода.

Името на Господинов не трябва да фигурира в компютрите на Гранична полиция след промяна в закона. 
СНИМКА:
Името на Господинов не трябва да фигурира в компютрите на Гранична полиция след промяна в закона. СНИМКА: "24 ЧАСА"

Посланикът ни в Сърбия информира нашето МВР както за ареста, така и за присъдата. Въз основа на второто писмо директорът на Охранителна полиция издава заповед, с която на Господинов "не се разрешава да напуска страната за срок от две години" - принудителна административна мярка, предвидена тогава в Закона за българските лични документи.

Заповедта е подписана на 13 ноември 2008 г., но е връчена на осъдения десет месеца по-късно, след връщането му в България - на 16 септември 2009 г. Господинов я атакува в Софийския административен съд. Компютър разпределя жалбата му на Наталия Ангелова.

Според нашия закон и трайната практика на Върховния административен съд, който окончателно решава тези казуси, заповедта е правилна. Тя е издадена от МВР за българин, който при пребиваването си в друга държава е нарушил нейните закони и за това е получено официално писмо от външното министерство.

Полицейският шеф преценява дали да забрани на нарушителя да напуска България, или не. Ветото е за две години от получаването на официалното писмо. Срокът е фиксиран, не зависи нито от вида на наказанието, нито от продължителността му. При обжалването съдиите проверяват само дали е спазена процедурата по издаването на заповедта, но не и доколко е основателна.

Господинов обаче е и гражданин на ЕС от 1 януари 2007 г. и като такъв има основни права, едно от които е да пътува с лична карта във всички останали държави, членки на съюза. Като съдия, който е длъжен да прилага не само нашите закони, но и европейските, Ангелова установява, че в случая българският закон се разминава с европравилата.

Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. посочва в кои случаи свободата на движение и пребиваване в ЕС може да се ограничи - само по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

По принцип престъпленията застрашават обществения ред. Но според евромагистратите престъплението не е достатъчно, за да се ограничи някое от основните права на извършителя. Изисква се още "личното му поведение да е истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основните интереси на обществото".

Освен това сред европравилата няма презумпция, че поведението на който и да е гражданин на ЕС, осъден за тежко престъпление, каквото е пренасянето на наркотици, ще е точно такова през предварително определен бъдещ период от време и затова му се забранява да напуска собствената си страна.

Съдия Ангелова пита колегите си в Люксембург дали самото осъждане на Господинов от съд на държава извън ЕС за тежко престъпление определя поведението му като "истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха". Ако отговорът е "да", правото му на свободно пътуване в чужбина ще е било ограничено законно и нашият съд ще потвърди наложената му забрана.

В питането Ангелова изтъква, че дали Господинов е нарушил закон, е решил съдът в Стремска Митровица, т.е. в държава извън съюза. По нашия Наказателен кодекс наркопрестъпленията са тежки, умишлени и се санкционират строго. Предвиденото наказание е по-тежко от наложеното на Господинов в Сърбия - минимум 2 години затвор и 50 000 лв. глоба.

Съдията поставя и въпроса дали е редно за едно престъпление извършителят да бъде наказан не само с присъда, но и с административна принуда, каквато е забраната за напускане на страната. Такава възможност не е предвидена в европравилата, нито в Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген.

Тя задължава европейските страни да санкционират и с наказателни, и с административни мерки нарушенията, свързани с наркотици. В нея изрично пише, че освен да осъдят трафикант на дрога, те могат и да му забранят да влиза на територията им, но само ако извършителят не е европейски гражданин.

Никой текст от Кодекса на Шенгенските граници не предвижда ограничаване на правото на свободно движение на гражданите на ЕС, каквито са и българите, през границите. Точно обратното - в него изрично пише, че трябва да се зачита правото на всеки европеец да напуска своята страна.

Освен това в шенгенските компютри се въвеждат данни само за чужденци, но не и за европейски граждани, дали са осъждани. Единствено на хора от трети държави може да се откаже влизане по съображения за обществен ред и национална сигурност.

Съдия Ангелова се обръща към евросъдиите, защото, ако се съобрази само с нашия закон, трябва да потвърди забраната за пътуване в чужбина, наложена на Господинов. Дори да обжалва решението й, Върховният административен съд ще го потвърди, защото практиката му е такава. Тя иска отговор от Люксембург, преди да постанови решение, защото след това няма как то да бъде отменено, дори и евромагистратите да кажат, че забраната не е съобразена с европравилата.

С поправка в Закона за българските лични документи от април м.г. текстът, въз основа на който МВР забраняваше на българи да напускат страната заради присъда в чужбина, отпадна. Промяната предвижда още да се отменят всички издадени заповеди.

По делото няма доказателства дали забраната на Господинов е заличена. Но той има интерес евросъдиите да кажат дали е законна или не, ако реши да съди държавата за обезщетение за причинени му вреди.

*Името е сменено.

Средно 16 месеца се чака за отговор

385 съдии от различни европейски държави са задали през м.г. въпроси на колегите си в Люксембург, за да решат възложените им казуси правилно, съобразно с правилата на Европейския съюз.

Евромагистратите, които също са претоварени, отговарят на въпросите, които се наричат преюдициални питания, обикновено след 16 месеца. През 2010 г. продължителността по тези казуси е достигнала най-ниското си равнище, сочи статистиката на съда.

Освен питанията през 2010 г. евромагистратите са били сезирани и с 631 нови дела - рекорд в историята на съда.

Сред допуснатите питания е и това за казуса на Господинов. Досега нито Съдът на ЕС в Люксембург, нито Европейският съд за човешките права в Страсбург се е произнасял по подобен случай.

През 2000 г. обаче евромагистратите в едно свое решение са обобщили, че принципът за свободно движение на хората трябва да се тълкува широко, изключенията от него - строго, а текстовете, които защитават европейските граждани - в тяхна полза. (24часа)